амазонството е безспорна историческа реалност и намират обяснението му в учението за матриархата. К, 1968, кн. 5, 24.
АМАЙЛИЯ ж. Диал. 1. Муска, амулет. Едни имат аймалии со много светци, зог-равдисани [изографисани] и от Света Гора донесени. Нар. прик., СбНУ XV, 78. 2. Като прил., неизм. Който е накичен с муска, амулет. Дай ми, Боже, чело амайлия, / дай ми, Боже, коси до пояси. Нар. пес., СбНУ XI, 15.
— От араб. през тур. hamail.
АМАЛГАМА ж. Хим. Сплав от живак и друг метал. Калаена амалгама. Сребърна амалгама. Амалгама на златото. 2. Прен. Съчетание, смесица от разнородни неща. Ж. мисли очевидно, че литературният език трябва да представя един вид амалгама от всички български наречия. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 440. Испания е родината на Антонио Мачадо — сложна амалгама от минало, настояще и бъдеще, която отразява с неповторимия си блясък съдбата на един народ. В. Йосифов, Избр. тв. I, 181.
— От фр. amalgame.
АМАЛГАМАТОР м. 1. Техн. Уред, който се употребява при амалгамация чрез електрически ток.
АМАЛГАМАЦИЯ ж. 1. Техн. Начин за извличане на благородни метали от ситно смляна руда или от рудни пясъци, като се използва свойството на някои метали да образуват с живака амалгама.
2. Техн. Покриване с амалгама. Амалгамация на огледала.
3. Хим. Получаване на амалгама чрез разтваряне на някои метали с живак.
АМАЛГАМЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Хим. Прил. от амалгама. Амалгамна сплав.
АМАЛГАМИРАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Хим. Получавам амалгама, като разтварям метал в живак.
2. Покривам със слой от амалгама. Амалга-мирам огледала.
3. Хим. Добивам злато или сребро от руда чрез съединяване на някои метали с живак, амалгамирам се страд.
АМАЛГАМИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Хим. Отгл. същ от амалгамирам и от амалгамирам се. Амалгамиране на огледала.
АМАЛГАМИРОВАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Амалгамирам. Но ако цинкът е нечист, то слабата сярна киселина действува на него твърде скоро и го разяда за няколко часа; за да ся избегне това, амал-гамироват цинкът, т.е. покриват го с живак. И. Гюзелев, Ф, 381-382.
АМАЛГАМИРОВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Амалгамиране.
АМАЛИЯ ж. Остар. и диал. Амайлия; муска. Достоверно е вече известно, че не само простите солдате, но и щаб-офицери-те са подвържени на тие сеуверия и носят амалии. Знан., 1875, бр.6, 87.
амайли`я
АМАН междум. Простонар. 1. За израз на досада, отегчение. Стоян дотича запъхтян, уплашен. Като видя, че невестата му е жива и здрава, че нищо не се бе случило, той въздъхна: — Уф! Аман вече. .. Измъчиха ме. Д. Талев, ЖС, 75. Момчето искаше да ни развежда низ други отделения. Аман! Не ща ти касапниците. Ал. Константинов, БПр, 1893, kh.V, 55. „Аман, боже, зла свекърва, /зла свекърва кавгаджийка, /кавгад-жийка, махнаджийка, / кога пера, препира го. Нар. пес., СбВСт, 473.
2. За израз на настойчива молба за помощ, милост, пощада при мъка, отчаяние, безпокойство. — Аман, дядо хаджия, недей прави сега така! — Ако съм продумал нящо повече, аз бях малко пиян. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 152. Султана закърши пръсти още от вратата, щом видя врачката: — Аман, ханъм! Спаси ми детето, кръвта не спира, изтече. .. Д.Талев, ЖС, 410. Щом слазох и Петър ме среща: „Аман, бай Павле, тук да стоиш, да не си ходиш. о Ей сега минаха ония. И Иванчо беше.“ Й. Йовков, ВАХ, 144. • В съчет.: аман заман. „Вай Гъорге, аман заман теб те искаме за кум.“ П. Нез-накомов, БЧ, 138. Пари той не можеше да намери отникъде.. Ходил при Каракунев, не го огряло и дойде при мене, аман заман! Зло ли му сторих, че го извадих от батака? Ем. Станев, ИК II, 94.
3. Като частица. Нар. поет. Припев в народни песни без определено значение; ох леле.
— Дай, Яно, да те целуна, / дай, Яно, да те прегърна, / дай, Яно да те цалуна, ох аман. Нар. пес., СбНУ XLVI, 168. Тамо горе под яорот / извор вода извираше / студена, аман студена. Нар. пес., СбБрМ, 458. Раз-люляла се Йорданка, / сряд море на два каи-ка, / ох аман, аман. Нар. пес., СбНУ XLVI, 96. Карала се е Мариа, / гюл аман, аман, / със нейна стара свекърва. Нар. пес., СбНУ XLIV, 213.
О Рекъл (казал, викнал) съм аман от някого или нещо. Разг. Съвсем ми е дотегнал някой или нещо и не мога повече да го понасям. — Аман съм рекъл от патенти и от даване! — завърши с някаква злъчност бае Цено. Т. Влайков, Съч. III, 7. Аман са турци викнали/аман от тези гяури/аман от тоз дели Марко. / Ката ден Марко ни кара / зорлън сланина да ядем. Нар. пес., СбНУ XXVI, 145. Падам / падна на аман. Простонар. Горещо се помолвам някому; примол-вам се. При турците беше лошо, наистина, но като паднеш на аман, .. , намираш милост и прошка. Ив. Вазов, Съч. VII, 92.
— От араб. през тур. aman ’милост, закрила’.
АМАНЕТ м. Простонар. 1. Вещ, пратена по някого като дар за уречено лице. Една вечер току се вмъкна в стаята ми, изтърси пред мене риза, вълнени чорапи, кенарена
аманет
