165. — Четиринайсет години като катунари се скитаме,.., на нови табихети се учим, и все от азбуки зафащаме... Ив. Вазов, Съч.
IX, 43. — Колко пъти съм отивала нощя да я попрегледам, все будна ще я сваря — смръкнало се е горкото! Ив. Кирилов, Ж, 33. Де отидох, лельо, все ма биха. П. Р. Славейков, БП I, 157.
4. Означава, че действието продължава развитието си по един и същ начин или че няколко последователни действия се извършват по един и същ начин; също така, по същия начин. Те приближават и влазят в моя път и отминуват напред към града, все пешком. Ив. Вазов, Съч. IX, 189. Те [селяните] пазеха малката чета, деляха с нея залъка си, прибираха я по къщите си, сновяха денонощно из полето, за да следят поте-рите, понасяха зверствата на преследвачите й и все мълчаливо, търпеливо, упорито. Д. Талев, И, 275. Михаил Асен, като продължаваше да говори на гръцки със своята невеста, тръгна към портите, държейки я все за ръка. Ст. Загорчинов, ДП, 117. // Означава, че действието трябва да продължи развитието си по същия начин, както е било и в момента на говоренето; непрекъснато, само, винаги. — Вдясно, вдяснои дръж! Все на север трябва да вървим. И. Йовков, ПГ, 19. Напред! И все напред! Към подвизи и слава! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 16. Юлия знаеше къде се намира грамадното масивно здание на министерството,..: ще върви все по линията и щом стигне до една малка градина — там насреща е самото министерство. П. Вежинов, СО, 152. — Под-стъквай, бат Недялко, да хвърли врелец и щом заври, все да има сухи дърва да се подклаждат, да ври все с врелец, час догде уври. Ц. Гинчев, ГК, 68.
5. При повторно или многократно извършено действие означава, че начинът и мястото на протичане на действието е винаги един и същ; всеки път, винаги, само, пак. Веднаж слугите ги изтърваха, уж случайно, и жребците се сбиха.. Отпосле слугите още един-два пъти, все уж случайно, ги изпущаха и жребците се сбиваха. Й. Йовков, АМГ, 134-13б. Думите на бея се касаеха до шестдесет и пет годишната дебела баба Бона, която не пропущаше ни сутрин, ни вечер да не иде на черква и минуваше все край конака. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 30. Сутрин майка ми все заставаше на балкона, докато завиех зад ъгъла.
6. Разг. Означава, че действието е достигнало своя край, извършило се е в пълна степен до момента на говоренето; напълно, съвсем, изцяло. Този ден Момчилка беше жънала на чужда нива.. — Като пребита съм — рече тя уморено.. — Беше ми се паднала една поста с паламида, все си изжоках ръцете. Д. Ангелов, ЖС, 73-74. — Сега сме байрам, няма да се боиш да развалиш на жената рамазана, а? Ха-ха!.. — Остави я тая... все е изпразнила фереджето!.. Има ли за къде да я пипнеш? Б. Несторов, АР, 133.
7. Означава, че някакво събитие или някакъв факт е осъществен в един и същ момент с други събития или факти; също, пак. Все от ония дни е и интимното му познанство с родното слънце. П. II. Славейков, Събр. съч. I, 6. 1910 година бе изобщо твърде плодоносна за българската книжнина.. Все през тая година по случай Все-славянския събор в София бе уредена първата изложба на руски книги. К. Константинов, ППГ, 172.
8. Разг. Означава, че някакъв факт, някакво събитие и под. става, се случва периодично по едно и също време. Имаше друг един по-стар човек от същото майчино ми село — Вишовград. Той рядко идеше в Търново, и то веднъж на годината, и то все по едно време — по Великден. П. Р. Славейков, Йзбр. пр II, 23. Пред кръчмата „Последна утеха“ на Зарю Гугов пристига същият господин, който няколко дни поред, все по това време, идва в селото. Ив. Карановски, Разк. I, 51. Телефонът ми се поврежда все вечер. А Детето й се разболяваше все пред ваканцията.
9. Разг. Означава еднаквост на две или повече явления, на два или повече признака и под.; също така, пак. Мина още един човек, все тихо и безгласно, и той се изгуби. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 174. Като подидаскал беше тогава и даскал Начо (Трувчев), все из Клисура. Ив. Вазов, Съч. X, 168.
10. В съчет. обикн. с прилагателни или наречия в сравнителна степен. Означава постепенно усилване, нарастване степента на признака. Еньо ставаше все по-грозен и по-страшен под гнета на мисълта да отмъсти на брата си. Елин Пелин, Съч. III, 152-153. От две страни гъсти шубраки притискат тясната пътека, а тя става все по-стръмна. Ив. Вазов, Съч. XVII, 8. Те [облаците] идеха откъм сушата, като се натрупваха все по-застрашително над морето и се стремяха да закрият слънцето. Ем. Манов, БГ, 106. Все по-надалеч и по-на-далеч се отдръпваше небето, ставаше по-бистроь по-чисто, месецът грееше от високо. Й. Йовков, ПГ, 24. Три села се виждаха край реката, всяко все по-нависоко и все по-надалеч. А. Дончев, ВР, 9. И все по-зло-вещо небето тъмнее, / и все пд се мръщи студената нощ, / и все по-горещо дружината пее. П. К. Яворов, Съч. I, 59.
11. В съчет. с повторено прил. нов. Означава натрупване, увеличаване количеството на еднакви предмети, явления, факти и под. От всички краища на Равна гора тръгнаха преселници. Вълко Бимбелов всеки час получаваше известия за все нови и нови кервани. К. Петканов, П, 147. По пътя на своето търсене той [човешкият дух] разрешава една след друга важни за живота и прогреса проблеми и не спира своя устрем напред и
