разтваря във вода и се разрушава от кислорода във въздуха, необходимо при обмяната на веществата в организма; витамин С.
АСКОФЕ`Н м. Фарм. Комбинирано лекарство от аспирин, кофеин и фенацетин във вид на бели таблетки, употребявано против простудни заболявания за понижаване на температурата и за спиране на болки.
АСЛА`Н м. Остар., сега простонар. Лъв. — В София имаше един мост с четири големи аслани от желязо. Стоят ли още асланите? — Стоят. Дядо Петко се успокои, като разбра, че лъвовете са на мястото си. А. Каралийчев, НЗ, 212. Подир една минута видя, че иде един лев (аслан) към тази пещера. Кр. Пишурка, МК (превод), 170. — Хората от едно правят сто, от мравката аслан! Ив. Вазов, Съч. ХХП, 134. По-добре жива мишка, а не умрял аслан. П. Р. Славейков, БП II, 58.
◇ Правя от мравката аслан. Диал. Силно преувеличавам нещо, без да е необходимо, без нужда.
— Тур. aslan. — Друга (остар и диал.) форма: арсла`н.
АСЛА`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., сега простонар. Който е на аслан; лъвски. Асланова кожа.
— Друга (остар. и диал.) форма: арсла`нов.
АСЛА`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар.* сега простонар. Прил. от аслан; лъвски. Изви кривака, свали го бърже / с ръка юнашка, със сила асланска. Ив. Вазов, БМ II, 97.
— Друга (остар. и диал.) форма: арсла`нски.
АСЛА`НЧЕ, мн. -та, ср. Остар., сега простонар. Малкото на аслан; лъвче.
— Друга (остар. и диал.) форма: арсла`нче.
АСЛЪ` нареч. Простонар. Като вмет. дума. Наистина, всъщност. — Ако им трябват душите ни — да ги вземат! То, аслъ`, само една душа дето е останала у нас! А. Гуляшки, СВ, 258. Всички мислят, че съм освободен от съда поради недоказаност и това аслъ` си е така… Ем. Станев, ИК I, 347. — Ти аслъ` все такива сънища сънуваш, дето няма да ги бъде! И. Петров, НЛ, 20.
— От араб. през тур. asil, ash ’основание, същност; преди всичко, главно’. Други (диал.) форми: арсла`, асли`.
АСМА` ж. 1. Висока, дълга и разклонена, обикн. дворна лоза, издигната на дървено или железно скеле; лозница. На двора под асмата, под черните гроздове, играеше голямо хоро. Й. Йовков, СЛ, 173. В дворчето на тая къща има .. красива асма от пътните врата чак до стълбите. Д. Немиров, Д, 124. // Само ед. Събир. Лоза, която израства като дълго стебло. В гората има много дива асма, диво лозе — влече се по дърветата като повет. Й. Йовков, ПГ, 50. По чардаците кротко се вият асми. Н. Тихолов, ДКД, 123.
2. Висока подпора, скеля за лоза. Минахме покрай лозя, дигнати целите на асми. Н. Тихолов, ДКД, 214. Лозата по телената асма се бе разшумила и засенчила площадката. Т. Харманджиев, Р, 71. По асмите резекията почерня. Н. Каралиева, Н, 136.
— Тур. asma.
АСМАЛИ`Я, ед., неизм., мн. -и`и, прил. Диал. Който е с асма (във 2 знач.). Дойна дори мете, / дори като поле, / бахча асмалия, / къщя чердаклия. Нар. пес., СбГЯ, 195.
АСМАЛЪ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Лозница, асма (в 1 знач.). Къщите тук бяха на два ката, с градинки отпред. Почти пред всяка имаше асмалък или беседка. П. Здравков, НД, 66. Кирчо сред дора седеше, / на дора под асмалъци. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 43.
АСМЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прил. от асма (в 1 знач.). Къде бе виждал Петко асмения чардак на улицата и желязната порта, отгоре с изострени като копия железа?… Ст. Сивриев, ПВ, 84.
АСМИ`ЦА ж. Умал. от асма; асмичка.
АСМИ`ЧКА ж. Умал. от асма; асмица. Няма никога да обходи двора, .., да прегледа кошерите, да подреже асмичките. Г. Караславов, Избр. съч. I, 95.
А`СО, мн. -а, ср. Ас; бирлик, туз. Попът седеше в кухнята и гледаше как попадията нарежда картите. Пак пика асо му се падаше. Ст. Дичев, ЗС II, 680. При чистенето на картите беше изхвърлил купа поп и Насъо х. Грозданов можеше да го бе само с каре от аса. Д. Ангелов, ЖС, 31. — Бате Фанчо тегли две карти. Ами сега?… Нали знаеш какъв рефлекс вадя на покера. И аз тегля две карти. Имах пики рига, вале, десятка, получих асо и дама. А той, .., си получава четвърта осмица. Първа заигравам аз — десет чипа. П. Вежинов, НБК, 136.
— Ит. asso през гр. асю (вж. В. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български…, ГСУ, 1960, с. 178—179). — Ив. Богоров, Френско—български речник, 1869.
АСО`, мн. -а, ср. Спорт. При фехтовка — сполучливо нападение; докосване с рапирата на противниковия състезател.
— От фр. assaut ’нападение’.
АСОМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Книж. Безплътен, безтелесен.
АСОНА`НС м. Литер. 1. Съзвучие, повторение на еднакви гласни звукове в един или няколко стиха, напр.: Настане вечер — месец изгрее, / звезди обсипят свода небесен; /гора зашуми, вятър повее, / — Балканът пее хайдушка песен. Хр. Ботев.
2. Непълна рима, основана само върху еднакви ударени гласни звукове, напр.: сега`— смъртта`.
— Фр. assonance.
АСОНА`НЦИЯ ж. Литер. Рядко. Асонанс. Тя [пословицата] се запазва през вековете в паметта на народа поради онази завършена, строга форма, която симетричната
