Page:RBE Tom2.djvu/760

От Читалие
Версия от 15:26, 15 декември 2013 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


малко подпухнало и вяло. Л. Стоянов, X, 107. Избрах номера и след малко в телефонната слушалка прозвуча неговият глас

вял и гъгнав като никога. Помислих, че е неразположен или разстроен от нещо. Др. Асенов, СбСт, 183. Движенията й са вяли, тя е видимо грохнала и посърнала. Г. Караславов, Избр. съч. X, 169.

2. Прен. Който е лишен от изразителност; безизразен. Ако художникът-творец не изгради у себе си убеждението, че служи на народа,..сигурно ще остане недоволен за цял живот, а изкуството му ще бъде вяло, повърхностно, нетрайно. Ив. Димов, АИДЖ, 108. След Войдан говориха и други боляри и отци .. Царят прекъсна вялите им речи. М. Смилова, ДСВ, 204.

3. Прен. Който протича или се извършва му-дно, монотонно и безинтересно. Над тези вестници, разхвърляни по масите в кръч-марницата, клиентите се застояваха .. Така постепенно и през най-вялите часове, кръчмата се оживяваше .. и на кръчмаря ставаше по-весело. Г. Караславов, ОХ IV, 345. Той [скандалът] дойде тъкмо навреме, за да съживи вялата и анемична опозиция на консерваторите. С нова енергия те почнаха своите обвинения. С. Радев, ССБ I, 242.

4. Рядко. За човек — който е лишен от бодрост, живот, енергия; отпуснат, апатичен. Павел седеше на судурмата пред къщи, вял, тежък, гледаше лениво полето. Елин Пелин, Съч. III, 46.

— От рус. вяльга.

ВЯЛО нареч. Книж. 1. Без бодрост, жи-вост, енергия; отпуснато, апатично. Войниците видяха подпоручика, повдигнаха се мързеливо и вяло отдадоха чест. Д. Кисьов, Щ, 192. Слугите се движат вяло, флегматичномежду кухнята и палатката на доктора. Л. Стоянов, X, 91. Пък и работата по изборната борба се водеше вяло, без страст, без планей тъй, някак от само себе си. Г. Караславов, СИ, 147. Хората се бяха отдали на подготовката за акцията, но вършеха това някак вяло и неохотно. Д. Димов, Т, 562-563. Вечерта [писателите] щяха да прочетат с безизразни гласове по нещо, вяло щеше да им изръкопляска салонът. Ч. Шинов, БС, 42.

2. Без изразителност; безизразно. Набързо и вяло, със сухи думи, като не се доизказваше, разказа за отчаянието на въстаниците. П. Стъпов, ЖСН, 278. В танцувалния салон останаха да се въртят около десетина двойки и музиката, която по-рано свиреше тържествено и с подчертан такт, сега провлачваше и свиреше вяло. Д. Ангелов, ЖС, 227.

3. Мудно, монотонно и безинтересно. Нямаше живот в селото. Скучно и неинтересно минаваха дните .. Много години така течеше животът. Вяло, нерадостно, неинтересно. Елин Пелин, Съч. IV, 271. Този ден учебните часове минаха вяло. Тъкачев предаваше урока и мислеше за родителите си, за писмото, за отговора, който очакваше от баща си. Г. Караславов, ОХ I, 223. Целият ден мина вяло и скучно. Младежите напраз-но се опитваха да танцуват или да играят хоро. И. Петров, МВ, 158. Обядът мина някак вяло, без настроение. П. Стъпов, ГОВ,

75.

ВЯЛОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от вял. Вялост и умора започваха да витаят над всички. Ем. Станев, ИК

II, 236. Умората и вялостта, които по-рано се надвиваха от вярата и въодушевлението, сега изпъкнаха ясно върху лицето му. Л. Стоянов, Б, 127. С тоя отпечатък от вялост на лицата и на облеклото, който дава затворът, те спазваха ония черти от сила и хубост, които бяха получили от планинската природа. К. Величков, ПССъч. I, 117.

ВЯМ СЕ. Вж. вядам се и вяждамсе.

ВЯРА, мн. (рядко) вери, ж. 1. Само ед. Убеждение в съществуването, осъществяването или истинността на нещо, основано на знания или опит. Той беше душа, пораснала в покорност на съдбата — .. изпълнена с вяра и надежда, че всяко зло има край. Елин Пелин, Съч. П1, 32. Има песни, в които гърми ритъмът на Новото, в които гори вярата във Великото. Хр. Смирненски, Съч.

III, 236. О, светла вяра в новия живот, / как сгряваш и повдигаш ти сърцата\ Д. Дебе-лянов, С 1936, 63. Аз здрав съм син на здраво поколение / с желязна воля, с вяра от челик. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 154. Може би искате / да я сразите / моята вяра / във дните честити, / моята вяра, / че утре ще бъде / живота по-хубав, / живота по-мъ-дър? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 29.

2. Само ед. Обикн. с предл. в или (диал.) у. Увереност в честността, искреността, добрите намерения на някого; доверие. — От града направо при тебе идвам. Тук другиму вяра нямаме. Г. Алексиев, РН, 70. — Ако искаш, седни и преброй своите пари. Захарий не рачи. Той имаше пълна вяра в брат си. Вл. Свинтила, СЗЗ, 65. Светът привикнал хомот да влачи, / .. /лъжливи уста слуша със вяра: / Мълчи, моли се, кога та бият. Хр. Ботев, Съч., 1950, 26-27. "Боже ле, мили божице, / у брата вера да немаш, / че си ме брата излъга." Нар. пес., СбНУ ХЬГУ, 231.

3. Само ед. Обикн. с предл. в, н а. Увереност в способностите и възможностите на някого или нещо; доверие. Несигурното положение на княжеството не вдъхваше вяра на никоя голяма банка: България можеше да намери само лихоимци, но не и сериозни заемодавци. С. Радев, ССБ II, 524. У него се събуждаше вярата в собствените си сили. И. Йовков, Ж 1945, 97. Старите изпърво ни нямаха вяра, бяха против отделна младежка