БЛАГОГЛА`СИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Благозвучност. Окончаването някои съществителни мъжки с „а“ вместо с „ът“ става за благогласие. Но нека останат, както ти си ги направил. Ив. Вазов, НПис., 143.
БЛАГОГЛА`СНО. Остар. Книж. Нареч. от благогласен; сладкогласно, благозвучно. Така в стиховете забележихме, че нашите певци вървят напред и малко или много пеят понякога доста благогласно. Н. Бончев, Съч. I, 112. Ако детето всякога бъде изричало буквите ясно и благогласно, то можем да бъдем уверени, че язикът му е добре. КН, 1873, кн. 5, 20.
БЛАГОГОВЕ`ЕН, -е`йна, -е`йно, мн. -е`йни, прил. Книж. 1. За чувство, изживяване и под. — който е израз, проява на благоговение. Ние стояхме в благоговеен захлас. Ив. Вазов, Съч. XV, 140. В гласа му звучеше и благоговейна гордост, и голяма скръб. Й. Йовков, Разк. I, 223. Бенковски, който все още се чувствуваше помощник на Волова, изпитваше към него благоговейно чувство, смесено с любопитство. Л. Стоянов, Б, 38. //За поглед, очи, лице и под. — който изразява благоговение. Стара една жена посрещна гостенинът си, нагости го и мълчаливо гледаше на старческото благоговейно лице. Ил. Блъсков, ЗК, 136. С още по-голям възторг ний .. обръщаме поглед благоговеен към неразривно свързаната със словото народна музика, която откриваме, че съвсем не е монотонна. К, 1926, бр. 85, 2. Всички сили и способности немеят пред туй подавляюще величие [на Ниагарския водопад] и всичко се съсредоточава в зрението, в нямото благоговейно съзерцание. Ал. Константинов, Съч. I, 101.
2. Остар. Обикн. за духовно лице — който е изпълнен с благоговение към бога; благочестив. Священикът, добър и благоговеен духовник, побърза да изпълни длъжността си. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 66.
БЛАГОГОВЕ`ЕНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от бла`гоговея.
БЛАГОГОВЕ`ЙНО. Книж. Нареч. от благоговеен; с благоговение. В време на богослужението Бенковски беше навел глава с кръстосани ръце пред иконата Божа матер и от минута на минута са кръстеше твърде благоговейно. З. Стоянов, ЗБВ II, 123. Изправяше ли се пред сеитбите, високи, гъсти, .., тоя сваляше калпака си .. Тъй благоговейно и смирено той не би стоял в черква и на най-големия празник. Й. Йовков, Ж, 1945, 192. Наближаваме Козлодуй. Ботев и неговата чета целунаха благоговейно като майчина длан този бряг и тръгнаха да се бият срещу турците, да освобождават България… Н. Стефанова, РП, 14.
БЛАГОГОВЕ`ЙНСТВО, мн. -а, ср. Църк. Обикн. в съчет. с притеж. местоим. негово, ваше и т. н. Титулуване на свещеник за израз на почит, обикн. при обръщение или когато се говори за него. Нетърпеливият поп Груйо Бански, .., сновеше надолу-нагоре. Както си мислеше той и както въобще са очакваше, неговото благоговейнство щеше да застъпа мястото на архиерей в предстоящето тържество. З. Стоянов, ЗБВ II, 58. — Ей, ваше благоговейнство! Тръгнал сте да развявате това расо като един дон Кихот, за една халосница! Ив. Вазов, Съч. XXI, 143.
БЛАГОГОВЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Книж. Дълбока почит, преклонение, уважение. Никой не дръзваше да се мери с него и затова чувството към него беше само благоговение. Д. Немиров, Б, 20. Всеки си донесе торбата с хляба, ястието и бъклицата и се наредиха прави около сложената трапеза с благоговение, като на Бъдни вечер срещу Суроваки. Ц. Гинчев, ГК, 70. Навеждаше се [Еньо], взимаше пръст, .., миришеше я и я пускаше с благоговение. Елин Пелин, Съч. III, 97.
БЛАГОГОВЕ`Я, -е`еш, мин. св. благоговя`х, несв., непрех. Книж. Изпитвам благоговение. Батак, славния и злочестия Батак! Благоговея пред твоето величие, ще благоговее и историята! З. Стоянов, ЗБВ III, 307. Прекланям се пред тия, които умряха — пред свещеното бесило на Левски, пред подвига на Ботев, благоговея пред светлите образи на Бенковски и Каблешков. Д. Спространов, ОП, 207. — Лалка я не питат, пък тя благоговее пред волята на баща си. Ив. Вазов, Съч. XXII, 125. Той я [нивата] гледа, той се радва и благоговее. Малко думи има той за това, но едничкият поглед само, който хвърля, е милувка, песен и молитва. Й. Йовков, Ж, 1920, 126. Пред пещерата с палещи от гняв очи стоял аскетът. А народът благоговеял и мълком ликувал пред него. А. Страшимиров, А, 199.
БЛАГОДА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Като сказ. опред. Който изпитва чувство на благодарност, признателност към някого. — Аз съм ти благодарен за всичко, що вършиш за мене, откак съм болен — каза той бавно. Ст. Дичев, ЗС I, 618. — Имаше нещо, което ме крепеше. Това бяха хубавите ония думи, които ми казахте тогава .. Колко ви съм благодарна! Елин Пелин, Съч. II, 177. А що е това болгарин? Народ дошъл от Волга — велика река, народ от Бога произлезъл .. Благодарен съм на Бога, че ме создал болгарин и се гордея пред всички с името си болгарско. Д. Талев, ПК, 52-53. — Помогни ми да избягам, цял живот ще ти бъда благодарна — тихо каза Бояна. М. Марчевски, П, 47.
2. За поглед, очи, думи и др. — който изразява или с който се изразява благодарност. Майките въздъхнаха и пратиха благодарни
