писен. И все пак дядо Блъсков е пръв в нашата национална литература, който дава
— макар само битописно — българското село със сватби, оран, жетва. А. Страшимиров, ЕД, 14.
БИ`ТПАЗАР, -ът, -а, м. Пазар за продажба на стари, употребявани вещи. Вътре Ана постави .. сгъваемото желязно легло, купено на вехто от битпазар. А. Гуляшки, JI, 15. Митка посегна към гвоздея на стената, на който висеше вехто палтенце, купено от битпазар. П. Спасов, ХлХ, 266. През студентството си бе носил груби шаячни дрехи или палта, купени на софийския битпазар. Ем. Манов, ДСР, 126.
— От тур. bitpazan.
БИ`ТПАЗАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до битпазар. Площадът пред околийското управление беше пълен с хора. Пълна беше и високата пътека отляво, по перилата на която се пъстрееха мнозина като битпазарски дрехи, прострени за продан. Ст. Чилингиров, ХНН, 98. По облеклото му,.., би го взел човек за софийски евреин от типа на битпазарските търгувани. Ив. Вазов, Съч. IX, 123. Битпазарски дюкян.
2. Прен. Който не е ценен, който е без особена стойност; долнокачествен. Спи тежък сън душа/(след оргия безпътна), / задавена от битпазарските парфюми / на уличната прелест. П. К. Яворов, Съч. I, 74. Другите като: „Камо грядеши“ от Сенкевича, „Мак-бет“ от Шекспира,.. и пр. са превождани от руски или френски битпазарски преводи и не издържат най-непридирчива критика. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 188.
БИТУВАМ, -аш, несв., непрех. Само в 3 л. Книж. Съществувам като явление, факт някъде; срещам се, има ме. През всичките тези години битуваше., прийом за дис-кредитация на художественото творчество. Диал., 1990, бр. 6, 2. — Битува и още едно безумно схващане, че бедният творец е по-некадърен от богатия. ВЖ, 1999, бр. 38,5.
БИТУВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от битувам.
БИТУМЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Спец. Прил. от битум. Битумни вещества. Битумно лепило. Битумни настилки.
БИТУМИ мн., ед. (рядко) битум м. Спец. Общо наименование на твърди, полутечни, течни и газообразни природни продукти (като нефт, асфалт и др.) или изкуствено получени продукти (като катран, каменовъглена смола и др.).
— От лат. bitumen 'асфалт*.
БИТУМИЗАЦИЯ ж. 1. Геол. Изкуствено запълване на пукнатини в скали за изолиране на подпочвени води. 2. Хим. Разлагане на органическо вещество с увеличаване на въглеродното и кислородното съдържание и образуване на парафин и нефтени съединения.
БИТУМИНОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Спец. Който съдържа природни битуми.
БИТУМИНОЗНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Качество на битуминозен.
БИФОКАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Опт. Който има два фокуса. Бифокални лещи. // Който има лещи, стъкла с два фокуса. Очилата ми са бифокални — стъклата са и за далекогледство, и за късогледство.
— От лат. bifocalis.
БИФТЕК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Къс опечено или изпържено говеждо месо. В картата имаще триста работи, ама кой ги разбира! Еле разбрахме, че има супа, рост-биф, бифтек и десерт. Ал. Константинов, Бпр, 1893, кн. Ш, 41. Най-първо на масата се появи голяма паница салата с риба,.. След туй — бифтекът с пържени картофи. Б. Райнов, ЧЪ, 73.
— Он англ. beef-steak през фр. bifteck. Друга (остар.) форма: б ю ф т е к.
БИХ. Вж. СЪМ.
БИХЕВИОРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Псих. Водещо направление в съвременната американска психология, според което предмет на психологията не е съзнанието, а поведението, схващано като съвкупност от реакции на въздействия (стимули) от околната среда.
— От англ. behaviorism. — Друга форма: бихейвио-р Й 3 ъ м.
БИХЕВИОРИ`СТ м. Псих. Привърженик на бихевиоризма.
— Друга форма: бихейвиори`ст.
БИХЕЙВИОРИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Псих. Който се отнася до бихевиорист и до бихевиоризъм. Марксистката социология и бихевиористката психология. Според тях човекът представлява просто схема от жици, реагиращи на различни дразнители. Лик, 1991, бр. 4, 3.
— Друга форма: бихейвиори`стки.
БИХРОМАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от бихромат. Бихроматни соли.
БИХРОМАТИ обикн. мн., ед. (рядко) бихромат м. Хим. Соли на бихромената киселина, които обикновено имат характерен оранжевочервен цвят. Алкални бихромати. Калиев бихромат.
БИХРОМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Бихромена киселина. Хим. Киселината Н2СГ2О7, която не съществува в свободен вид, а само във водни разтвори и образува редица устойчиви соли.
БИЦЕПС м. Анат. Двуглав мускул между раменницата (мишницата) и лакътя, който сгъва ръката в лакътя. В районната болница .. установиха, че Криводолска има
