и да палят селата им… Б. Несторов, СР, 185. И по облеклото мъчно можеш да познаеш кой е местен човек, кой пришелец. Само старите ахряне и турци личат. П. Велков, СДН, 295. Свива се като ахрянин. Погов., П. P. *Славейков, БП II, 107.
— Вер. от гр. собств. — Друга форма: ахре`нин.
АХРЯ`НКА ж. Диал. Среднородопска българомохамеданка.
— Друга форма: ахре`нка.
АХТАПО`Д м. Простонар. Октопод. — В една капка само от тая вода .. се виждат да бъкат милиарди микроби .. Други като ахтаподи с дълги пипала и на върха на тия пипала — куки, остри като въдици. Й. Йовков, М, 33-34. Всеки имаше какво да занесе, за да бъде трапезата по-разнообразна и по-богата: Босната .. (ядки) ..: Мощето — няколко ахтапода .., накиснати във вино и печени на пепел. Ст. Чилингиров, ПЖ, 186. Докато влезем в града гьонът на едина Икономов пантоф се отпра съвсем, а на моите носовете зяпнаха, като на ахтапод устата. 3. Стоянов, ЗБВ I, 221.
— Други форми: ахтопо`д и охтопо`д.
АХТА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. Търговец на дребни стоки за домашни потреби; ахтарин, ахтарджия. През 1842 година Фотинов преседял няколко дена и в Търново. Ние не знаем подробно какво е вършил и проповядвал той там, но от едно писмо с дата 13 октомври, подписано от някой си Стефан Пеньович, ахтар, се вижда, че ще е говорил и заради някаква обща полза. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 670. Та си станала майкя му, / накръст чаршия удари, / редом ахтаре попита, / та тражи биле омразно / да си омрази Петкана / са свойго сина Стояна. Нар. пес., СбНУ XLIII, 279.
— От араб. през тур. aktar, attar.
АХТАРДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и Остар. и диал. Прил. от ахтарджия.
АХТАРДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар. и диал. Ахтар; ахтарин. Другите членове на теферича бяха повечето изнежени бейски синове, някои търговци, ахтарджии .. и най-после слугите за авджийските кучета и соколи. Ц. Гинчев, ГК, 145.
— От тур. aktarci.
АХТА`РИН, мн., ахта`ри, м. Остар. и диал. Ахтар; ахтарджия. Сянка на униние помрачаваше челата и на българи, и на турци, заживели отколе като побратими в схлупените си къщурки от долния до горния край на селцето, гдето и бунарите бяха общи, и ко`зите стада смесени, и ахтаринът един за всички. А. Христофоров, А, 112. Те [туркините] излизаха само до лозето или отиваха понякога до праматарските дюкяни за басма или до дядо Данаил ахтарина за къна`. К. Константинов, ППГ, 23.
АХТА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който се отнася до ахтар. Аз наистина не знаех на кое повече да се радвам: на града отсам реката ли .. или на оня чудесен мост с покрив, .., с малки, като клетки, одайчета-дюкяни от двете му страни, дето се продаваха вечни календари, мъниста и ахтарски стоки. К. Константинов, ППГ, 300-301. Ахтарска чаршия.
АХТА`РСТВО, мн. няма, ср. Остар. и диал. Занятие на ахтар.
А`-ХУ междум. Разг. За наподобяване на звук, издаван при кашлица. Но изведнъж нещо захриптя в широките гърди на заспалия, наду го внезапна кашлица. Размърда се той, избухна: — А-ху! А-ху! Д. Талев, И, 27.
А`ХУ-И`ХУ междум. 1. Подвикване при игра, танец.
2. Като същ. Веселие, веселба, развлечение. Младите ходят повече за аху-иху, а не за работа. Т. Панчев, РБЯд, 8.
— Друга форма: а`хо—и`хо.
АХЧА`К, мн. няма, м. Диал. Сгъстено чрез изваряване овче мляко; овченик. И всякога зимно време покрай другото едене тя ще извади се` и по един сахан гъстък и мазен ахчак и по една паница хубава туршия от жълти теменки-круши [тамянки]. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 164.
— От тур. aş ’ястие’.
АХЧИБАШИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, зват. ахчи`баши, м. Остар. и диал. Главен готвач. — Аз защо казах, че ти си ахчибашия, а пък сега видях, че си бил и фурнаджибашия! Ц. Гинчев, ГК, 64. — Без селям влязохте, ченгенелер! — им извика ахчията Мустафа. — Вахтън хаир олсун — отговориха циганите, — сбъркахме, ахчибаши, залисахме се у беевете и агаларите... — и взеха да си говорят цигански. Ц. Гинчев, ГК, 231.
— От тур. aşçi ’готвач’ + bаş ’глава’.
АХЧИ`ЙКА ж. Остар. и диал. Готвачка. Някои от ахчийките вече са захванали да кълцат пресол и да режат лук. Т. Влайков, Пр I, 232. Той мръдна вежда и страхотно повиши тон: — Ще си промениш ли табихета? — Полусмела, полуплаха, тя троснато отвърна: — Намери си ахчийка! Д. Немиров, Д № 9, 45. Тогай замина Неделчо, / та отиде Стояново село, / виде Стояновите дворове, / девет му слуги по двор сдея, / а десетата му е ахчийка. Нар. пес., СбНУ XLIII, 319.
АХЧИ`ЙНИЦА ж. Остар. и диал. 1. Готварница. Отишъл в ахчийницата, дето готвиле за царската сватба. Нар. прик., СбНУ XIV, 135.
2. Гостилница. Като всеки сам човек, обядвах навън из разни ахчийници. В. Мутафчиева, СД, 389. Преди малко Казмата се отби в ахчийницата на Стоян Лисицата да изпие чаша ракия. Г. Караиванов, ЮМ, 69. На един от ъглите [на пазара] имаше голяма джамия .., няколко ахчийници, кафенета .. К. Константинов, ППГ, 13. Разтичаха се преспанци
