на едно място, пък дишах задъхано, като да бях тичал цял час по някакво най-върло нанагорнище. А. Гуляшки, ЗР, 201.
7. Като същ. върло<то> ср. Само ед. Диал. Обикн. членувано. Стръмнина; върлище, нанагорнище. По гладката, стръмна южна урва на Амбарица -.., ставаше нещо необикновено и чудно: върволици свят пъплеше и се катереше нагоре въз върлото. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 5. Мъжът, който водеше коня по широко отъпкана пътека из върлото, беше охлабил поводите и отпуснато се поклащаше на седлото. В. Мутафчиева, ЛСВ
1. 576. Още не съмнало — Мария пребради кърпа, заключи къщата и пое стръмния път към планината. И колкото по-нагоре отиваше по върлото, по-бързи ставаха стъпките й. П. Спасов, ГЛЗЗ, 45.
ВЪРЛЕЯ, -ееш, мин. св. върлях, несв., непрех. Остар. и диал. Върлувам. По града ни върлеят няколко тайфи безработни чапкъне. С, 1872, бр. 47, 377. И в ония времена, кога върлееше насилие и нетърпимост лесно било диа го наклеветят и да го предадат на съд. Й. Груев, СП (превод), 75. На холерата, ако и да не могат еще да й зе-мат преднината, все има надежда да й намерят лек или божем да я възпрат да не върлее. Лет., 1874, 78.
ВЪРЛЙНА ж. 1. Отсечено, окастрено право и дълго, недебело дърво; прът. Над къщата се развяваше голямото панагюрско знаме, приковано на дълга върлина. 3. Стоянов, ЗБВ II, 56. Другият овчар Цонко и дядо Христо внасяха, като го носеха на раменете си на върлина, чебъра с млякото. Й. Йовков, ЧКГ, 96. И сега попът брулна с върлината стария орех. Ст. Даскалов, ВМ,
10. В Пловдив по улиците се точеха турци-ловци. Те разнасяха нанизани на върлини диви патици, яребици и зайци. А. Каралийчев, ПГ, 211. Вече бяха разгорели жарава и въртяха дивеча на дълги върлини... Д. Ра-чев, СС, 154. Ти ще видиш там набити / на прътове, на върлини / на момците ми главите. Хр. Ботев, Съч., 1929, 21.
2. Диал. Дълъг прът за простиране на дрехи. Къщата на баба Зара не се отличаваше от другите: покрита с плочи на два ката, на пруста върлина, на която простираха прането, а есен руменееха дълги върви чушки. М. Яворски, ХП, 55. Тя [бояджийската чаршия] личеше отдалеч по ярко боядисаните прежди и шаяци, които се цедяха и съхнеха на върлини пред самите дюкяни.И. Здравков, НД, 15. — Какво ще се стягаме, бе момче? — измърмори бай Митар, — Това що е на върлина, то е и на гърбина. К. Митев, ПБ, 355.
3. Спорт. Гимнастически уред за катерене. Примерни упражнения на уреди.. 5. Катерене на върлина или въже без помощта на краката и др. П. Николов, НС, 97.
О Висок като върлина. Разг. Който е много висок и слаб; върлинест.
ВЪРЛИНА ж. Диал. 1. Стръмнина. Деб-рянски разтвори чадъра и., мина реката, повървя оттатък нея между някакви си бедни къщици, в полите на стръмната плосковръха могила, и се закатери по нейната гладка върлина нагоре. Йв. Вазов, Съч. XI, 28. Дотам сравнително не беше далеко, но гребенът имаше твърде лоши спускове и върлинй и щеше да ни костува много време пъпленето по тях, както и връщането назад. Ив. Вазоов, Съч. XV, 65. Като „благоразумни“ хора те упражняват грамадно влияние въз умовете на масата, която всякога е готова да се движи по на-клонна плоскост, а не из някоя върлина. БД, 1909, бр. 26, 1.
2. Рядко. Качество на върл (Ст. Младенов, БТР).
ВЪРЛИНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който прилича на върлйна, дълъг и тънък като върлйна. Той беше свил дългата си върли-неста снага, от време на време чоплеше с пръст дребните си, редки и криви зъби. Г. Караславов, ОХ III, 322. Бинбашият се вглежда напред, за да открие враговете,.., когато вместо хайдути от храсталаците се изтърсва един върлинест младеж с бяла кърпа в ръка. Н. Хайтов, ШГ, 146.
ВЪРЛИНКА ж. Умал. от върлйна. В предната кола., свиреше гайда, а из втората на една върлинка висеше червено пла-тънце като байраче. Китка V, 1886, кн. 14, 37.
ВЪРЛИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Стръмно място; нанагорнище. Щом подберяха по на-нагорнището, воловете едва-едва се поклащаха. Дори Средан, по-старият, извръща-ше глава, сякаш да ми се оплаче, че това върлище не е за годините му. Кр. Григоров, ОНУ, 34.
ВЪРЛО. Остар. и диал. Нареч. от върл. Генералът се върло зачудил, и се смутил. Й. Вълчев, РЗ, 89. Най-горещ защитник на Неофита излезе Цанъо Райков от Трявна, който почна и най-върло да напада лично мене. П. Р. Славейков, БП II, IX. И наистина, господин Фратъо.. летеше върло през бостаните. Ив. Вазов, Съч. VIII, 49. След малко обаче он [Атанарик] ся разболял и умрял на 25 януаря (6); а цар Теодо-сий му направил едно толкова славно и тържествено погребение, що готовите, върло благодарни, поспешили едни след други да ся примирят с римското царство. Г. Кръстевич, ИБ, 145. Кучетата върло ся разлаяха и разтичаха по двора. Ил. Блъсков, ИС, 21.
ВЪРЛОСТ, -тта, мн. -ти, ж. Остар. Отвл. същ. от върл. Времето повече и повече ставаше студено и буйно. — Петко., ще може да понесе върлостите на времето; но горкият ни баща какво ли ще прави? П. Бобеков, БВК (побълг.), 47. Човек може да
