ВЕНЧАМ СЕ несв. и св., непрех. Диал. Венчавам се. Како дошел дено да се венчат, комшията пракя абер на попо: „Како знаеш, попе, да дойдеш, оти ете денеска ке се венчам.“ Нар. пес., СбНУ XI, 108. — Жет-варе, мои раоници, /поручайте си пладнина, / и ние че идеме със Стана / у село църква голема, / та двама да се венчаме! Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 364.
ВЕНЧАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от венчая като прил. 1. Който е встъпил в църковен брак. Венчаната двойка излезе от църквата.
2. Като същ. венчани<те> мн. Лица, встъпили в църковен брак. Малко да съм по-висока, / цели свет би изгорила, /.. / венчаните развенчала. Нар. пес., СбВСтТ, 493.
ВЕНЧАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Венчав-ка, венчаване. Доите годежаре и поискале златната мома.. И когато да додат да я земат за венчане, майката зела златната мома, та я залупила под коритото, а другата натруфила за невяста. Нар. прик., СбНУ Ш, 187. Ка погледна Марко., карая три синджире робе: / един синджир се млади девойки, /.. /у девойки мома заплетена, / заплетена мома за венчане. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 9. Сакали се Ирин и Иринка / сакали се, па се и взели. / Па тръгнали цръкви на венчане. Нар. пес., СбНУ ХЬ1У, 206. Снощи Иве майкя венчавала/на венчане писмо достигнало: / „Ютро рано Иве да отива, / да отива премладо войниче.“ Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 312.
ВЕНЧАНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Венчавка. — Едвам можа да вземе и дотъкми от няколко места две хиляди на-полеона, които донесе и ги начете на масата на годеника.. Ето от кои причини се забави днес венчанието. Ив. Вазов, Съч. X, 34. Пред самото венчание свещеникът изпитва сърцата на младоженеца и невястата да покажат пред цялата черква и да обявят как доброволно желаят взаимно да ся съюзят. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 148. След венчанието по обикновений религиозен ред в черквата, извождат младоженците и., с песни и гайди отиват за дома на момъка. Ст. Шишков, ЖБ, 62. След като се армосат, прихождат по-близо до олтаря пред престола и се захваща венчанието по църковния ред. СбНУ VIII, 57.
ВЕНЧАНИНА ж. В едновремешния народен бит — откуп, който младоженецът дава на родителите на невястата; прид, бащина правдина, бащиния. Посакай му скъпа венчанина, венчанина / три бели градое; / посакай му три руди планине, / три плани-не со се руди овци, / с руди овци, со млади овчари. Нар. пес., СбБрМ, 179.
ВЕНЧАНИЦА ж. Диал. 1. Венчална дреха; венчалник, венчалница, венчилка, венчилник, венчилница. Каля найде мъже-на; /на бунище седеше, /венчаница кинеше, / мъжу гащи кърпеше, / мъжко дете леляше. Нар. пес., СбБрМ, 487.
2. Венчавка; венчилка (Ст. Младенов, БТР).
ВЕНЧАЯ. Вж. венчавам.
ВЕНЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от венец (в
1 знач.). Пътеката ги изведе на широка слънчева поляна с висока трева и едри маргарити. Щом ги видяха, момичетата се втурнаха да берат букети, да плетат венчета, а момчетата опитаха ножчетата си в крехките лескови пръчки. П. Проданов,
С, 128. Йоня пристъпва с венче от марга-ритки на челото. Г. Караславов, ОХ IV, 602. В миг из незнайно над него се свиха / рой самодиви и танец извиха — / танец по-вожда най-предня от дружки, / Гюрга на чело с венче теменужки. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 170. Прескочи Руска в градинка / да бере цвете сякакво; извила венче азмесно. Нар. пес., СбГЯ, 148.
. Булчински накит от изкуствени бели цветя. Мургавото й лице изразяваше гордост и достойнство, сладка топлина струеше от тъмните й очи. Сватбеното венче подчертаваше нейната моминска непороч-ност. Ем. Станев, ИК 1П, 36.
3. Бот. Част от цвят на растение, съставена от обагрени листенца. В цвета различаваме чашка, състояща се от пет зелени чаше-листчета, венче, образувано от 5 бели вен-челистчета, много тичинки и един разположен в средата плодник. Бтн V и VI кл (превод), о9. Зарасличето принадлежи към семейството на грапаволистните растения.. Цветовете са морави или бели, с тръ-бесто-звънчовидно, отвън кадифено-мъх-нато венче. Пр, 1952, кн. 5, 81.
ВЕНЧЕЛЙСТЧЕ, мн. -та, ср. Бот. Отделно листче от венчето на цвят на растение. Цветовете [на домата] са събрани на групи. Всеки цвят се състои от по шест зелени чашелистчета и шест жълти венче-листчета. Бтн VI кл, 13. Цветовете [на сливата] са сравнително дребни.. Чашката е конусовидна,.. Венчелистчетата имат клиновидна форма. П. Маринов, ССБ, 97. Тичинките на люцерната обикновено са затворени между плътно притиснатите венчелистчета. ОФ, 1950, бр. 1769, 2.
ВЕНЧЕЦ, мн. няма, м. Диал. Умал. от венец (в 1 знач.); венче. Синя вода / венчец роси, /зелен росен —/руси коси, /ред ги редят, /ред заплитат. Ц. Церковски, Съч. И, 62-63. На дървото мома Вангелина, / на глава й венчец от калинка. Нар. пес., СбНУ
XV, 17.
ВЕНЧЕЯ. Вж. венчавам.
ВЕНЧЙЛКА ж. Диал. 1. Венчална дреха; венчаница, венчал ница, венчал ник, венчилник, венчилница. Тя му приготвила що
