ше с какво да ги заменят. Можеше да се купи само на черна борса, но откъде толкова пари? Г. Караславов, Избр. съч. V, 176. В Париж се ширеше черната борса. На високи цени човек можеше да намери храна,която с нищо да не отстъпва от предвоенната. Г. Белев, КВА, 32. През време на последната война двамата бяха съдружници в едно търговско предприятие, което се занимаваше главно с черна борса на копринени и други тъкани. Ст. Марков, ДБ, 273.
— Ит. borsa.
БОРСАДЖИЯ, -йята, мн. -ии, м. Разг. Неодобр. Човек, който търгува на борса или незаконно, и трупа големи печалби. — Ценович е човек търговец и борсаджия! Все сметки прави и парите си гледа!Ст. Дичев, ЗС II, 579. — Глупачка си ти с твоя тлъст борсаджия! Коремът му е натъпкан с банкноти! Т. Генов, Избр. съч., 68.
БОРСАЛИНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Борсалинова шапка. Остар. Мъжка мека шапка от фин филц с голяма леко наведена периферия. Преобладаваха, както винаги, някогашните дами и господа от доброто общество — дамите, забрадени с шарени кърпи, а господата, нахлупили на главите си извехтели борсали-нови шапки. Св. Минков, Избр. пр, 488-489.
— От ит. собств.
БОРСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до борса. — Няма зала. Тук е борсата,.. Тук стават борсовите сделки. П. Спасов, ХлХ, 342. — За всеки случай ето ви моя адрес.. — Баща ми е борсов посредник в Ню Йорк, но аз убивам скуката си, като уреждам понякога любителски състезания по бокс. Ал. Бабек, МЕ, 43. Борсови спекулации. Борсов магнат. Борсов бюлетин. О Борсова цена. Цена на някаква стока или ценни книжа, която се котира в определен момент на дадена борса.
БОРСУК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Язовец. И тогава зад купа с жито видях — .. едно сиво, живо нещо, като куче... Една ли, две ли минути съм го гледал, без да разбера какво е, докато познах, че е борсук, язовец. Н. Хайтов, ДР, 51. Но той [Ко-сан] знаеше, че манастирът е напуснат, и само преди няколко деня, когато беше минал през него, борсуци и диви котки бяха се разбягали отпреде му. И. Йовков, СЛ, 51. Прен. Презр. За мрачен, необщителен човек. Милюха ще му върне парите после, борсукът му с борсук ниедин! В. Пламенов, ПА, 116.
— От тур. porsuk. Друга форма: бърсук.
БОРСУКОВ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от борсук.
БОРСУЧИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Борсушки. Борсуча кожа, Борсуча дупка.
БОРСУШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е на борсук. Борсушка кожа. Бор-сушка яма.
БОРСАДЖИЯ
2. Присъщ, свойствен на борсук; борсучи. Борсушка миризма.
БОРТ, бортът, борта, мн. бортове, след числ. борта, м. Остар. Борд. Докато се мъчехме да определим от къде идат, на борта на napaxodq се показаха и развиха бели кълба дим. Й. Йовков, Разк. П, 26. По някой път на хоризонта се покаже кораб,., всички се спущат в каютите за биноклите си и, като увиснат на борта, гледат, гледат, като че кой знае какво зрелище. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 35.
— Рус. борт.
БОРТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Бордов.
БОРУНА ж. Диал. Брана. Тук върволица волове — .. — бавно и тежко влачат плуг, там само чифт коне почти препускат с боруната. Й. Йовков, Ж, 1945, 77.
БОРЦОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Борцова зала. Спорт. Зала, съоръжена за състезания по спортна брба и някои други близки дисциплини. Група младежи бързат към борцовата зала на физкултурната палата. ВН, 1964, бр. 3884, 3.
БОРЧ, борчът, борча, мн. борчове, след числ. борча, м. 1. Простонар. Паричен дълг. А пък борчове, борчове. На земеделската банка всички имаме да даваме и едва събираме за лихвите. П. Спасов, ХлХ, 61. Дядо Койчо имал борчове, та на имота му турнале ръка, и за челядта му остана само къщата и по някоя и друга нива и ливада. Т. Влайков, Съч. II, 219. Вчера проводил у дома момчето си — .., да му платя борча си. Имах да му давам десетина гроша от вино. П. Тодоров, Събр. пр II, 333-334. Един беден злочест става роб по няколко различни начини: или като падне на бой в ръцете на победителя, или като не може да изплати борча си на един заемодавец. С. Боб-чев, ПОС (превод), 267. „Стар плет изгни-ва, стар борч — никога“ — казва пословицата. Йв. Вазов, Съч. XXIV, 97. Борч неплатен, грях непростен. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 53. Правя борч. А Потънал съм в борчове.
2. Остар. Морално задължение; дълг. Предавам момчето си Ивана на школата да се учи три години,.., и в тия три години имам борч да го пращам секи ден в школата, когато е отворена. П. Р. Славейков, ГУ, 30. Плащането на добро с добро е борч на се-киго, ама за злото плаща с добро сал честният челяк. П. Р. Славейков, БП II, 51.
— Тур. bor?.
БОРЧАСАМ.Вж. борчасвам.
БОРЧАСВАМ, -аш, несв.; борчасам, -аш, св., непрех. Диал. Задлъжнявам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОРЧАСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от борчасвам.
909
БОРЧАСВАНЕ
