Page:RBE Tom2.djvu/297
сега, готова, цяла да звънти: /.. / Ядна см извор жив на вдъхновене, / властителко на моите мечти. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 205.
ВЛАСТЙТЕЛНО нареч. Старин. Поет. Властно. Пристъпваш сред бисернозлатни лъчи; властително взорът ти девствен сияе. Д. Дебелянов, С 1936,17.
ВЛАСТЙТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., сега поет. 1. Който е на властител, който принадлежи на властител. Само твърда властителска ръка могла да оправя Рим. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 347.
2. Който е присъщ на властител. Обнасяни-ето на голий този цар към своите поданици било величествено и властителско. П. Кисимов, ОАI (превод), 53.
ВЛАСТЙТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Остар.у сега поет. 1. Отвл. същ. от влас-тителен.
2. Събир. Рядко. Съсловие на властители. Спахийското властителство (.., болярст-вото) не беше се тогава [по времето на Борис] още толкова развило и усилило, за да предполагаме, че самите боляри спахии са извършвали по селата си всичките правителствени власти. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 1-2, 226.
ВЛАСТНИК, мн. -ци, м. Лице, което има политическа и държавна власт и своеволно разполага с нея; управник. Дочо смяташе, че кметът не бива да зависи от никого в селото, че там той е неограничен властник и че може и трябва да се подчинява само на прякото си началство. Т. Влайков, Съч. III, 111. Свършена бе бранта накрай .., жилеста десница отново улови рало и сърп, за да работи полетата на новата земя. И начена се тогава мълчалива борба между роби и властници. Н. Райнов, ВДБ, 31. Стамболов беше другар на Ботев, но после стана властник и тиранин. Д. Талев, ГЧ, 74. Няма нищо по-страшно от фанатизма на властника, съчетан със сладострастието на садиста. П. Дертлиев, ДП, 349. Подпрян на своя меч обнажен, / в победата повярвай ти! / Смирил духа си, властник снажен, / греха на слабия прости! Т. Траянов, П, 27.
ВЛАСТНИЦА ж. Рядко. Жена властник. • Обр. Сладкарката обаче, жена с яв-но съзнание за своята красота .., с осанката на властница над всичко, намираше начин да държи самците мъже на почетно разстояние. В. Ченков, ЗХ, 51.
ВЛАСТНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който принадлежи на човек, изискващ да се подчиняват на волята му; деспотичен, авторитарен, властен. Припомни си няколко случки от дружбата си с Минтана. Всякога му е премълчавал и отстъпвал, сякаш се е подчинявал на властническия му нрав. К. Петканов, ДЧ, 55. Причините за това [влошаването на отношенията] бяха най-различни. Преди всичко те се кореняха в сприхавия характер на Страшимиров, в амбицио-зната му властническа натура. М. Кремен, РЯ, 513. Самият той [охлювът] недоумяваше — / отде се беше взел / у него този изблик на диктаторски, / на властнически сили. Хр. Радевски, Б, 51.
2. Който съдържа или изразява желание, повеля за подчиняване на чужда воля; повелителен, заповеднически, властен. Каулбарс говореше без явна неприязън, но с известен властнически тон. С. Радев, ССБ И, 291.
ВЛАСТНИЧЕСКИ. Нареч. от прил. властнически; властно. Той обаче не бе успял да скрие, че нейната любов му тежи, задето тя му я предлага тъй изобилно, властнически и обвързващо. М. Кремен, РЯ, 472.
ВЛАСТНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. 1. Качество, присъщо на властник. Той започна писателското си дело едва когато се сблъска и здраво се удари о скалите на българския живот — безскрупулността, без-принципността и жадното властничест-во. Б. Ангелов, ЛС, 232-233.
2. Властване. Та с какво ли не се търгува в наше време .. ? И чест, и почтеност, .., та и живота дори, само и само да се преживее един миг на властничество, на първенство. Ст. Чилингиров, РК, 246.
ВЛАСТНО нареч. 1. С тон, изражение, жестове и под., които изискват подчинение; заповеднически, повелително. Капитанът се намери между разсипаните групи от войниците. „Никой няма да отстъпва!“ — извика той високо и властно. И. Йовков, Разк. И, 214. — Слушай!... Искаме да ни свържеш с другарите в Шиишаново. Ще го направиш ли? Гласът на момчето прозвуча властно и Фитилчето се съгласи. Д. Димов, Т, 161. — Нищо. Слушай, шишане, я да тръгваш! — властно нареди председателят. В. Пламенов, ПА, 118. Подир обяд отново я [жената] видях, тъкмо се канех да вляза в градската галерия, .., изведнъж властно ме отстраниха от входа. Д. Бегу-нов, ЧД, 49-50. // Със съзнание за притежавана власт; гордо, внушително. Като се подпираше на дебелия си бастун, той [бай Гешо кметският] идеше властно, с походка на някакъв висш съдия, който идва да каже решителната си дума на местопрестъплението. Ст. Даскалов, БМ, 34-35. Ганчо стоеше при знамето гордо и властно. На десния му хълбок личеше окачена малка брадвичка, а на левия — неговата неотлъчна кама. П. Здравков, НД, 34. Изобщо той [Киро] се държеше властно, заповеднически. Говореше малко, смееше се и се шегуваше още по-малко и шегите му винаги бяха удостоявани с вниманието на слугинския свят. Г. Райчев, ЗК, 35.
2. Рядко. Всецяло, напълно, с непреодолима
