26. Небесният отец толкова обича чадата си, когато им докарва скръб, колкото когато им докарва радост.. Те са му тъй скъпи, когато унищожава надеждите им, както когато той ги възвишава и ги увенчава с благощастие. ИЗ 1874-1881, 185.
БЛАГУВАМ1, -аш, несв., непрех. Диал. Живея щастливо, честито, в материално благополучие; добрувам. Бае Крачун и стрина Тота мислеха, че по сега вече те ще само да благуват на тоя свят! Па и какво да не мислят така, когато и Младен излезе от харен по-харен, па и Кета улучи с късмета си, а и зет им, Мирчо, — един беше Мирно в бакалския еснаф! М. Георгиев, Изор. разк., 232-233. Зимата учи хората на труд. Защото онзи може да благува зиме, който лете не се прозявал под хладни сенки. Ив. Кирилов, Съч. II, 206. • Нар.-поет. С благ благувам. С враг врагувам — мяра според мяра, / с благ благувам — вяра зарад вяра. П. К. Яворов, Съч. I, 62.
БЛАГУВАМ2, -аш, несв., непрех. Диал. Ям блажно през пости; блажа1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЛАГУВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от благувам1; добруване. И бае Крачун се излъга: и той мислеше, че Господ му отмерил с по-дълъг аршин късмета. Мислеше, че неговото благуване отсега натам ще почне. М. Георгиев, Избр. разк., 233.
БЛАГУВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от благувам2; блажене1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЛАГУН м. Диал. Вид дъб, който има сладникав сок под кората; сладун.
БЛАГУНА ж. Диал. Сладка едра круша; присад. А па да хапнеш от нашенските круши синявци или благуни, та да помниш, че си ял нещо сладко, нещо и на сън несънува-но. Кр. Григоров, ТГ, 16.
БЛАГУНОВ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от благун. Гората беше почерняла. Само тук-там по клоните на някой благунов дъб все още стояха накъдрени кафяво-червени-кави листа. Кр. Григоров, ТГ, 41. Симо подръпваше диреците и накованите по тях пречки, а бай Илия премигваше с очи, усмихваше се под мустак и казваше: — Бая си заякнал, като те гледам, но това са благу-нови дървета... Май ще ти се опрат... Кр. Григоров, Н. 7.
БЛАЖА1, -йш, мин. св. блажи`х, несв. 1. Непрех. Ям блажно обикн. през пости. Противоп. постя. Иванчо Йотата беше бъбрица, сплетник, дръзновен и блажеше през коледни пости. Ив. Вазов, Съч. .VIII, 28. Инспекторът прочете пред всички писмото на Синода, в което се казваше, че съм блажил през постите и не съм се причестявал, та трябва да бъда наказан и за това.... Ал. Спасов, С, 34. Криво съм учел децата,.., учел съм хората да не постят и съм блажел през велики пости. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 30-31.
2. Прех. Диал. Доставям, давам някаква блажна храна; облажвам. Домашните животни: крави, кози, гъски и кокошки им блажат и веселят къщата. Ст. Младенов, БТР
1. 164. Стрина Мариница донесе една порязаница хляб,.. Подаде му я. — Хлебец ли?.. Ами сиренце една бучка, ако щеш? — Има две години не съм си блажил душицата. А. Каралийчев, ЛС, 55-56.
3. Непрех. Диал. За храна — имам приятен, сладък вкус. — Не обичам аз варено месо. Пфу — ни слади, ни блажи: него го дай на маджарите и на немците — по вкуса им е. Б. Обретенов, С, 13. блажа се страд. от блажа^ във 2 знач.
БЛАЖА СЕ несв., непрех. Диал. 1. Ям, имам блажна храна; облажвам се. Надяваше се, клетата, че ще и сама тя с детето да се блажи като хората, па ще може да отдял-ва и за продан масълце или сиренце. Т. Влайков, Съч. П, 114. Гои оная луда трева овцете, бием ние млякото, а с маслото чорбаджията се блажи. Ст. Станчев, ПЯС, 87.
2. Прен. Ползувам се от някакви блага. Особено се блажеше Прангата от училищните и черковни приходи. Т. Влайков, Съч. III, 143. Много смешно е кога четем как ся блъскали едно време и всичко опитвали, за да найдат филисофски камик, с който ся правило злато, и как хитри лъжци умели да ся блажат от тая обща глупост, та майсторски обирали готовото злато из пазухите на лакомите. Лет., 1874, 168.
3. Диал. Изцапвам се с нещо блажно; облажвам се.
БЛАЖА2, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Диал. 1. Мисля някого за блажен, честит или казвам някому, че е блажен, честит; облажавам1, облазявам. Плод от родна вейка се откърши — / свой живот и своя чест да върши, / и в това, което го очаква, / майка го блажи — а не оплаква! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 91-92. 2. Благославям при пиене (Н. Геров, РБЯ).
БЛАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. За храна, ястие — който е от животински произход или съдържа продукти от животински произход (месо, мас, мляко, яйца, масло и др.). Противоп. постен. На селския площад димяха редица огньове, наслагани бяха там казани и котли, клокочеше в тях блажна гозба за цялото село и най-напред за бойците, които бяха излезли да бранят Дебрица и целия Железник. Д. Талев, И, 522. А в други дни мама мазваше зелника с лъжичка масло.. Още отвън,.., ще разбереш, че се пече блажен зелник. Кр. Григоров, ОНУ, 124. Качамакът е ядене за гости. При това той бива блажен (полен с масло) и обикновено постен (само вода, брашно и сол). Ив. Хаджийски, БДНН I, 130. Тук не
