Page:RBE Tom2.djvu/288
чено, но очи имаше хубави:и големи кафяви очи, влажни и светли. И. Йовков, ЖС, 70.
— Аз я гледах, гледах, па ми хареса. Едно весело лице! Само очите й някак влажни, влажни и жаловити. Елин Пелин, Съч. П, 93. Миловидното й лице, оживено от вълнение,.., и осветлено от големи влажни очи, ставаше обаятелно прелестно. Ив. Вазов, Съч. XXII, 67. Райка се не сдържа, ами пак го погледна с дълбокия си влажен и светъл поглед. Т. Влайков, Съч. 1 1941, 53.
4. За период от време — през който има много валежи или много влага във въздуха. Настъпи късна есен. Заредиха се влажни и печални дни. Ив. Карановски, Разк. I, 93. Мъглив и влажен есенен ден е сподавил малкото селце. Елин Пелин, Съч. II, 14. На шести април вечерта, една влажна облачна вечер, се състоя околийска сбирка у нас. П. Михайлов, МП, 43. Над покрива горе / моторите спорят /със влажната пролет. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 136.
5. За климат, страна, местност и под. — на който са присъщи, свойствени много валежи или много влага във въздуха. Климатът й [на Дания] е влажен, но здрав. Ив. Момчилов, МПЗ, 46. Влажна страна.
◇ Влажна гангрена. Мед. Гангрена, при която в умъртвените тъкани се задържа течност и поразената част се превръща в мека зеленикава маса с гнилостна миризма.
ВЛАЖНЕЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от влажнея.
ВЛАЖНЕЯ, -ееш, мин. св. (рядко) влажнях, прич. мин. св. деят. влажнял, -а, -о, мн. влажнели, несв., непрех. 1. Просмукан съм, покрит съм с влага (вода, пот и под.); влажен съм. Изтощено от чувства и тревоги, сърцето му прескачаше, вратът и раменете му влажнееха. А. Наковски, МПП, 215. Вятърът беше измел снеговете, но земята още влажнееше, тук и там беше дори мочурливо. А. Гуляшки, ЗВ, 435.
2. За очи — изпълвам се със сълзи, пълен съм със сълзи. — Да, имам майка — отвърна с наведени очи Папазов, неочаквано и за самия него обхванат от такова "вълнение, че усети очите си да влажнеят. Й. Йовков, ВАХ, 50. Радост, съмнение, болка, гордост, тържество видимо и ясно избликваха на красивото му лице, а черните му очи грееха или влажнееха, питаха или се възмущаваха, открити за погледа на учителя. Ст.^Дичев, ЗС II, 484. Петковица запее, а той уж се усмихва, а очите му влажнеят. Клати глава и току се провикне и разсмее всичките. Мил, бащин дом! И. Петров, НЛ, 127. Когато повдигна глава, лицето му изглеждаше студено, застинало. Само очите му влажнееха, в тоя миг те изглеждаха чужди на лицето. А. Гуляшки, Л, 425.
3. Рядко. Постепенно се просмуквам с все повече влага, вода, ставам все по-влажен. Закупили сме една планина цимент — така си влажнее под навесите, а работата с нашето бетонче тъпче на едно място. А. Гуляшки, ЗР, 392.
ВЛАЖНИНА ж. Остар. Влага. Ако би да ся пореже чловек, или да си убоде кожата кога дере животно, то той трябва веднага да умие с чиста вода ръката и да я връже с нещо, което не пуща да мине влаж-нина. НКАФ (превод), 101.
ВЛАЖНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от влажен; малко влажен. Още през време на вършитбата поради проливните дъждове голяма част от житото било влажничко. Ст. Даскалов, СЛ, 62.
ВЛАЖНИЧКО. Нареч. от влажничък; малко влажно. — Какво, влажничко е навън, май, а?.. — Влага — да ръждясаш! — Сякаш се е повредила чучурката на небето. ВН, 1964, бр. 4110,4.
ВЛАЖНО нареч. 1. Рядко. С влага. Тук-там влажно блестяха релсите. Сп. Кралев-ски, ВО, 41. Във всяко гърло — сълзи спрени, / очите светят влажно. К. Христов, ЧБ, 224.
2. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. а) Означава, че някъде има влага. Влажно и кал-но беше навсякъде в тия ранни предпролетни дни. Д. Талев, ПК, 261. — Вътре в пещерата е влажно, тъмно, задушно... О. Василев, ДГ, 13. Навън е вятър, тъмно, влажно. /Дъждът плющи във нощний мрак. Ив. Вазов, Съч. I, 153. б) При лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се усеща влага. Най-далеко и някак встрани от другите седеше Велко и като че ли само на него не му беше ни хладно, ни влажно. Д. Талев, И, 198-199.
ВЛАЖНОСТ, -тта, мн. няма, ж. 1. Състояние на влажен. Тези очи [на Елена] със своята меланхолична влажност дълги години бяха създавали грижи на нейния мъж. Д. Кисьов, Щ, 359.
2. Спец. Съдържанието на влага във въздух, почва и др. Влажността на въздуха е под пълното влияние на морето. ПЗ, 1981, кн. 10, 21. Много е важно при съхраняване въздухът в помещението да бъде с подходяща относителна влажност — 85-90%. Л. Петров и др. БНК, 85. В семената нормално се съдържа много малко вода:.. Семена с по-голяма влажност трябва да се изсушат, иначе те се развалят като стоят. Бтн V и VI кл (превод), 17. Абсолютна влажност. Влажност на дървесината. Влажност на почвата.
3. Остар. Влага. Из прозорчето на тия скръбни и задушени стаички влиза скъпли-во виделината и въздухът, заедно със смра-да и влажността, но никога почти — слънцето. Ив. Вазов, Съч. XVI, 172. Като не може да са нагрява добре [глинестата почва] и като изпуща бавно влажността, тя дълго време остава неспособна за обработ-вание. Ступ., 1875, бр. 4, 30. Влажността, с която е напоен въздухът, и твърде голя
