ВАЛЕЖ м. Спец. 1. Атмосферна влага, която пада на земната повърхност във вид на капки, снежинки или ледени зърна. Атмосферни валежи или просто валежи се наричат падащите от облаците частици вода в течно или твърдо състояние. П. Марков, А (превод), 56. Ледът в Антарктида се е образувал от падналите валежи. А, К (прилож.), 1963, кн. 7, 18. Сутрин селото се пробуждаше рано — обилно окъпано в роса от скорошните валежи. И. Волен, МДС, 7. Валеж от дъжд. Валеж от сняг. Слаби валежи. Умерени валежи.
2. Количеството дъжд или сняг, паднали за определен период от време върху площ от 1 кв. м. Сега единствените му научни занимания бяха .. да измерва валежите, да отбелязва температурата. Гр. Угаров, ПСЗ, 600. Годишен валеж. Седмичен валеж.
ВАЛЕЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който се отнася до валеж. Тия извори задържат водите през валежния период и през периода на топенето на снеговете. Пр., 1953, кн. 1, 40. Сто и петдесет реки и потоци събират валежните води и се вливат в язовирните езера. НТМ, 1961, кн. 3,
13. Валежна карта.
ВАЛЕНЕ1 ср. Отгл. същ. от валя1.
ВАЛЕНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от валя2.
ВАЛЕНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от валя3; залягане2.
ВАЛЕНКИ мн., ед. (рядко) валенка ж.
Зимни топли плъстени ботуши. Виждат се повече жени, със заруменели млади лица и дебели зеленикави шинели .., с калпаци, с валенки. Н. Фурнаджиев, МП, 8. На вратата ги спря смръщен, брадат рибар .., кожухът стигаше до краката му, обути в пар-цаливи ватирани валенки. Д. Добревски, БКН, 157.
— Рус. валенки.
ВАЛЕНТЕН -тна, -тно, мн. -тни, прил.
1. Хим. Който се отнася до валентност. Валентна теория. Валентна връзка.
2. Грам. Който се отнася до съчетаемостта на дадена дума с други думи. Валентен речник на глаголите в българския език.
— От лат. уа1епз, -епйз ’струващ’.
-ВАЛЕНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Втора съставна част на сложни думи със значение: 1. Хим. Който отразява способността на даден елемент да се съединява с атомите на друг елемент в определено отношение, означено с първата част на сложна-та дума, напр.: едновалентен, двува-лентен, поливалентен.
2. Грам. Който отразява способността на дадена дума да се съчетава с други думи в определено отношение, означено от първата част на сложната дума, напр.: поливалентен (глагол).
ВАЛЕНТНОСТ, -тта, мн. няма, ж.
1. Хим. Свойство на атома на даден елемент да присъединява или да измества определен брой атоми на друг елемент при определена химическа реакция. Валентността на елементите зависи от това, колко електрони могат да дават или да придобиват съответните атоми при химичните взаимодействия. Хим. VII кл., 1950, 33. За да може да се определя валентността на различните елементи, е въведена единица мярка за валентност. За такава е приета валентността на водородния атом. Хим. VII кл., 1965, 55. Нулева валентност.
2. Грам. Свойство на дадена дума да се съчетава с други думи в съчетания или изречения. Валентност на глаголите.
ВАЛЕНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Валяна завивка от вълна или козина. По-близо до селото лежеше Курулица, дето лете загори-чанските жени изпираха дебелите черги и валенцата, с които се завиваше през студената зима челядта им. Цв. Минков, МЗ, 5.
— Друга форма: в е л е н ц е.
ВАЛЕНЦИЯ ж. Хим. Числото, което показва колко атома водород се свързват с атома на един елемент или с колко атома водород елементът може да бъде заместен в съединенията му. Атом, който губи един електрон или получава един електрон,., е от първа валенция. Хим. IX кл., 1950, 20. Магнезият е от втора валенция. • Обр. Той [Ерменко] наподобяваше химически елемент с винаги свободни валенции за чуждите съдби. Р. Михайлов, ПН, 103. Едно разказано събитие повторно не бива да се „разказва“ с рисунката .. Рисунката ще насити само свободните валенции на словесния образ. Ал. Гетман и др., СБ, 75.
— Лат. уа1епйа ’сила’.
ВАЛЕРИАН, мн. няма, м. 1. Валериана. Етеричните масла се образуват в корените — при валериана .., в цветовете — при жасмина, розата и пр. Н. Митрева, ВРС, 46. 2. Разг. Успокояващо нервната система лекарство, което се добива от корените на това растение. Ние я успокоявахме, давахме й да пие валериан, а тя хълцаше, друсаше се цялата и въздишаше. Кр. Григоров, Р, 93. А Тинка беше бледа като платно. Дадох й малко студена вода и валериан. Ив. Димов, АИДЖ, 138.
ВАЛЕРИАНА, мн. няма, ж. Многогоди-шно тревисто растение, което има късо дебело коренище с многобройни корени, използвано в медицината; котешка билка, ди-лянка, валериан. Уа1епапа оШсшаНз. Климатичните и почвените условия на нашата страна са особено благоприятни за растежа и развитието на много лечебни растения. Между тези растения има твърде ценни — беладона, валериана, лайка. ВН, 1958, бр. 2225, 2.
