пер?" — помисли си тя и кой знае от къде й се мярна вързопчето с татула, скътано в дъното на сандъка. Г. Караславов, Тат.,
203.
ВЪРЗУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); вържа, -еш, мин. св. вързах, св., прех. Връзвам. Под училището отдолу имаше една стая с комин ..; една без комин; една голяма за училищна стая и един яхър за коне, като додат на гости или на черква от селата, да си вързуват конете или воловете. М. Кънчев, В, 216. вързувам се, вържа се страд.
ВЪРЗУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вързувам и от вързувам се; връзване.
ВЪРЗУЛ м. Диал. 1. Възел (в 1 знач.).
2. Вързоп.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВЪРКОЗУН м. Диал. Вракозун. — Ха сега стегни въркозуня! Никой не би се сетил да търси писмо под тези скъсани потури. Върви, Велко, и на добър час! Д. Марчевски, ДВ, 109.
ВЪРКОЛАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Според народните вярвания — зло същество (обикн. дух на умрял човек) с белези на човек и вълк, което броди през нощта, напада хора, удушава ги и пие кръвта им. Сродни към тази приказка са приказките за върколаци, таласъми не само у всичките словенци, но и у всичките други европейски народи. Китка V, 1886, кн. 14, 61. Като върколаци някакви, като таласъми, те се срещаха и разминаваха без глас, и се въртяха без край в един и същи кръг. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 173.
Прен. Руг. За човек, който е жесток; кръвопиец. — Е, братко, голяма работа, че Вой-дан, старият върколак, заповядал да се мълчи. М. Смилова, ДВ, 48. — Трябва, даскал Андоне, и оня върколак, гръцкият владика Иларион, да е чул твоите приказки, затова ти държи ниска платата. Г. Дрън-даров, ВЗ, 29.
— Други (диал.) форми: вълкодлак, вълколак.
ВЪРКОЛАЩИНА ж. Рядко. Отвл. същ. от върколак; кръвопийство, зверство. Не, Юлиус няма да позволи на този мерзавец да ни лиши от това бленувано удоволствие! Ще го разкъсаме като вълци, ако се спре. До такава върколащина не се дойде. Рано на другия ден Колбах ни подаде четири крони. Г. Караславов, Избр. Съч. УШ, 29.
ВЪРЛ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. В съчет. със съществителни, назоваващи лица според някакъв признак. Който е в най-висока, крайна степен това, което означава съществителното; най-голям. За член на дружеството бе приет и Гроздан, най-върлият му противник до вчера. И. Йовков, Ж 1945, 252. — И бих, и мъчих, и галих — ненавиждаше ме! Жена! Беше върла християнка и като ме повикаха сега от Ниш да усмиря-вам тимочанище, намерих я да подклажда християните. Й. Вълчев, СКН, 377. Почна да се пише грък и в село се обяви за върл гръкоман. Цв. Минков, МЗ, 90. Тоз хайдутин, що го либиш, / на кол утре да го видиш, /.., / че той батя ти измами, / та хайдутин върл направи. Хр. Ботев, Съч., 1929,
25.
2. Който се проявява в най-висока степен; много силен, много голям. Да, честни хора на тежкия труд и върла немотия — гладът ви научи! Гладът е голям и жесток учител! Той учи и на разум, и на порок! Г. Кирков, Избр. пр I, 68. Върлата треска, която я търти на леглото, доби опасен характер. Ив. Вазов, СбНУ II, 89. Върла буря не трае много. Погов., П. Р. Славейков, БП
I, 87.
3. Който е зъл, лош, страшен. А като отмине, хванат върлите му хора дръвчетата, помъкнат ги нагоре, сетне ги бутнат надолу и хубавичката ги затъпчат с крака. Г. Караславов, Избр. Съч. II, 187. Може би, за сетен път ви виждам, / мои малки хубави деца, /.. / А не мога и да ви прегърна, / че ръцете ми са в железа, / че вразите ми са много върли / и пияни с кървава вражда. Г. Белев, ПЗБ, 19. Но върлий азиатец, обзет от ярост дива, / .. / сече, гори, и роби, обесва и убива / по-скоро да помаже въстаналия роб. Ив. Вазов, Съч. I, 23. Че рипна, че се повърна / в беглишки вити кошари, / върли си псета раздразни, / сънни овчари разбуди. Ц. Церковски, Съч. П, 181. Ей ви вази, малки моми / погрейте се на слънчице, / дорде не е подухала / върла зима в чужда къща. Нар. пес., Христом. ВВ II, 212.
4. Диал. Който е припрян, бърз. Не сварило слънцето глава да издигне над далечни ниви — чучулиги във върла превара се пони-сат в небеса. Ив. Кирилов, Съч. II, 74. Върла работа.
5. Диал. Обикн. за ракия — лют, парлив на вкус. Под свирнята на цигуларите цигани и блъсъка на дайретата, пиейки из големи чаши върла бистра ракия, той слушаше или разказваше. Ив. Вазов, Съч. X, 115-116.
— Ух, че е върла... —хвали ласкаво той [дядо Добри] своето „лекарство“ .. И наистина, ракията е хубава и люта. П. Незнако-мов, БЧ, 146. Петър Петрани думаше: / .. / правиш, що правиш, Петранке, / да сготвиш гозби всякакви, / да сготвиш, да ги примесиш / със върла люта отрова. Ц. Церковски, Съч. П, 194-195.
6. Диал. За път, местност — стръмен. Пътеката из гората скоро стана много върла, на места пъплеше по опасни наклонности, а озъбените камъни и корени, напреч-ваха я с един вид вратоломни стъпала. Ив. Вазов, Съч. XV, 78. Колкото повече се качвахме, толкоз пътя ставаше по-върл и лош. Ив. Вазов, Съч. XVII, 20. — Уж стоях
