Б
Б, мн, няма, ср, 1. Втората буква в съвременната българска азбука, с която се означава съгласната б (самостоятелно изговаряна „бъ“), в старобългарските азбуки наричана БУКИ. Печатно б. Ръкописно б. Главно Б. // Като съставна част на буквени съкращения, изговаряна „бе“. БНБ [бе-не-бе].
2. Фон. Билабиална експлозивна звучна съгласна. Меко б. Твърдо б.
3. Като числ. поредно: а) За означаване на втория от поредица еднакви предмети, неща (изговаряно бе“). Вход Б. Параграф 6, точка б. б) За означаване на втория от поредица еднакви предмети, страници и др., отбелязани с една и съща цифра. Стр. 1086. № 136.
БА частица. Диал. 1. При отговор — за израз на възражение; ами, а. —Да се оженя,
— .. — амаимомите не ме искат, — Ба, ще те искат. Й. Йовков, CJI, 9. — Ще излезете вие лошите, разбираш ли? — Ба, познават ни нас хората и отдалеч шапка ни свалят!
— заявява самодоволно свекървата. Св. Минков, РТК, 171. — Ех, и ти, Ильо, от шега не разбираш!- Ба, разбирам, но ти... по-добре не се шегувай! Йв. Мартинов, ДТ, 12. Стилян: То туй мина. Забравихме го и ний, и тя. Дойновица: Ба, тя не го е забравила. П. Тодоров, Събр. пр II, 169. — Хвърли ми там вън на сундурмата една дрипа, та да си полегна и почина. — Ба, не бива,.., ти ще си легнеш на моя одър. Ил. Блъсков, ДБ, 31. • Удвоено ба, ба. За усилване на възражението. — Плачете за едно време, виждам аз. — Никой не плаче, а говорим за ред и справедливост. — Ба, ба, искате да се върнат пак чифликчиите. И. Пет-
ов, HJI, 152. — Отпусни го малко, бе караш, да са поразходи и той като сяко младо. — Ба, ба, дръж го ти тъй, че ще видиш, че та е зарязал и хукнал нанякъде си. Ил. Блъсков, ПБ I, 22.
2. При отговор — за означаване на потвърждение, съгласие; да, разбира се. — Агнешки кожи рекох да посъбера... Не знам ки, има ли, няма ли? — Ба, има! — отвърна Бе-ловенски. К. Калчев, ЖП, 124-125. — Знаете, понякога ни нападат разни разбойници и ни отвличат стадата... — Ба, има и лоши хора — съгласи се тутакси Кир. Г. Караславов, Избр. съч. V, 339.
3. При обръщение или само като обръщение — за усилване: а) При подчертаване на близки отношения; бе. — Ей, майсторе, тука ли си, ба? Ковачът, млад, едър жилест селянин, се показа.., с препасана мешин-престилка и чук в ръка. Ц. Церковски, Съч. III, 226. — Бале, как става росата, ба? — запита един ден малкий Кольо баба си. У, 1870, бр. 4, 59. Но младежът не чу похвалите на другарите си, а се надигна и вторачи очи в Раковски. — Аз нали ти казах, че ша мина, ба! На, минах! — упорито повтаряше той, докато Народният войвода го чу и му махна с ръка за поздрав. Ст. Дичев, ЗС 1, 218. б) При възражение, неодобрение, укор; бе. — Мама боядиса хиляда яйца. Ей толкова на — колкото Илчова баир. — Посмали, Манго, посмали. Че колкото Илчова баир не може ги изяде целият град, ба. Ст. Чилингиров, СБД, 52. в) При потвърждение, съгласие. — Ти познаваш ли си началника? — Познавам го, ба — тоя до тебе! И. Вълчев, СКН, 145. г) При пожелание, покана, увещание. — С какво можем да ви послужим? — попита той стеснения си гост. — Ба, гледайте си работата, господин Братемойев, аз така наминах .. — каза Кардашев. Ив. Вазов, Съч. X, 22. В това време откъм пътната врата долетя глас като бурия: —Дядо Божине-е! Закъсняхме, ба! Д. Ангелов, ЖС, 79. — Казвах, казвах, вече бактисах. — Ба, кажи, кажи, изрече той с голямо любопитство. Ил. Блъсков, ИС, 46. д) При израз на задоволство, възхищение. — Щяло да дойде това, дето само свети... По тия дупки да дойде [електричеството]... Натиснеш щракалото — и светне! Хубаво, ба! Г. Несторов, СР, 190.
БА и (удължено) баа междум. Диал. За израз на учудване, изненада; а, брей. Тогава Дочоолу ме видя, че стоя в ковачницата, и много се зачуди, че не ме е забелязал преди това .. — Ба! — рече той. — Ти пък отде изникна? К. Калчев, ПИЖ, 143. Тука се изпречил и заеца.. „Ба, ами ти с дългите си крака, викат му отстрана, отде ни си дошъл?“ Т. Икономов, ЧПГ, 21. — Е, що бела? — Джонко ми е в затвор, бате. — Баа! Не думай? Ама не харесваше ми той мене! А. Страшимиров, ЕД, 147.
БААЗИ` нареч. Остар. и диал. Обикн. удвоено баази-баази. От време на време, се-гиз-тогиз. Понякага земва кавала, гледа го, гледа,.. — и току рече: „Я на, на посвири ти, да те послушам“ и аз му посвирвам баази-баази. Ц. Гинчев, ГК, 49.
— От араб. през тур. bazi.
БАБА1 зват. бабо, дат. баби, ж. 1. Майката на един от родителите по отношение на техните деца. Момите и ергените
