многобройни, еднакви помежду си образи. Ил. Рашков, ПТ, 5. Долният пласт [на епидермиса] се състои от клетки, които непрекъснато се делят и подновяват горните слоеве. Той се нарича възпроизводителен слой. Анат. VIII кл, 119. Змиорката се отправя на далечно пътешествие към моретата и океаните със слабо развити полови жлези. Проходните пъстървови риби навлизат в реките в същото състояние и заедно с движението им срещу течението на реките започва развитието на възпроизводителните органи. П. Коларов, РП, 45. О Възпроизводително кръстосване. Сел.-стоп. Кръстосване на две или повече породи селскостопански животни, с което се цели създаване на нова порода. Създадоха се научни колективи, пред които се постави задачата да се създадат наши, български тънкорунни и полутънкорунни породи овце. Колективът, който ръководя, използува за тая цел метода на възпроизводителното кръстосване. Г. Ралчев, ДМЖ, 17.
ВЪЗПРОИЗВОДСТВО, мн. -а, ср.
Икон. Общественото производство, разглеждано като постоянно повтарящ се и непрекъснато възобновяващ се процес, който се изразява във възпроизвеждане на материалните блага, на работната сила и на производствените отношения. Общественото възпроизводство може да се разглежда в два аспекта: като просто възпроизводство, т. е. като повторение на производствения процес в неизменни мащаби и като процес на разширено възпроизводство.
О Възпроизводство на населението. Соци-ол. Процес на непрекъсната смяна на поколенията, който се измерва и се определя с показателите раждаемост, смъртност, естествен прираст на населението. Разширено възпроизводство. Стеснено възпроизводство. Възпроизводство на стадото. Сел.-стоп. Систематично заменяне на бракуваните животни с ценни млади животни.
ВЪЗПРОТИВЛЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възпротивяване. Само деятелното възпротивление на одеските директори и мъдрата политика на отца Неофи-та отстраниха това намерение на екзарха [да се преподава гръцки] до закрепвание на българщината. П. Р. Славейков, ГУ, 12. Моите медицински колеги., искаха незабавно да се захванат с опити,.., но аз се възпротивих. Като мотив за това ми възпротивление,.., който сега мога да посоча, ми послужи възпоминанието за туй, което някога си бях чел и от което знаях, че вашите съвременници силно са се интересували от въпроса за животния магнетизъм. ССГ (превод), 19-20.
ВЪЗПРОТИВЯ СЕ. Вж. възпротивя-вам се.
ВЪЗПРОТИВЯ СЕ. Вж. възпроти-вям се.
ВЪЗПРОТИВЯВАМ СЕ, -аш се, несв. ; възпротивя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Оказвам противодействие, съпротива; противопоставям се, съпротивявам се. Ний се възпротивихме на нашите учени наставници и те ни обявиха за бунтовници. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 16. Мария бавно умираше.. Борис искаше да я изолират в отделно жилище, но Ирина се възпротиви. Стори й се подло да изгонят Мария от собствената й къща. Д. Димов, Т, 396. Първите дни след смъртта не работиха. Старата не позволи, така било редно. Иван се възпротиви: — Празна работа. Умрелият си умрял, няма сега да оставим житото да ни прегори, я! Г. Караславов, Тат., 11. Истината е, че ако останеше на него, той би тръгнал пеши, с калпак на глава и без ризница, но Дамян и всичките му другари се възпротивиха. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 386. Медхат паша винаги е гледал със завистливо око на нашите училища и той искаше да ги отнеме, още когато беше управител в Русчук; но тогава народът са възпротиви и той не сполучи. НБ, 1877, бр. 58, 226.
ВЪЗПРОТИВЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възпротивявам се.
ВЪЗПРОТЙВЯМ СЕ, -яш се, несв.; възпротивя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Остар. Възпротивявам се. Две ръце са богу възпротивят. П. Р. Славейков, БП
I, 136.
ВЪЗПРОТЙВЯНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възпротивям се; възпротивяване.
ВЪЗПРЯТАМ, -аш, несв.; възпретна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възпретнат, св., прех. Диал. Възпретвам. — Щом това [палто] искаш, прието — рече дреха-рят, — но поне ръкавите му трябва да скъсим мъничко. — Няма нужда!.. Ще си ги въз-прята, каква му е работата! Чудомир, Избр. пр, 179. възпрятам се, възпретна се страд.
ВЪЗПРЯТАМ СЕ несв.; възпретна се св., непрех. Диал. Възпретвам се.
ВЪЗПРЯТАНЕ ср. Отгл. същ. от възпрятам и от възпрятам се; възпретване.
ВЪЗПЪЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е по-пълен от обикновеното или отколкото се очаква; пълничък. Те бяха здрави мъже на различна възраст. Двама по-ниски — единият набит, възпълен, другият, най-младият, дребничък и слаб. Ст. Загорчинов, Избр. пр П1, 24. Емилия беше въз-пълна, закръглена, тя цялата изглеждаше някак мека, пухкава като ангорско коте. А. Гуляшки, Л, 53. Неговите алени, възпъл-ни устни стояха винаги полуотворени, а по загорелите му страни цъфтеше здрава руменина. Д. Талев, СК, 56. И той подаде въз-пълната си мека ръка на посетителите си. Д. Спространов, ОП, 364.
