2. От гърцизмите в Речника се поместват заемки от старогръцкия език, намерили широко разпространение в българския език — названия, свързани с обществено-политическия живот или с бита на старите гърци: архонт, логотет, фаланга и т.н., новогръцки заемки, навлезли в книжовния български език по време на християнизацията на българите (IX-X в.) и по-късно пряко или чрез други езици и отразени в литературата ни: икона, ангел, трапеза, герой, втасвам, липсвам, колиба, трендафил, фитил, хората и др.; международни думи от гръцки език и с гръцки основи — аритметика, география, тема, проблем, ксенофобия, хемодиализа и под.
3. В Речника на българския език се включват разпространени и затвърдени в съвременния ни книжовен език руски думи, навлезли през различни периоди от развоя на нашия обществено-политически и културен живот от Възраждането до днес. Това са русизми (руски думи и руски фонетични варианти), разпространени в нашата възрожденска книжнина, които днес се употребяват рядко или са остарели: взгляд, беззаботен, дерзост, воспитание, дерзновение и др.; руски заемки от съвременния руски език, които означават абстрактни понятия, качества, действия, явления от обществения бит и техника в по-ново време, като влияние, нюх, колебание, въобще, пренебрегвам, отявлен, кънки, лебедка, колхоз, спътник и др.
4. С развоя и движението на лексиката на новобългарския книжовен език е свързана употребата на заемки от турски или през турски (арабски и персийски думи). В Речника на българския език се дават както онези турцизми, които са разпространени в разговорния ни език от по-старата епоха и се употребяват днес в простонародната реч или в съвременния книжовен език с известна стилистична цел, така също и застъпените в книжнината от нашето Възраждане и в народните ни песни и приказки, като: билюк, боаз, беглик, вилает, гюмрук, кусур, мерак, рахат, серт, мурафет и др., както и производни от турски думи с българска наставка — аскерски, каймакамски, бегликчийски и т.н. В Речника се избягват: а) Турски разговорни думи, употребявани по-рядко и в по-старата литература, които имат български съответствия: тембих ’наставление’. б) Редки единични или авторски употребени турцизми: джевелия, аслия и др.
5. При подбора на фонетичните варианти на чуждите думи освен разпространеността им в езика имат се предвид и фонетичните особености на различните езици, от които са заети (напр. банкер, банкир, банкиер, кафе, каве, кахве, хикс, икс и др.).
При включването на словообразувателните варианти на чуждите думи (напр. афиш — афиша, офицер — офицерин) също се има предвид тяхната разпространеност.
6. От старите и остаряващите заемки, като напр. куна ’икона’, камерхер, куриозитет, имат място в Речника на българския език онези, които се срещат в произведенията на класиците на българската художествена литература и в съвременната научна и публицистична литература.
X. Термини от различни науки, занаяти и специални дейности. При
