Page:RBE Tom2.djvu/7
в
в*, мн. няма, ср. 1. Третата буква от българската азбука, с която се означава съгласната В (самостоятелно изговаряна „въ“), която в старобългарската азбука е наричана в^д^к ’зная1. После две седмици притуриха йоще три нови букви у, в, я... Р. Каролев, ЗМ, 16. Печатно в. Ръкописно в. Главно в.
2. Фон. Звучна устнено-зъбна съгласна. Меко в. Твърдо в.
3. Като числ. поредно: а) За означаване третия от поредица еднакви предмети, неща (изговаряно ве). Вход В. Подточка В. б) За означаване на четвъртия от поредица предмети, страници и др., отбелязани с една и съща цифра. Страница 36 в.
В2, (пред думи, които започват с в или ф) във, (диал. и поет.) во, предл. 1. За означаване на място, пространство, вътре в което се намира, извършва нещо или където е насочено да проникне нещо. Сълза повдигна глава и погледна наоколо. В стаята нямаше никой. Елин Пелин, Съч. П, 117. В хуна свиреха гайди, чуваха се провиквания. И. Йовков, ВАХ, 5. Роден съм — и расъл — в град, а почнах аз от българското село. А. Ограшимиров, ЕД, 3. Лодката се провира в безкрайния лабиринт от върби и каваци. С. Северняк, ОНК, 85. • Остар. С предл. за.
— Ти си писан за в рая. Елин Пелин, Съч. I, 32. Като секи свекър надуваше са вкъщи и по вън; носеше, принасяше от пазар какво що дотреба за в дома. Ил. Блъсков, ПБ, 55. Емигрантите от Гюргево започват да ми-нуват Дунав за в България. 3. Стоянов, ЗБВ I, 150. • Остар. С предл. до. Събранието склони най-после да определи други двама души водачи, от които един щеше да заведе Стамболова до в Търново. 3. Стоянов, ЗБВ I, 202. На, ходиха воловете два пъти с кирия до в Карлово, ала пара не се е видяла. Т. Влайков, Сьч. II, 83. // За означаване, че някой или нещо е част от състава или съдържанието на друго нещо. В нашия род такъв лаком за земя човек няма. Елин Пелин, Съч. III, 47. Отдавна той дебнеше да остане насаме с Тодоров, най-възраст-ния в колегията. Г. Караславов, Избр. съч. П, 84. В нашето семейство всички са въздържатели. Разказ в списание „Пламък“. Статия във вестник „Литературен форум“. И За посочване на обекта, към който е насочено действието, което прониква в него или го засяга, при глаголи и произведени от тях съществителни като: а)Удрямсе, бия се, стрелям, целя се и под. Когато Гон-салви стреля в една акула, негърчето про-низително изпищя. Гр. Угаров, ПСЗ, 9. Бунтовниците нападаха с ярост, целеха се в еничарите по стените. М. Марчевски, П,
5. Момъкът едва успял да се вкопче с две ръце в един камък. Н. Райнов, КЦ П, 21. Околийският управител стана, хвана Лен-ко за рамото и го цапна по бузата. Момчето политна, удари се в стената и се струпали на пода. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 329. Вилнее вън виелица ужасна /.. В прозорците се блъска като бясна. К. Величков, ПССъч. II, 14. б) Гледам, взирам се, вглеждам се и под. Лекарят седна отново на столчето и се взря в тъмнеещото лице на войника. П. Вежинов, НС, 86. Иванов впиваше жадно поглед в хоризонта на север. Ив. Вазов, Съч. ХП, 10/. — Не ме радват твойте думи — каза тъжно тя и се загледа в дъното на изпитата чашка. Д. Кисьов, Щ, 462. • Разг. В конструкция от .. в., с две еднакви форми на едно и също съществително — за да се подчертае, че действието засяга последователно редица обекти от един и същи вид. Новините от испанските фронтове се прехвърлиха от село в село, от улица в улица, от двор в двор. Г. Караславов, Избр. съч. I, 376. Наблизо, из някаква новострояща се сграда, от ръка в ръка минаваха дълги железни пръти за сглобяеми скели. Б. Райнов, ЧЪ, 84-85.
2. За означаване на това, с което някой или нещо е ограден, обиколен или обвит, облечен; с. Сред тая хубава родна картина, заградена в тая чудна рамка, съм прекарал моето безгрижно детство. Елин Пелин, ПБ, 5. На стената висеше голям образ на султана в златно кръжило. Ив. Вазов, Съч. ЗШ, 28. Портрет в черна рамка. Човек, облечен в черни дрехи. Девойка в нова рокля. Облечен в дрипи. // За означаване, че нещо, което обикн. е много по количество, брой, изцяло изпълва или покрива нещо. Петка-нов се огледа. Всичко наоколо беше потънало в прах. К. Калчев, ЖП, 237. Стаята е цяла в цветя. А Стената от горе до долу е в картини. Д Роклята й е в петна. А Всичко навън е в зеленина. А Витрините са в светлини.
3. За означаване на непосредствена близост, съседство по място; до. Един куршум вдигна прах току в цървулите му. Г. Караславов, Избр. съч. I, 123. Той си позволяваше някои смели постъпки — например да лае котката или да джавка в самата мутра на магарето. Ем. Станев, ЯГ, 100. Черните сквор-
