— Други (диал.) форми: агна, ягня (се).
АГО, мн. няма, м. Диал. У българо-мохамеданите — по-голям, по-стар брат; бате. Момчето отвърна на поздрава, а сетне кимна и към Метко. И двамата то нарече аго, защото бяха големи колкото аго ми Али и негови приятели. Вл. Полянов, БВП, 32.
АГОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на ага1; аговски. Притърча се Кузо с поклон, / и смирено той попита/за агово здраве. Ив. Вазов, Съч. IV, 89. Стояна беда бедиле /.. / за ена овца ялова, / ялова овца — агова, / та го в темница метная. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 69. Агова жена. Агови двори. 2. Като същ. Обикн. членувано аговия, аго-вата, аговото, мн. аговите. Интимно обръщение на ага към по-млад човек или към негов близък. Ти, аговото, не крий лице от мене. Ст. Младенов, БТР I, 58.
АГОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е на аго; батев, батков. Агова къща.
АГОВИЦА ж. Жена на ага1; агица. Севда цяла трепереше и се оглеждаше. — Какво искаш? Защо идеш пак — викна аговица. — Нека се махне тоя мъж. А. Дончев, BP, 224.
АГОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Агов1. Хайдуткаба .. е била сборище на хайдутите, .. , които от памтивека са намирали убежище и отмора в лесистия персенски пущинак. Отдъхвали си от потерите, поделяли си награбеното аговско имане. Н. Хайтов, ПП, 92. Аговски син.
АГОДНИЦА ж. Диал. Плод от черница; черничева бобонка.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
АГОНАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който се отнася до агония. Агонални конвулсии.
АГОНИЗИ`РАМ, -аш, несв., непрех. Намирам се, съм в агония. Едни отдавна бяха издъхнали, други, ранени тежко, стенеха от болки, трети агонизираха. Из цялата черква се носеха степания и глухи пъшка-ния. Г. Караиванов, П, 71. Някъде заспали затворници започваха вече да хъркат и техните нестройни и неприятни звуци се чуваха като стонове на хора, които агонизират, задушени от силна и безмилостна ръка. Г. Караславов, Т, 81.
АГОНИЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от агонизирам.
АГОНИ`ЧЕСКИ -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Агонален. Удвояваха се често агоническите, диви и страшни хъркания. БД, 1909, бр. 1, 3.
АГОНИЯ ж. 1. Мъчително състояние преди смъртта, предсмъртни мъки. След кратка агония старецът, проснат на гърба си, отпусна глава, затвори очи — само пулсът му още биеше последните си няколко удара. Д. Калфов, ВП, 77. Мъчителна агония.
2. Прен. Мъчителен край, ликвидиране на нещо. Постепенно заедно с агонията на парламента върви и агонията на вестника. Стигаме до положение да не можем да го печатаме и разпространяваме. П. Дертлиев, ДП, 286.
— Гр. ἀγωνία ’борба’.
АГОРА ж. Истор. 1. В древна Гърция — голям градски площад.
2. В древна Гърция — Народното събрание, което заседавало на такъв площад.
— Гр. ἀγορά ’площад’.
АГОРАФОБИЯ мн. няма, ж. Мед. Болезнен страх от преминаване през големи открити пространства — площади, широки или шумни улици и под. Акрофобията е усещането за нестабилност, което изпитвате при големи височини, а агорафобията — страх да се движите по оживени улици. ВД, 1999, бр. 33, 5.
АГРАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е свързан с обработването, ползването и владеенето на земята; земеделски. Аграрна реформа. Аграрна страна. Аграрна политика. Аграрен въпрос.
— От лат. agrarius.
АГРАРНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: аграрен, напр.: аграрно-суровинен, аграрно-икономически и др.
АГРАРНО-ИНДУСТРИАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от аграрен и от индустриален. Аграрно-индустриална страна. Аграрно-промишлена страна. Аграрно-промишлен комплекс.
АГРАРНО-ПРОМИ`ШЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от аграрен и от промишлен. Аграрно-промишлена страна. Аграрно-промишлен комплекс.
АГРАФ м. 1. Спец. Закопчалка за официална дреха.
2. Архит. Скулптурно украшение в центъра на свод на постройка, което служи за подпора.
— Фр. agrafe от agrafer ’закачвам’.
АГРАФИ`Я, мн. няма, ж. Мед. Мозъчно заболяване, при което се изгубва способността да се пише при запазен интелект и движения на ръката.
— От гр. ἀ ’не’+ γράφω ’пиша’.
АГРЕГАТ м. 1. Техн. Сложна машина от няколко свързани помежду си (обикн. унифицирани) машини за извършване на обща работа. Доилен агрегат. Електродоби-вен агрегат. Агрегат за прав и променлив ток. Металургичен агрегат. II Сложна част от машина, представяща завършено цяло. Агрегат за хладилници. Дизелгенераторен агрегат.
2. Минер. Механично свързани минерали с
