АШУРЕ, мн. -та, ср. Желиран сладък десерт от сварено жито заедно с отварата, смесено с орехи, стафиди и канела. Софрата не се поддавала на описание.. Следвали бюреци с месо, сирене, спанак, риба.., ашу-ре.. Какви ли не халви, локуми, шекери и шербети... Хр. Бръзицов, НЦ, 302. Под влияние на турската национална кухня се появяват.. тежките сладки десерти, като ма-леби.., кадаиф, ашуре. Л. Петров идр., БНК, 23-24.
— От араб. през тур. a§ure.
АЮЛ междум. Диал. Айол. Калинка, булка хубава, / търси си, аюл, късметя / из тъзи равна Добруджа. Нар. пес., СбВСт, 762.
АЯЗМА ж. Диал. Аязмо. Много рано сутринта той се изкачи по яра, който е над аязмата. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 186. Па и как да не гърмиш и викаш, когато гуляите не ставаха в опушени апартаменти.., в умирисани на кухня ресторанти, а на зелената трева край долапите, аязмите, кайнаците и адите. Ив. Хаджийски, БДННII, 75.
АЯЗМО, мн. -а, ср. 1. Извор при манастир или църква, смятан от вярващите за свещен, а водата му — за лечебна. Беззащитната жена от страх и мъка загубила ума си.. Караиван я натоварил на муле и я закарал в Кукленския манастир „Свети Врачо-ве“, за да се лекува там на аязмото. Н. Хайтов, ШГ, 117. — Това е аязмото — отвърна баба Гана. — Ще ви заведа сетне да се умиете за здраве. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 237. Хората.. слизаха и към аязмото, плискаха със светена вода очите си за здраве и пускаха в извора пари за Бог. Г. Алексиев, РН, 71.
2. Разш. Местност, където има такъв извор. И ги покани да заповядат в един кръчмарски салаш, построен пред параклиса на света Петка, или аязмото, както обикновено го наричаха всички. Г. Караславов, ОХ I, 169.
— От гр. ау(астца. — Други (диал.) форми: агиазма, аязма, яз ма.
АЯКТЕРИ, мн. няма, м. Остар. и диал. Възнаграждение, плащано на човек, който пътува от едно място (селище и под.) до друго, за да върши чужда работа; пътнина.
АШУРЕ
— Моята плата, ти я знаеш: колкото дена стоя, по три гроша на ден и да хранят мене и коня; за аяктери от Търново дотука — пет гроша. Ц. Гинчев, ГК, 277-278.
— Тур. ayakteri.
АЯН м. Истор. Аянин. А във Видин ако вдигне глава някой аян, свършено е — може да се отцепи, да направи съюз със султано-вите душмани. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 208. Очевидно разгорелият се конфликт., довел до ненадейното, тайно убийство на ловешкия аян. В. Мутафчиева, KB, 130.
АЯНИН, мн. аяни, м. 1. Във феодална Турция — знатен гражданин, първенец. 2. Истор. Изборно лице във феодална Турция, което изпълнява функциите на управител на град и околностите му. Веднъж сам аянинът на Филибе дойде да ръководи по-терята, но се върна с празни ръце и с превързана глава. М. Марчевски, П, 34. Ако пострадалият търговец или занаятчия се оплаче на аянина, той ще му изкаже лукаво съчувствие, ще му вземе рушвет, но нищо друго няма да направи. Г. Дръндаров, ВЗ, 28. Аянинът, който познавал добре Тихо, в края на краищата го освободил от затвора. Н. Ферманджиев, РХ, 262.
— От араб. през тур. ауап,
АЯНЛЪК, мн. няма, м. Диал. Аянство. Копривщица е страдала и при турските вътрешни разпри за аянлък. Т. Панчев, РБдд, 9.
АЯНСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от аянин. Не си минувай надолу, / надолу още нагоре, / покрай аянски конаци. А. Дю-вернуа, СБЯ, 42.
АЯНСТВО, мн. -а, ср. Истор. Звание, положение на аянин. // Разш. Господарува-не. Ергенлък било пашалък, / моминство било аянство. Ст. Младенов, БТР I, 92.
АЯТОЛАХ, мн. -си, м. Рел. 1. Висше духовно звание при мюсюлманите шиити. Ая-толах Али Хаменеи благодари на аллаха за триумфа. ДТ, 1998, бр. 166, 26. 2. Лице с такова звание.
— От араб. през перс.
АЯТОЛАХ
