образованите противоречат на другите, мъдрите — на себе си. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 122. Саркастичен афоризъм. Весел афоризъм. Афоризми за жената. Народни афоризми. Философски афоризми.
— От гр. dtpopiapoi; ’отлъчване, ограничаване’ през фр. aphorisme.
АФОРИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който е наситен с мъдрост и е изразен стегнато, кратко; афористически. Афористичен стил. Афористичен стих. Афористична реч.
2. Който си служи с афоризми. У Нитче, мисля аз, имаме не воля, а необходимост да бъде афористичен. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 33.
АФОРИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. Афористичен (в 1 знач.). Той има., една стилна индивидуалност, рязка в своите проявления., и наложителна със своята афористична мъдрост. С. Радев, X, 1906, кн. 4-5, 20.
АФОРИСТИ`ЧНО. Книж. Рядко. Нареч. от афористичен. Говори афористично.
АФРАЗИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Мала Азия, Югозападна Азия и Северна Африка като едно цяло. Афразийски езици. Афразийски народи.
АФРЕСКА ж. Остар. Фреска. Няколко полуизтрити византийски афрески и няколко гроба е всичко, което има за виждане в катакомбите. К. Величков, ПССъч. III, 63. Поток лучи афрески позлати, / икони и резби чудесни. К. Христов, В, 48.
— От ит. affresco.
АФРИКААНС, мн. няма, м. Език на африканерите.
— От хол. през англ. africaans.
АФРИКАНЕРИ мн., ед. (рядко) афри-канер м. Потомци на европейските, предимно на холандските колонизатори на Южна Африка (ЮАР); бури.
— Англ. Africaner.
АФРИКАНЕЦ, мн. -нци, м. 1. Мъж от
някой от народите, населяващи Африка. Африканците отхвърлят колониалното робство.
2. Прен. Остар. Дивак. Македонски: Турко-фили! Варвари! Срам на европейския народ!.. Бръчков: Злодейци! Безсрамници! Африканци! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 89.
АФРИКАНКА ж. Жена от някои от народите, населяващи Африка.
АФРИКАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с Африка, който се отнася до Африка. Струваше ми се, че духа топъл вятър, от тия сухи ветрове, дето идат от африканските пустини. Ем. Станев, ЯГ, 109. Пътниците се спущат по подвижния мост и стъпват на африканска земя. Св. Минков, ДА, 21. От гъсто посадените алеи радостно ни кимаха с главички цветята. Те като че ни викаха към себе си и ни обещаваха сладка почивка всред заду-хата на горещия африкански ден. Стр. Кринчев, СбЗР, 350-351. Занесох на Бешков един албум, посветен на африканската скулптура. Ал. Гетман и др., СБ, 367. Африканска колония. Африкански лъв. Африкански слон. Африкански племена. 2. Прен. За горещина — голяма, непоносима. — Африканска жега, — каза конникът, като спря за минута. Ив. Вазов, Съч. X, 138.
АФОРИСТИ`ЧЕН
О Африкански езици. Езиците, които се говорят от коренното население на Африка.
АФРИКАТ ж. Фон. Съгласен звук, който при учленение среща преграда по пътя на въздушната струя, а след нейното преодоляване се образува тесен проход, о стените на който се трие излизащият въздух; пре-градно-проходна съгласна. Съгласните Ц и Ч са африкати.
— От англ. affricate или нем. Affricata.
АФРИКАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Фон. За съгласен звук — който се изговаря със силно търкане на въздушната струя; преградно-проходен. Африкативни съгласни.
АФРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Остар. Африкански. Захарта става от едни трасти (камуши), които растат по восточната Индия и по някои афрически острове и по Америка. П. Берон, БРП, 92.
АФРОДИЗИАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Мед. Лекарствено средство за повишаване на половата възбудимост и потентността. Противоп. анафродизиак. Отново за афро-дизиаците. Те са средство за възбуждане и повишаване на половия нагон. Леч., 1999, бр. 5, 6. Виаграта не усилва половатна възбуда като известните афродизиаци от рода на испанската муха. 24 часа, 1999, бр. 1, 40.
— От гр. афробшкх; ’който е на Афродита; любовен’.
АФРОДИ`ЗИЯ ж. Мед. Болезнено силно полово влечение, полова страст.
— От гр. афро5{стю<; ’който е на Афродита; любовен’.
АФРОНТ, мн. няма, м. Рядко. Книж. Пренебрежително отношение, свързано с обида, оскърбление. След всеки такъв аф-ронт още по-силно се раздразнуваше неговото накърнено честолюбие. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 238. Отнасям се до моите братя българе и им прося помощта, за да отмъстя на един престорен враг,., който е имал голямата смелост да нанесе такъв афронт на фамилията ни. Д. Войни-ков, КЦ, 59.
— От фр. affront.
АФРОНТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Рядко. Книж. 1. Държа се пренебрежително към някого на публично място, оскърбявам някого на публично място. 2. Пренебрегвам нещо, не се съобразявам с
АФРОНТИРАМ
466
