— От рум. acrobatie.
АКРОКЕФА`Л м. Антроп. Човек с продълговата и изострена глава.
— От гр. ᾰκρος ’остър’ + κεφαλή ’глава’.
АКРОКЕФА`ЛИЯ мн. няма, ж. Антроп. Продълговата и заострена форма на главата.
— Гр. ἀκροκεφαλία.
АКРОЛЕИ`Н, мн. няма, м. Хим. Безцветна, летлива отровна течност с остър мирис, която, примесена с формалин, се употребява за дезинфекция.
— От лат. асег ’остър’ + oleum ’масло’.
АКРОЛЕИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който се отнася до акролеин. В процеса на пърженето се получават акролеинови деривати, които .. оказват вредно въздействие върху целия организъм. Л. Петров и др., БНК, 38.
АКРОНИ`М м. Литер. Съкращение на името на автор, образувано от елементи на истинското му име.
АКРО`ПОЛ, мн. няма, м. Централна укрепена част на старогръцки град, разположена на хълм, която е служела за защита на населението при опасност. Атински акропол.
— От гр. ἀκρόολις.
АКРО`ПОЛИС, мн. няма, м. Остар. Акропол. На 675 л. те [славяните] обсадиха Солун с корабите си откъм морето — и веднъж даже (626 л.) вестиха се с флота пред самий акрополис в Цариград. Св. Миларов, Н, 1882, кн. II, 118.
АКРОСТИ`Х, мн. няма, м. Литер. Стихотворение, на което началните букви понякога и в друг ред на редовете отгоре надолу образуват дума или изречение. Голям почитател на Раковски, той [Тошков] му дал драговолно средства за отпечатването на „Показалец“ .. и благодарният патриот посветил книгата си нему, пишейки акростиха: „Николаю Миронову — Раковски“. М. Арнаудов, БКД, 255.
— От гр. ἀκρόστιχις.
АКРОСТИ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Литер. Който е написан в акростих.
АКРОТЕ`Р м. Архит. Скулптурно украшение в ъглите или на върха на фронтона на гръцки храм или на релеф на гробница, което представлява обикн. статуя.
— От гр. ἀκρωτήριον ’връх, било на планина’.
АКРОТЕ`РИЙ м. Архит. Акротер. В северната ограда е намерен един акротерий, представляващ човешка глава с лъвско тяло. ВН, 1961, бр.3167, 4.
АКРОФО`БИЯ, мн. няма, ж. Мед. Болезнен страх от големи височини. Акрофобията е усещането за нестабилност, което изпитвате при големи височини. ВД, 1999, бр. 33, 5.
АКСАМИ`Т м. Вид старинна мъхеста или златотъкана материя; тежко, везано кадифе или брокат. И облече царът, по желание на Ирена, боляри и царедворци в скъпи одежди, дари ги с орехи от аксамит и свила. Н. Райнов, КЦ, 38.
— От гр. ἐξάμιτος ’шестжичен, от шест нишки’.
АКСАМИ`ТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от аксамит. Момчил се спря и загледа златните пари, които стоеха като пришити копчета по аксамитените плащове. Ст. Загорчинов, ДП, 355.
А`КСЕЛ м. Спорт. Във фигурното пързаляне — вид скок, при който кънкьорът прави във въздуха едно и половина завъртания. Методи извади от бюрото си чифт ослепително лъскави кънки и взе да се пързаля фигурно — демонстрира двоен и троен аксел. В. Сотиров, ЛНП, 35-36.
— Норв. от собств.
АКСЕЛБА`НТИ мн., ед. (рядко) акселба`нт, м. Плетен шнур с метален накрайник, който се поставя през рамото в парадна униформа* на някои военни чинове и др. Игнатиев беше в парадна генералска униформа, с широка лилава лента, с еполети, акселбанти, ордени. Ст. Дичев, ЗС II, 524. С изпокъсани пагони и акселбанти стражарите и Камарашинът бяха натикани в една барака. Т. Харманджиев, Р, 41.
— От нем. Achselband. Друга (разг.) форма: екселба`нти.
АКСЕЛЕРА`Т м. Нов. Момче, юноша, у когото се проявяват признаци на акселерация.
— Друга форма: акцелера`т.
АКСЕЛЕРА`ТКА ж. Нов. Момиче, девойка, у която се проявяват признаци на акселерация.
— Друга форма: акцелера`тка.
АКСЕЛЕРА`ЦИЯ ж. 1. Мед. Биол. Ускоряване на процеса на растеж и полово съзряване на децата и юношите в сравнение с предишни поколения. — А бе, братко, знаеш ли какво значи акселерация? — Хм — преждевременно израстване. Д. Дублев, ПП, 16-17. Акселерацията ненормално явление ли е? Очевидно не е, щом е предизвикана от обективни и трайно съществуващи причини. П. Вежинов, БГ, 205. Дойдоха две плахи момчета на около 16 г., почти двуметрови — доказателство за акселерацията. О, 1978, кн. 7, 14.
2. Биол. Ускорено формиране на отделни части на зародиша.
3. Техн. Увеличаване на оборотите на механизъм или на скоростта на превозно средство.
4. Хим. Ускоряване на протичането на химическа реакция.
— От лат. acceleratio ’ускоряване’ през нем. Akzeleration и рус. акцелерация. — Друга форма: акцелера`ция.
АКСЕЛЕРА`ТОР м. 1. Техн. Устройство
