място на Маргаритка. Оттук се вижда всичко на сцената. П. Незнакомов, МА, 78. Тълпи се публиката сред салона, / младежи ръкопляскат от балкона. Ем. Попдимит-ров, СР, 91. Втори балкон. //Разг. Място в такъв етаж. — Какви места обичате, моля,
— пита касиерът. — Резерва ли, балкон ли, някоя ложа ли? Чудомир, Избр. пр, 81.
3. Издаден срещу олтара етаж в църква, където пее хорът. В празник [тя] посещаваше катедралата. Там, освен певците от ана-лоя, от балкона пееше многогласен хор — така звучно, сякаш я понасяше върху крилата на мелодията към небето. В. Геновска, СГ, 169.
— От ит. balcone през тур. balcon или гр. рлаХкоу1.
— Цариградски вестник, 1857 (вж. Л. Ванков, Към историята ва някои заемки от западните романски езици в български..., ГСУ, 1960. 180).
БАЛКОНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до балкон. Балконска врата. Балконски парапети.
БАЛКОНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от балкон (в 1 знач.); малък балкон. Алеята свърши пред едно доста голямо ново здание с малки балкончета от всички страни. М. Марчевски, П, 135. Файтонът мина край Марно поле и навлезе в главната улица. От плочниците и балкончетата поздравяваха доктора — често трябваше да сваля сламеницата. Ем. Станев, ТЦ, 104. На горния кат имаше три стаи и малко непокрито балконче с парапет от букови дъски. И. Петров, НЛ, 93.
БАЛ-МАСКЕ, мн. няма, ср. Бал, в който участниците носят маски; маскен бал.
— От фр. bal masque.
БАЛМУШ, мн. няма, м. Диал. Каша от прясно сирене и брашно; бял мъж. Двама селяни дойдоха с две цедилки прясно сирене за балмуш. Ц. Гинчев, ГК, 245.
— От тур. bulamas ’брашнена каша за деца’. Друга форма: белмуш.
БАЛНЕО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: свързан с минерални бани, напр.: балнеолечебница, балнеосанаториум, балнеокурорт идр.
— От лат. balneum ’баня’.
БАЛНЕОГРАФ м. Специалист по бал-неография.
БАЛНЕОГРАФИЯ, мн. няма, ж. Дял от балнеологията, който се занимава с описанието на банските и калолечебните курорти и находища.
БАЛНЕОГРАФСКИ, -а, -о, мн. -и.
Прил. от балнеограф и от балнеография.
БАЛНЕОКЛИМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до едновременното използуване на бански и климатични лечебни фактори; балнеоклиматически. Балнеоклиматичен курорт.
БАЛКОНСКИ
Б АЛ НЕОКЛИМ АТИ`ЧЕ СКИ, -а, -о,
мн. -и, прил. Балнеоклиматичен. Балнео-климатическо лечение.
БАЛНЕОКУРОРТ м. Курортно селище, курорт с лечебни минерални води; бал-неологичен курорт.
БАЛНЕОКУРОРТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до балнеокурорт. Балнеокурортно лечение. Балнеоку-рортна поликлиника.
БАЛНЕОЛЕЧЕБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който се отнася до лекуване с минерални води; балнеотерапевтичен, балнеоложки. На първо място минералните води намират приложение в балнеолечебно-то и курортното дело. Н. Ненков и др., БС, 39. Балнеолечебен курорт.
БАЛНЕОЛЕЧЕБНИЦА ж. Специализирана болница, в която се извършва лекуване чрез балнеологични и физиотерапевтични методи; балнеологична лечебница. В балнеологичния комплекс са обзаведени курортна поликлиника с физиотерапевтично отделение, балнеолечебница и баня. М. Гло-вня и др., Р, 135.
БАЛНЕОЛЕЧЕНИЕ ср. Лечение с минерални води; балнеотерапия. — Та той [Беловски] на никого нищо не отказва. Рецепта, болничен лист, отпуска, балнеолечение, курортно лечение. М. Радев, СР, 83.
БАЛНЕОЛОГ, мн. -зи, м. Лекар, специалист по балнеология.
БАЛНЕОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до балнеология; балнеологически. Стотици хиляди трудещи се намират всяка година пълноценна почивка, укрепват и възстановяват своето здраве в красивите и удобни балнеологични, планински, морски и калолечебни курорти. ВН, 1959, бр. 2399, 2. Балнеологична лечебница. Балнеологична сграда.
БАЛНЕОЛОГИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Балнеологичен. Балнеологически курорт.
БАЛНЕОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Дял от медицината, в който се изучават свойствата на минералните води и лечебната кал, както и приложението им при лекуване.
БАЛНЕОЛОЖКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от. балнеолог и от балнеология; балнеолечебен, балнеотерапевтичен. София, като столица на нашата Република и благодарение на своето разположение и природни богатства, и в бъдеще ще се развива като главен политически,.., балнеоложки и курортен обект от национално и международно значение. ВН, 1959, бр. 3045, 2. Източно от Берковица е новият град Вършец, който се развива като единственият голям балнеоложки център в Северна България. Геогр. X кл, 188.
БАЛНЕОСАНАТОРИУМ м. Лечебно
БАЛНЕОСАНАТОРИУМ
