извикал вестителят. П. Р. Славейков, ПИ,
12. — Светли войводо,., току-що пристигна вестител от Преспа.. Челникът излезе и се върна с вестителя. Великият войвода попита: — Какви вести ми носиш? Д. Талев, С II, 26. • Обр. Пред мене са минали в славен отряд / мечтатели смели и твърди мъже, / вестители първи на светла заря. Кр. Белев, ПЗБ, 56.
ВЕСТЙТЕЛКА ж. Книж. Жена вестител.
ВЕСТЙТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до вестител. А сега, след промяната, религията, църквите и общностите са изправени пред предизвикателството да напуснат рамките на своята вестителска мисия, да действат за осъществяването на свободите, а не за злоупотребата с тях, за осъзнаването, а не за избягването на отговорността. П, 1991, бр. 6, 9.
ВЕСТНА СЕ. Вж. вествам се.
ВЕСТНИК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Периодично, обикн. ежедневно издание, което излиза на големи листове и информира за текущите, предимно политически, събития. Тенев прочиташе вестника от първа до четвърта страница, без да пропусне дори малките обявления. М. Грубешлиева, ПП, 72. Макар тая наредба и да е извършена още преди няколко месяца, но разни обстоятелства ни заставиха да не обадим досега радостта си чрез вестника ви. П. Р. Славейков, ГУ, 61. Всекидневен вестник. Сутрешен вестник. Вечерен вестник. Седмичен вестник. Хумористичен вестник.
◇ Държавен вестник. Официален орган на Народното събрание, в който се публикуват всички закони, наредби, разпореждания, изменения и допълнения на закони, правилници за тяхното прилагане. Жълт вестник. Разг. Вестник, който публикува предимно скандални факти от частния живот, обикн. на известни личности. Четеше като бясна романи. И съвсем истински романи при това,.. Нейната [на Криста] леля ги бе изрязвала от жълтите вестници през трийсетте години. П. Вежинов, НБК, 355. Окопен вестник. Вестник, който отразява живота на войскова част във време на война, списван от самите войници. Стенен вестник. Рядко. Стенвестник. Докато аз учех младежите как да лепят изрезките от ежедневната и другата преса, за да се оформи стенният вестник, Иван Г. Иванов провеждаше политическата си беседа. К. Калчев, СР, 32.
ВЕСТНИК2, мн. -ци, м. Старин. Вестител. А в същий миг вратата се отвори, / и царский вестник там се появи. К. Христов, ВС, 37. Ирина, Кантакузеновата жена, изпратила скришом вестници до Умурбег, мъжовия й приятел, да й дойде на помощ срещу нас. Ст. Загорчинов, ДП, 296-297. От вестници, дошли нарочно, най-напред / узна се.., /че сила иде тук безчетна и могъща. П. П. Славейков, Събр. съч. П1, 192. Нищо пък още не беше чула жената на Хектора, / а нямаше вестник да дойде / и да й каже, че Хектор е вън пред вратите останал. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 54.
ВЕСТНИКАР, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Разг. Лице, което участва в редактирането и в издаването на вестник; журналист. Той е историк, поет, филолог, вестникар. Посред най-бурния живот,.., той намира време и възможност да се занимава с всичко,.., предприема издаването на вестници, за да проповядва своите идеи и да запознае Европа със стремленията на народа. К. Величков, ПССъч. VIII, 11. Тоя старец, облечен чистичко,., с най-голямо внимание следеше бурните препирни на младите списа-тели и вестникари. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 57.
2. Продавач на вестници; вестникопродавец, вестникопродавач. От ъгъла се чу провлеченият глас на кварталния вестникар: — Утро, Зора. М. Грубешлиева, ПП, 207.
ВЕСТНИК АРКА ж. Рядко. Жена вестникар.
ВЕСТНИКАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Разг. Който се отнася до вестникар. Макар и много млад, той имал вече богат вестникарски опит, а до известна степен и редакторска практика. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 77. Вестникарският дълг ни налага неприятната длъжност да хроникираме подробностите на ужасното престъпление, жертва на което стана министърът на народното просвещение Васил Кънчев. Бълг., 1902, бр. 453, 3. Съветник бомбардира Славейкова с епитети, каквито и сега са на мода по вестниците, и за които днешните стари упорито твърдят, че те са внесени во вестникарския речник от младите. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 76. Ловците бяха откачили синджирите и палаши-те сега трябваше да отчетат някаква дейност, както се казва на нашия вестникарски език. Г. Мишев, ЕП, 63. Вестникарски стил.
2. Който се отнася до вестник1. След като си взе билет от гишето, учителят Алеков се отби при вестникарската будка, купи два утринни вестника и едва мъкнейки тежкия си куфар, отправи се към перона. Д. Калфов, Избр. разк., 249. Вестникарска хартия.
ВЕСТНИКАРСКИ. Разг. Нареч. от прил. вестникарски (в 1 знач.); като вестникар. И чудно ли е, че читателят не ни разбира, тоя читател, който едва разбира дори и пряка, вестникарски казана, мисъл! П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 49. Пише вестникарски.
ВЕСТНИКАРСТВО, мн. няма, ср. Разг. Занятие на вестникар. Той е и истински
