ВИНОХРАНЙЛИЩЕ, мн. -а, ср. Книж. Склад, хранилище, в което се държи вино. В близост до основните сгради ще има добре обзаведена лаборатория,.., спиртоварна с винохранилище и спиртохранилище. ВН, 1959, бр. 2516,1.
ВИНОЧЕРПЕЦ, мн. -пци, м. Прислужник, който поднася вино обикн. на царска или болярска трапеза. Някой от виночерп-ците поднесе им вино. — Хай да е жив царят! Ив. Вазов, Съч. XIV, 24. Кракра не пожела да слезе от коня си, та оръженосците стояха до конете и крепяха на вдигнати ръце обърнат щит с хляб и месо, а вино-черпецът държеше роговете и меха. А. Дончев, СВС, 165. В тази темница бяха затворени още двама затворници на египетския цар,.., Единът беше негов виночер-пец, сиреч, който му наливаше да пие. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 159.
ВИНОЧЕРПИЦА ж. Остар. Книж. Жена, която поднася вино в кръчма, гостилница. Насядали около една голяма и най-хубава трапеза на гостилницата, за шетачка и виночерпица имаха Жуанита. Н. Михайловски, ПА (превод), 41.
ВЙНПРОМЕЦ, мн. -мци, м. Разг. Работник във „Винпром“ (наше предприятие за производство на вино). Те [ръководителите на паровата станция]., упорито се въздържаха да дават редовно., пара на „Винпром“.. През най-студените зимни дни не даваха на винпромци пара дори и за отопление. НД, 1963, бр. 163, 4.
ВЙНПРОМСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който е свързан с „Винпром“, който е произведен във „Винпром“ (наше предприятие за производство на вино). — И на нас ни омръзна химията.. Затуй ли, сине майчин, си го ударил на лалугери, защо не плюскаш бройлери и винпромско вино? К. Колев, ТЕ,
ВЙНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Предназначен за вино; винен. Ние избираме златната среда и пращаме братчето на Искра да купи три бутилки бяло вино,.. Искра прибира пепелта и угарките от масичката и след малко донася вински чаши. Ем. Манов, МПЛ, 12-13.
ВИНТ, вйнтът, вйнта, мн. вйнтове, след числ. вйнта, м. 1. Цилиндричен или конусен машинен елемент с резба по повърхността, който служи за подвижно или неподвижно разглобяемо съединяване на части или за предаване на движение и сила, преобразувайки въртеливото движение в праволинейно. Гроздан преглеждаше колата, намазваше здсъ^сналите оси, пристягаше винтовете. И. Йовков, Ж 1945, 41. Дълго време Камен затягаше винтовете на апарата. К. Ламбрев, СП, 201. Няколко купчинки с непотребни винтове, гайки и най-различни други части заемаха централната част на масата. П. Проданов, с, 6.
2. Техн. Част от двигателен механизъм на кораб, която се състои от лопатки, разположени по винтова линия и закрепени върху повърхнината на цилиндричен вал; витло. Най-задната част на кораба не е опашка, а кърма. И под нея се върти не перка, а винт. Б. Трайков, ВО, 10. Петоперчестият винт [на кораба] от жълт месинг блестеше като гигантски накит под заоблената кърма. Н. Антонов, ВОМ, 143.
О Безконечен винт. Техн. Винт с резки, които се захващат със зъбчато колело за предаване движението при въртене.
— От нем. Сеигшйе ’нещо навито’ през рус. винт.
ВЙНТЕР м. Спец. Уред за крайбрежен риболов, който се състои от няколко мрежи с конусовидна форма, опънати на обръчи и вмъкнати една в друга. Аз напипах във вира до върбалака един винтер — нарочно приготвен кош за ловене на риба, която, щом влезе в тоя кош, вече не можеше да мръдне оттам. Д. Калфов, КР, 67. Лодката се провира в лабиринта от каваци и камъш из разлива и спира леко и безшумно, сякаш сама знае, че тука има заложен винтер. Станьо Василев с опитна ръка изважда обръчите и в мократа мрежа трептят и бляскат на слънцето пъстри каракуди. С. Северняк, ОНК, 113. Симеон, за да ги под-разни, каза на Петърчо: — .. Ще идем само двама. Зная един винтер, пълен с риба. Вчера видях горския като го оплете и го постави под върбите в дълбоката вода. М. Марчевски, МП, 79.
— От рус. в&нтер през рум. \уш11г. — Друга (диал.) форма: вентер.
ВИНТОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от винт. Винтовите съединения се монтират лесно и затова са удобна свръзка за взаимно неподвижни части. НТМ, 1961, кн. 4, 14. Му-тин отново взе винтовия ключ. Ст. Марков, ДБ, 204. Винтов нарез. Винтова резба. Винтов механизъм. Винтови машини. Винтова преса. Винтова пружина.
О Винтова линия. Техн. Права линия, която е разположена около цилиндър или конус и е наклонена спрямо основата му.
ВИНТОВКА ж. Лека бойна неавтоматична пушка. — При зелена ракета ще залегнете в очакване, а веднага след червената
— атака! Като лягате — пазете цевите на винтовките и автоматите! С. Северняк, ВСД, 159. — Аз в полка стрелях с руска винтовка. Един руснак ми отстъпи пушката, колкото за опит. П. Вежинов, ЗЧР, 46.
— Рус. винтовка.
ВИНТОВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до винтовка. Винто-въчен затвор.
ВИНТООБРАЗЕН, -зна, -зно, лш.-зни, прил. Който има форма на винт (в 1 знач.). Винтообразна повърхнина. Винтообразни пирони.
