нощта без сън; бодърстване. Садък залиня от недоспиване, отслабна .. Най-после се умори и нощните бдения му омръзнаха. X. Русев, ПЗ, 225-226. Навярно мъките, нечовешките страдания, изпитанията и дългите безсънни вечери, прекарани в труд и бдения, са го направили горд, независим и предпазлив. П. Михайлов, МП, 18. Те [безработните] плъзнаха навсякъде като скакалци, обикаляха улиците, .., а вечер тия, които нямаха домове, се трупаха по площадите, из парковете, под мостовете и прекарваха нощите в мълчаливо бдение. Ал. Бабек, МЕ, 242.
2. Бдене (във 2 и 3 знач.). Заредиха се дни и нощи на напрегнато бдение. Бащата и майката мислеха само сега за детето си. К. Кръстев, К, 186. Покачих се на широк многоклонест дрян и се наврях в средата му като в кош. Седя и бдя. Едно бдение, което и задаша, и хваща за гърлото. П. Росен, ВПШ, 106-107. Поведението обаче на учителя и неговото бдение над учениците и над училището ся показаха твърде доволни на Габровската община. П. Р. Славейков. ГУ, 31.
3. Църк. Черковна служба, която се извършва обикн. в събота вечер. Не бивало да гледаме повече светеца, .., ами да сме разбудели монасите да ударят клепалото и да отслужат нощно бдение. Ем. Станев, А, 54. Тъй мълвеше тоз мъж, в килията скрит, / със поглед умислен, в бъдещето впит, / който много бденья, утринни пропусна, / но пачето перо нивга не изпусна. Ив. Вазов, Съч. I, 190. // Бодърствуване, съпроводено с молитва. Тя [калугерката] поправи фитила на кандилото и наля от една стъкленица елей .. После тя се приготви отново да продължи молитвеното бдение. Ст. Загорчинов, ДП, 160.
БДИ`НЦИ мн., ед. (рядко) бди`нец м. Истор. Войници от Видинския (Бдинския) полк през Балканската и Първата световна война. Щом чу, че ще мине през София Бдинския полк, Стайно тържествено бе обещал да почерпи войниците .. Кой носеше китка цвете, кой хляб или плодове. Всички искаха да зарадват бдинци, които в ускорен марш бързаха към турската граница. В. Геновска, СГ, 334.
БДИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Рядко. Индив. Лице, което бди над нещо, пази нещо. Баща му биде грабнат една нощ от полицейски вълци — бдители на обществения ред — и отведен на заточение. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 6.
БДИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който следи внимателно, зорко за нещо. Двамата скитници внимателно запълзяха надолу към шосето. Сами, почти без оръжие, те трябваше да бъдат двойно по-бдителни от когато и да било друг път. П. Вежинов, НС, 253-254. — Не бива да забравяме, че от нашия прозорец се вижда южната ни граница. Трябва да бъдем бдителни. М. Марчевски, ТС, 39. Бдителният ловец, укрил се в гората, следи ранения звяр на поляната и дебне всяко негово движение. А. Дончев, СВС, 760.
БДИ`ТЕЛНО. Нареч. от бдителен; зорко, внимателно. Конят ситнеше по калната улица и поглеждаше сърдито с бялото на очите си минувачите. На гърба му поручик Манев държеше бдително юздите. П. Вежинов, BP, 229.
БДИ`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Неотслабващо напрегнато внимание, обикн. с цел да се избегне някаква опасност или да не се допусне нещо нередно, някакво вредителство. Тук остана да пази бай Стоян с няколко души другари .. Техните строги, мълчаливи фигури, .. стърчаха денонощно наоколо с такава вярност и бдителност, че птичка не можеше да мине незабелязано. Елин Пелин, Съч. II, 153-154. Дебнеше зад плета от десетина минути, защото много хора бяха надошли в къщата на Станоя .. Не се събираха те за добро и мюдюринът щеше да го похвали за бдителността му. А. Христофоров, А, 44. Няколко месеца те се укривали в крайселските ниви, а през деня, когато бдителността на неприятеля била по-слаба, влизали в селото. Ал. Гетман, ВС, 124.
БДЯ, бдиш, мин. св. бдях, прич. мин. деят. бдял, -а, -о, мн. бде`ли, несв., непрех. 1. Стоя буден, не спя поради някаква грижа, безпокойство или в очакване на нещо. Селото спеше. Хората си отдъхваха след дневния труд. Само Ленковата майка бдеше и го чакаше, той знаеше това. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 331-332. Цяла нощ в дома на Иван Левков очакваха партизаните. Ружка заспа, но майката, бащата и Янко останаха будни в тъмната стая и като си шепнеха тихо, цяла нощ бдяха. Ем. Коралов, ДП, 44. // С предл. над. Стоя буден, не спя, защото се грижа за някого, който е болен, опериран и под.; бодърствувам. Около болницата става тъмно, настъпва* нощ. Лекарите се прибират, разотиват се и сестрите. Само дежурната бди над ранения. И. Бурин, НП, 35.
2. Стоя нащрек, следя с напрегнато внимание за нещо. Нас ни пратиха в дружината, която остаяше още в Хасково, назначена да бди върху южната ни граница. Ив. Вазов, Съч. XIII, 5. На няколко места по височините около селото и на пътя за града, .., пламтяха през цялата нощ огньове — бдяха там на стража група въстаници. Д. Талев, И, 516. Притихна лагерът, .. Дълбоко спят / другарите. Бди само часовоя… В. Георгиев, ПП, 71.
3. С предл. над, за. Полагам грижи, следя внимателно за състоянието на някого или нещо. — Иванко Басараб ме изпрати тука
