ше на свой глас великите дела на Абдул Ха-мид хан.. Тълпата. .., не смогваше да улови цяла дума от двайсетте наведнаж изпети възхвали. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 111-112. "Трябва да ви кажа още един път, че аз не заслужавам възхвалата, за която ми правите чест.” ДЗ, 1868, бр. 51, 194.
ВЪЗХВАЛВАМ, -аш, несв. (остар.); възхваля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Книж. Възхвалявам. Късогледи и плиткоумни хора, като виждаха Иванчовата способност, неговото напредвание в търговията, възх-валваха го, като приказваха сякак: "Туй момче, думаха те, ще стане причина да подпре и закрепи един дом, кой беше почти на събаряне." Ил. Блъсков, ПБ И, 57. въз-хвалвам се, възхваля се страд.
ВЪЗХВАЛВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възхвалвам и от възхвалвам се; възхваляване. И други деца имаме, ама туй не е като тях. Ако беше момче, я военачалник щеше да бъде я... Генерал, пълен генерал .. Същата тая почуда, същото това възхвалване,.., па и преклонение бивало изразявано и при другите деца, догдето най-сетне сами родителите им са се убедили, че от тях няма да стане нищо, освен най-обикновени сополанчета. Ст. Чилингиров, РК, 252.
ВЪЗХВАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който заслужава или предизвиква възхвала. Да възблагодарим Вам и на благородните родолюбиви братя и съграждани, кои дадохте възхвален пример за общото добро [издаване на вестници]. ДЗ, 1867, бр. 3, 11. От някое време насам промени съвсем стила си вестникът в чест и братски защищаващ окаяните си събратя българи, като захвана да описва възхвалната храброст на народните ни въстаници в Стара планина. ДЗ, 1868, бр. 43, 159. За тяхна [на доброжелателите] всеобща възхвала и за общото добро сполучи [делото] възхвалната си цел, даже двойно. ДЗ, 1868, бр. 49, 183.
ВЪЗХВАЛЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1.Възхваляване.
2. Обикн. мн. Думи, с които се възхвалява някой или нещо. Те [спартанците] тутакси стават с почитание и турят стареца помежду си да седне. Всичкото събрание, като вижда това, еква от най-живи възхваления. Пч, 1871, кн. 5, 77.
ВЪЗХВАЛЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Лице, което възхвалява.
ВЪЗХВАЛЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който изразява възхвала. Възхвалителни слова.
ВЪЗХВАЛЙТЕЛКА ж. Книж. Жена възхвалител. Кореджио е намерил една възторжена, би могло да се каже, вдъхновена възхвалителка в госпожа Маргарита Ми-няти. К. Величков, ПССъч. III, 208.
ВЪЗХВАЛЯ. Вж. възхвалвам, възхвалявам и възхвалям.
ВЪЗХВАЛЯВАМ, -аш, несв.; възхваля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Книж. Изразявам възхвала устно или в писмена форма, изключително много хваля; величая. Днес бай Мичо беше много мрачен, защото гостът му .. му противоречеше и възхваляваше Англия. Ив. Вазов, Съч. VIII, 67. Най-много възхваляваха Райкович. Той беше геният на техния търговско-житарски свят. П. Спасов, ХлХ, 250. Слязохме от конете и коленичихме върху червените разкъртени плочи на древния римски път, за да възхвалим аллаха с вечерна молитва. А. Дончев, ВР,
11. Измина месецът. И вечерта пред шаха / поетите отново се събраха. / Най-старият удари своя саз. /.. / Той пя за битки, за ранени войни, / възхвали в песни доблестите бойни. Л. Даскалова, СТ, 123-124. "Всякий почтен чело век, който не ся владее от завист, има длъжност да възхвалява и да ръкопляска на ония хора, които само чрез тяхното достойнство достигват до високите чинове." ДЗ, 1868, бр. 4. • Обр. Разни птички я възпяват, / до небеси възхваляват. / .. / България, красна мила. Ч, 1872, бр. 17, 804. възхвалявам се, възхваля се страд. Като четеше вестниците, в които се възхваляваха новите министри, които бяха професори, учени и генерали, незамесе-ни в старите политически партии, Гърме-лов вярваше, че новата власт е чиста, здрава. Г. Караславов, ОХ IV, 252-253.
ВЪЗХВАЛЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от възхвалявам и от възхвалявам се.
ВЪЗХВАЛЯМ, -яш, несв. (рядко); възхваля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Книж. Възхвалявам. За виденото в мрачний тоз простор / възхвалям божията правда свята. К. Величков, Ад (превод), 78. възхвалям се, възхваля се страд.
ВЪЗХВАЛЯНЕ ср. Рядко. Книж. Отгл. същ. от възхвалям и от възхвалям се; възхваляване.
ВЪЗХИТА, мн. няма, ж. Поет. Възхищение (в 1 знач.). Как живо, с искрена възхита говореше той [Лилиев] за Георги Бакалов, Гео Милев, Боян Пенев,.., Иван Димов, Олга Кирчева, Маргарита Дупарино-ва... Н. Лилиев, Съч. III, 430. Виждаха [пътуващите до по-далечните манастири] стара българска книжнина, която разкъсваше тъмната завеса на миналото и пренасяше погледа далеч напред, изпълвайки това тъмно минало с образите на една възкръснала за почит, възхита и национална гордост историческа действителност. Ив. Хаджийски, БДНН I, 181. Всички, които са го познавали, с възхита и преклонение говорят за редките му качества на човек, за благородството му, за себеотрицанието му, за хуманното му сърце. Пл, 1969, кн. 23,
