Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/84

лови не толкова колебание, колкото недоумение защо е всичко това, как да си обясни тази негова готовност да му помогне. — Зная какво искаш да ми кажеш: „Чичо Арго, ти защо така настойчиво се вмесваш в нашите работи?“ Ще ти призная, че имам и лична причина. Ето каква е: Бойдев беше най-близкият приятел на покойния мъж на Лидия, Всеволод Гайарчук. Лидия има син от Всеволод. При навлизането на Червената армия в България синът й беше вдигнат и досега не знаем нищо за съдбата му. Аз предполагам, че е ликвидиран като власовец. Но Лидия непрекъснато се тормози и плаче за него, очаква го... Животът ни е просто мъчение!... Навярно знаеш, че дойдоха съветски специалисти да търсят нефт. Бойдев е придаден към тях като съветник. Лидия ми пише... Ето, ще ти прочета — извади той от джоба си писмото и му посочи да прочете пасажа: „...може би ще успее да узнае нещо за съдбата на Игор чрез съветските специалисти или чрез някои от големците комунисти“. — Ти разбираш, че едно бракоразводно дело, в което ще обвиниш жена си за любовните й връзки с Бойдев, ще бъде много лошо за престижа му. Той бил сега в развод с жена си. Тя ще вземе повод от твоя развод, за да предизвика скандал: ето на, мъжът й тръгнал с жената на един войник, син на убити партизани, а тя дъщеря на един осъден на смърт от народния съд... Изобщо страшно ще се оплете всичко!... Нели, вярвам, ще разбере, че за нея ще е по-добре да не се вдига шум и да получи развод по твоя вина. Тъй да постъпим, искаш ли? Нино мрачно мълчеше. Той отново закри лицето си с ръце и остана дълго тъй, замислен. Льолчев долавяше, че всред хаоса от чувства и мисли в съзнанието на момъка оставаше неизменен въпрос : „А после? Как ще живея аз после?...“ — За после мислиш, нали? Аз тй предлагам така да направим: Щом те освободят от казармата, поискай да ти дадат кредитен билет за път до Каварна. Ето ти ключа от моята квартира, ако случайно се забавя тук. Щом попиташ някого там къде живеем, ще ти каже — всички ни знаят. Но аз в понеделник ще си отпътувам и ще се заварим в Каварна. — Защо? Какво ще правя там? — Давам ти ключа, за да излезеш от казармата с чувството, че имаш дом, където да се подслониш. Но главно — за да