след това бележката, с която се означава стилистичната отсянка на думата. Така бележките Остар. Поет. показват, че дума, днес остаряла, в миналото е принадлежала към поетическата лексика на книжовния ни език, напр.: лани`та… Остар. Поет. Буза.
4. Думи, които по-рано не са нарушавали нормата на книжовния ни език, а днес се употребяват само в народните говори, се отбелязват с бележка Остар. и диал., напр.: забора`вям… Остар. и диал. Забравям.
5. Църковнославянизми, русизми или западноевропейски културни заемки, които се употребяват само в книжнината от епохата на нашето Възраждане, се дават с бележка Остар. Книж., напр.: восток… Остар. Книж. Изток.
ТЪЛКУВАНЕ НА ДУМИТЕ
I. При определяне значението на една дума тя се разглежда в отношението й с редица други еднотипни в граматичен или семантичен план думи, както и с противоположни думи и значения от лексикалната система на езика и се отделят характерните именно за тълкуваното значение семантични признаци. Естествено преди всичко се разкрива отношението на съответния езиков знак (думата) към десигната (означаемото), като при определянето на значението на думите се посочва най-съществените, най-характерните типови черти (признаци) на десигната.
Освен точността на посочените семантични признаци при определяне значенията на лексикалните единици в Речника на българския език е налице стремеж да се посочат взаимоотношенията на значенията вътре в границите на самата дума, а също и да се разкрие връзката на значението на дадена лексикална единица с другите лексикални единици в българския език, с които тя има общи семантични или словообразувателни признаци. Същевременно се държи сметка и за връзката на значението на думите с развоя на историята на обществото, на обществената действителност, с определена обществено-икономическа система, от една страна, и с развоя на самата лексикална система, от друга.
II. Семантиката на думите в Речника на българския език поради самия му профил (не само нормативен, но и историко-описателен) естествено е много по-богато разработена, отколкото в един чисто нормативен речник на съвременния език. Така в Речника са отразени всички лексикализирани (т.е. общонародни, затвърдени в общонародната езикова практика) значения на думите, както съвременните, така и онези остарели днес значения, които думите са имали през време на историческия развой на съвременния български книжовен език от момента на създаването и оформянето му през време на нашето Възраждане до днес. Естествено, това е постигнато дотолкова, доколкото съставителите на Речника са имали възможност да издирят съответните значения въз основа на събрания материал, на лексикографски и други пособия и справочници (крайно оскъдни за периода на Възраждането) и на личния си езиков опит. Дадени са сравнително подробно
