Page:RBE Tom1.djvu/262

От Читалие
Версия от 21:38, 4 декември 2012 на Ботьо (беседа | приноси) (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


аерофар.

— От рус. азромаяк.


АЕРОМЕТРИЯ ж. Физ. Наука за изследване на физическите свойства на въздуха и другите газове.


АЕРОМЕТЪР мн. -три, след нисл. -тра, м. Спец. Уред за измерване тежестта и плътността на въздуха и другите газообразни тела.


АЕРОМЕХАНИКА ж. Дял от механиката, в който се изучава равновесието и движението на газовете, газообразни среди и механичното въздействие на тези среди върху намиращите се в тях твърди тела. Изучаването на свиваемите флуиди се разглежда от науката аеромеханика, която се разделя на аеростатика и аеродинамика. В. Геров, ПКВ, 3. Аеромеханиката, респ. аеродинамиката, са развити главно за целите на въздухоплаването. М. Попов, X, 3.


АЕРОМОБИЛ м. Летателно превозно средство, което се движи с помощта на въздушно витло, задвижвано от двигател. Ради-обиологът Каручи и физикът Фехнер провели изследователски полет над океана с малък двуместен аеромобил. А. Радева, С (превод),42.

— От гр. алр ’въздухЧ лат. mobilis ’подвижен’.


АЕРОМОТОР м. Двигател на самолет.


АЕРОН1 м. Фарм. Лекарство против повръщане във вид на хапчета, които се взимат, за да се предотврати морска или въздушна болест.

— От ip. mip ’въздух’.


АЕРОН2 м. Метал. Висококачествена сплав от алуминий, мед, калай и др., която се употребява при самолетостроенето.

— От гр. алр ’въздух’.


АЕРОНАВИГАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от аеронавигация.


АЕРОНАВИГАЦИЯ ж. Наука за насочване и водене на летателни апарати по определен път чрез използуване на карти, компаси, радиосигнали и др.


АЕРОНАВТ м. Книж. Въздухоплава-тел. Бай Пенчо е аеронавт, живее в Канада и си вади препитанието, като се издига с балон. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн.З, 30.

— От гр. ai^p ’въздухЧ vatmv; ’моряк’.


АЕРОНАВТИКА ж. Въздухоплаване.


АЕРОНАВТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и.

Прил. от аеронавтика. Аеронавтически прибори.


АЕРОНОМИЯ, мн. няма, ж. Спец. Наука, която се занимава с изучаване на горните слоеве на атмосферата, главно чрез ракетни и спътникови методи.

— От гр. алр ’въздухЧ уоцо^ ’закон’.


АЕРОПЛАН м. Остар. Самолет. Пет-шест аероплана, не, десет и повече идеха откъм Тасос и върху облачното небе се очертаха като малки черни кръстове. Й. Йовков, Разк. II, 89. Тоя конгрес ще даде подтик: за създаване на един нов тип аеро-план, който ще бъде най-съвършен. БД, 1909, бр. 26, 2.

аерометрия

— Фр. aeroplane.


АЕРОПЛАНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Самолетен. Аеропланно крило. Аеро-планни перки. Аеропланен мотор. Аеропланно нападение. Аеропланна бомбардировка. Аеропланна бомба. Аеропланна ескадрила. Аеропланни ята. Аеропланно отделение на завода. Аеропланен бензин.


АЕРОПОРТ м. Летище. По-високите такси за услугите на аеропорта „Лутън“ ще доведат до поскъпване на билетите. ДТ, 1999, бр. 326, 20.

— Фр. aeroport.


АЕРОПОЩА ж. Остар. Въздушна поща.


АЕРОСКОП м. Метеор. Апарат за изчисляване на коричеството прах във възду-ха.Уред за изследване на въздуха.

— Фр. aeroscope.


АЕРОСНИ`МАНЕ ср. Фотографиране на земната повърхност от въздуха с помощта на специален фотоапарат, прикрепен към летателен апарат (самолет, аеростат, дирижабъл).


АЕРОСНИМКА ж. Снимка, направена със специален фотографски апарат от борда на самолет, дирижабъл, вертолет и др.; ае-рофотоснимка.


АЕРОСТАТ м. Въздухоплавателен апарат, по-лек от въздуха.

— От гр. аяр ’въздух’+ охахос, ’стоящ’.


АЕРОСТАТИКА ж. Дял от аеромеханиката, в който се изучават условията за равновесие на газовете и действието на неподвижни газове върху намиращи се в тях твърди тела в покой. Архимед определя положението на равновесие на потопени в течност сегменти от кълбо.. Този закон .. е залегнал в основата на съвременната хид-ро — и аеростатика. Матем., 1967, кн. 2, 4.


АЕРОТАКСИ`, мн. -та, ср. Рядко. Малък самолет, който извършва полет по маршрут, определен от пътника.


АЕРОТАКСИС, мн. няма, м. Биол. Действие на кислорода, изразяващо се в привличане или отблъскване на подвижните организми.

— От ip. &11Р ’въздух’ + ’ред’.


АЕРОТАКСИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Биол. Прил. от аеротаксис.


АЕРОТАНК м. Техн. Бетонен отточен резервоар, снабден с аератор за биологично прочистване на канални води с въздух. Биологическо прочистване [на канални води] .. се извършва при изкуствено създадени условия; за тази цел се използуват., аерофил-

аеротанк