Page:RBE Tom2.djvu/729
нещо, в някаква област. — Виноват. Какво да правя, като никак не ми върви в лъжата. Все ме хващат. Ем. Манов, БГ, 162. Радко Росенов беше хубавеляк -.. С него бяхме съученици до трети клас;.. — не му вървеше много в училището. Ил. Волен, МДС, 12. — А това е стаята на Фатма, зълва ми. Тя учи в Пловдив. Много й върви в ученето. Н. Стефанова, РП, 130.
2. Справям се лесно, усвоявам с лекота някаква материя (в областта на науката, изкуството и под.); удава ми се нещо. Тежеше му, че не бе успял да завърши средното си образование. Не че не му вървеше учението. Напротив,.., но беше непокорен и буен. Ст. Марков, ДБ, 163. Пеше беше тихо момче с топли очи.. Младенов не го обичаше, но се сприятели с него, защото математиката не му вървеше, а Пешо се оказа чудесен ръководител из дебрите на неразгадаемите числа. X. Русев, ПЗ, 54. Вървят ми естествените науки. А Върви ми рисуването.
3. С предл. на. Случва ми се нещо често. Старият пазач на завода изля пред колите им един медник вода, за да им вървяло все на щастие и на радост. К. Калчев, СТ, 173. По- добре стой тука и ми разправи за какво се карахте с Гърдя. Тез дни все на кавга върви. И. Йовков, ЧКГ, 169-170.
ВЪРВЙ МИ СЕ несв., непрех. Имам желание, искам да вървя, да ходя. Той спря коня, извади цигара и запуши. Не му се вървеше повече нататък. Й. Йовков, ЧКГ, 53. Багрила сутринта отнесе в близкото село няколко гранчета прежда за боядисване и сега се връщаше. Не й се вървеше сама. М. Явор-ски, ХП, 159.
ВЪРВЯ СИ св., непрех. Разг. Отивам си. Оттук нататък Орфей ще си върви спокойно — до родната планина. Г. Караславов, Избр. съч. V, 351. Като мислел, че с това ще се свършат тържествата, той заявил на всички освободени, че могат да си вървят отгдето са дошли. Н. Райнов, КЧ
II, 70. Пи толкоз много, че когато стана да си върви, пак трябваше да пълзи по крака и по ръце. Й. Йовков, ВАХ, 165. Славинов се подгърби и тръгна към вратата да си върви. К. Петканов, В, 133.
О Върви ми като на бясно куче тоягите. Разг. Ирон. Никак, съвсем не ми върви или ми върви на лоши работи, на неприятности. Върви ми <като> по вода. Разг. Много лесно и успешно, благополучно постигам, осъществявам нещо. Върви ми <като> по мед и масло. Разг. Лесно, без затруднения постигам, осъществявам нещо. Хм, вие май сте от идеалистите... Или пък всичко ви върви по мед и масло в живота. Ем. Манов, БГ, 145. Върви <ми> наопаки. Разг. Изключително се затруднява осъществяването на нещо, което съм предприел, което правя; не <ми> върви. Може да е чист понеделник дето се казва, може да имаме дата 7 април и все пак да ти върви през целия ден наопаки. Св. Минков, РТК, 186. Върви на майната си. Разг. Пренебр. Във 2 и 3 л. Махай се, отивай където искаш, не ме интересуваш.
— Слатинов, дигай го, не мога да гледам очите му. Изведи го на двора и го пусни да върви на майната си, че ще го убия. Ем. Станев, ИК III и IV, 523. Върви по дяволите; върви в джендема. Във 2 и 3 л. Разг. Грубо. Махай се, отивай си, не ме интересуваш. Това е началото... на края. И все ти... винаги ти... ми носиш такива новини. Върви в джендема! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 268.
— Не две върви жълтици си сложил тук, Стояне, а две люти отровни змии.. Вземи си ги и се махай от главата ми.! Върви по дяволите! К. Калчев, ЖП, 543. — Дамяне, хайде, тръгвай към къщи, че децата те чакат за вечеря! А тия готовановци да вървят по дяволите. С такива другари надалеч не се отива. К. Петканов, ДЧ, 10-11. Върви си по (в, из) пътя; върви си по работата. Във 2 и 3 л. Разг. Грубо. 1. Не се занимавай с неща, които не те засягат, не се меси в чужди работи. Бре момче, я си върви по пътя, не се подигравай със стари хора, че е срамота. Елин Пелин, Съч. I, 32. — Петре бе сега от тебе в Извор по-голям няма. На аяна си братовчед, а? — Хайде, хайде! Върви си в пътя! Не е Петре крив за резила на рода си! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 597. 2. Махай се. Вървете си по работата, каза един от стражата. Той, изглежда, коман-дуваше тук. Г. Караславов, Избр. съч. V, 323. Вървя в крак с някого или с нещо. Книж. 1. Движа се, пристъпвам в такт. Изминахме много път, с къси почивки. На Ва-нюша му бе трудно да се мери с младежите, но вървеше в крак с колоната... Ж. Колев и др., ЧБП, 26. Войниците вървят в крак. 2. Съгласувам действията си с изискванията на някого или с нещо; не изоставам в работата си или в развитието си. — Аз всякога съм твърдял, че българската социалдемокрация върви в крак с европейската... Г. Караславов, Избр. съч. II, 346. Излиза, че печатът е велика сила само тогава, когато върви в крак със събитията. ВН, 1958, бр. 2260, 4. Вървя заедно с някого или с нещо. Разг. 1. Тясно съм свързан с някого или с нещо, едновременно се проявявам с друго нещо. — Талантът винаги върви заедно със скромността. Ив. Вазов, Съч. XVIII,
74. — У нас, бай Гудов, писателската слава и сит корем не могат да вървят заедно — заключи Врачевски. Ив. Вазов, Съч. XII, 40. Вървя <като> по вода. Разг. За нещо — ставам, извършвам се бързо и лесно, без пречки и затруднения. Поразмекна се баба Таса, но като отри сълзите си, стисна здраво ръката ми и отде й бе хрумнало, та лисна една стомна вода пред мене. — Ха, добър ти път, всичко по вода да върви... Кр. Григоров, Н, 134. — Пътят ми не беше оттука, но кривнах нарочно, за да те видя
