БАРИКА`ДА ж. Изградена преграда от подръчни материали — камъни, дървета и др., която се използва по време на размирица, революция или война за спиране достъпа на противника до улица, мост, проход и под. На пътя между Къневата воденица и Хаджитрендафиловия хан бяха изградени барикади от натрупани коли, камъни, дървета. От това място се вардеше пътят за Пловдив. Г. Караиванов, П, 22. Тъй като полицията се намесила с палки и бомби със сълзлив газ, студентите издигнали барикади и се отбранявали с павета и прътове. ВН, 1958, бр. 2103, 3. Последний значителен бой стана на 17 май ( .. ) в Брацигово, .. Жителите, както и батачани, бяха се обградили с дървени барикади. Г. Бенев, БК (превод), 62. На кръстопътя, дето ся събираха тези три пътища, по които са влизаше в града, направиха една барикада (табия) от дърва, камъни и каквото набързо намериха. У, 1870, бр. 1, 46-47. Пролет моя, моя бяла пролет / .. /. Нека видя първия ти полет, / дал живот на мъртвите площади, / нека видя само твойто слънце / и — умра на твойте барикади! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 107. • Обр. На тезгяха, зад една барикада от шишета, .., стоеше съдържателят на международната странноприемница. Й. Йовков, ПК, 106-107.
— От фр. barricade.
БАРИКА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който се отнася до барикада. От прозорците на по-горните етажи войниците* подвикваха на намиращите се долу да се вардят и прехвърляха маси, шкафове, етажерки, за да запълват барикадния скелет. П. Славински, ПЩ, 317. Но със тебе стана нещо гадно! / Цял живот / да вриш в един копнеж; / да зовеш към битки барикадни, / а в легло / дома си да умреш! Хр. Радевски, П, 34. Нека пламне земята за пир непознат, / нека гръм да трещи, да руши! / Барикаден пожар върху робския свят. Хр. Смирненски, Съч. I, 37. Барикаден бой.
БАРИКАДИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Издигам, правя барикада, преграждам нещо с барикада. Малкият Пол и един висок, с изпънати вратни жили момък се заеха да барикадират входната врата. Хр. Смирненски, Съч. III, 198. Въстаниците барикадираха улиците на града. барикадирам се страд.
БАРИКАДИ`РАМ СЕ, несв. и св., непрех. 1. Издигам барикада, за да се прикрия, да се защитя (обикн. при схватка, бой). Веднага странен шум и блъскане фана да става зад вратата, като че опираха дървета о нея. Разбрах, че бабата се барикадираше! Ив. Вазов, Съч. XII, 81.
2. Прикривам се някъде със същата цел. Честата стрелба и от трите прозореца на къщата създаваше впечатление, че вътре са се барикадирали много хора. Д. Ангелов, ЖС, 496. В самия град въстаниците завземат околийското управление, пощата, пристанището, митницата, гарата и се барикадират в домовете. Д. Казасов, ВП, 313.
БАРИКАДИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от барикадирам и от барикадирам се.
БАРИ`ЛА ж. Остар. Мярка за течност от 64 до 235 литра в зависимост от страните, които си служат с нея; барел.
— От фр. baril ’буренце, бъчонка’.
БА`РИМ. Вж. барем.
БАРИ`МЕ`ТЪР, -ът, -а, мн. -три, след числ. -търа, м. Физ. Уред за измерване интензивността на шумовете.
— От гр. βαρύς ’тежък’ + μέτρο(ν) ’метър, мярка’.
БА`РИН м. Остар. В дореволюционна Русия — дворянин, господар. Чорбаджиите по някои места, .., са притискали сиромасите тъй също както руските барини — своите крестяни. С. Бобчев, ПОС (превод), 189.
— Рус. барин.
БА`РИНЯ ж. Остар. В дореволюционна Русия — дворянка, господарка, жена на барин. Тя пък рускиня от Николаев, черноока, тънка, дребничка, но много симпатична. Олга Осиповна се казва, но бариня ли е или баришня — прости ми, не мога да те излъжа. Н. Попфилипов, РЛ, 137-138.
— Рус. барыня.
БАРИСФЕ`РА ж. Геофиз. Най-вътрешната част на земята — земното ядро.
— От гр. βαρύς ’тежък’ + σφαίρα ’кълбо’.
БАРИ`Т м. Минер. Бариев сулфат — безцветен, бял или различно оцветен и със стъклен блясък минерал, който се използва в хартиената, каучуковата, стъкларската и химическата промишленост, в керамиката, медицината и др.
БАРИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Минер. Прил. от барит; баритов. Баритна смола.
БАРИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от барит; баритен. Ниска топлопроводност имат калиевоцинковите, баритовите и особено оловните стъкла. Н. Николов, М, 268. Баритови кристали.
БАРИТО`Н м. Муз. 1. Среден по височина мъжки глас между тенор и бас. Людмила с удоволствие слушаше неговия мек, богат на отсенки баритон. Ем. Манов, ДСР, 374. Буйната му коса се развяваше от вентилатора, плътният му баритон звучеше развълнувано. П. Незнакомов, СНП, 177. Точно в седем часа маршовата музика секна, .. и веднага след това прозвуча плътният баритон на говорителя на „Радио София“. Д. Ангелов, ЖС, 86.
2. Певец с такъв глас. Тамо музика не свири, / но пък има смесен хор: / баритон, мецосопрано, / бас, сопрано и тенор! Хр. Смирненски, Съч. II, 9. Той е един от най-добрите
