ВОЖД, вождът, вожда, мн. вождове и (остар.) вожди, м. 1. Предводител на войска, племе, чета и др. Дотегна на кърджалиите да вървят след един вожд, койтр щ ги водеше на плячка и на грабежи. И. Йовков, СЛ, 138. Общините [у антите и славините] се обединявали в племена, начело на които стояли племенни вождове. Последните ръководели предимно военните дела на племето. Ист. X и XI кл, 17. И реши една нощ цар Крум да дири мъст и отплата. Сбра воини и вожди, па нападна земята на франките.
Н. Райнов, ВДБ, 44. Из един там глух дол, обрасъл с глогина, / сега върви тихо някаква дружина. / Вождът е Бенковски. Ив. Вазов, Съч. I, 174. Но ей че насреща му войнство /изстъпва со сила поносна, — /и в боя на вожда сърцето / пронизва стрела смър-тоносна... П. П. Славейков, Събр. съч. I, 30. 2. Идеен или политически ръководител на обществена групировка, партия и др.; водач. На 6 февруари 1873 г. Васил Левски увисва на бесилката. Свободата изгуби своя апостол,.., народът — своя вожд. Ив. Унджиев, ВЛ, 355. Рун познаваше всяко нещо в живота на някогашните свои братя и виждаше, че беше изправен на съд пред двама от най-първите богомилски вождове. Д. Талев, С
II, 256.
ВОЖДЕЛЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Въжделен. Божието провидение ни е дало повече леснини и добрини за добротворчество, отколкото бедните и неучените человеци. Заради това нека ся грижим със сичка сила, вожделени ми деца, преимуществата си да почитаме. П. Киси-мов, ОА I (превод), 56.
ВОЖДЕЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Въжделение.
ВОЖДЕЛЕ`ННО нареч. Остар. Книж. Въжделено.
вождизъм, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. 1. Политика на утвърждаване на един човек в ролята на непогрешим едноличен ръководител, вожд. В новата история на България има няколко ярки примера на вождизъм.
2. Стремеж на някого да се утвърди, наложи в такава позиция. Не съм политолог, но познавайки нравите български и генетичната обремененост с вождизъм, дълбоко се съмнявам [в създаването на обединена левица]. 24 часа, 2000, бр. 296, 11. Панчо Панайотов страда от остър хроничен вождизъм. ДТ, 2000, бр. 278, 2. Всички опити да се даде отпор на вождизма на партийния лидер бяха задушавани още в зародиш.
— Рус. вождизм.
ВОЖДЙ`СТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до вождизъм. Гражданското обединение „Св. Георги“ се задуши още при раждането си от вождистките амбиции на учредителите си. 24 часа, 2000, бр. 296, 5. Вождистки подход.
ВО`ЖДОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от вожд. Волята вождова не бива да се кърши. Ст. Младенов, БТР, 333.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
воз, возът, воза, мн. возове, след числ. воза, м. Остар. и диал. 1. Возило, кола. И рече: „Мълчете си, пане, и никому не казвайте! Между казашките возове има и мой един воз; аз карам за казаците сичко, що трябва.“ Н. Бончев, ТБ (превод), 38. Трудностите на похода са увеличавали от голямото количество слуги, жени и возове, които водели със себе си големците. Н. Михай-ловски, РВИ (превод), 113.
2. Количество товар, който може да се побере в една кола, каруца. На връщание у дома си той видял един воз дръва, разтоварени на улицата пред една къща. Й. Груев, СП (превод), 229. Подкарал ми е Димитър / с негова сестра Янчица / пет воза вино и ракия. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 465. Три дена е в гора седяла, / три воза дърва набрала. Нар. пес., СбВСтТ, 1036.
ВОЗ предл. Остар. и диал. Въз. А у дядови Славчови на отвода беше Ненко. Той бе седнал воз буерията и си приказваше полекичка с Райка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 158. Воз колене превързал ногавици от язовци. Елин Пелин, Съч. V, 84. През една нощ, казват, възкачили ся няколко гали воз стената, за да слезнат в Капитолия и отворят вратите. Г. Йошев, КВИ (превод),
101. В един лют декемврийский вечер Ан-туан ся върнал в свое жилище и седнал воз огъня. С. Радулов, ГМП (превод), 68. Па ся [Рада] метна на вран кон, / та отиде воз планина. Нар. пес., СбБрМ, 103. Кога ме мама родила, / у градина е влезнала, /.. / Воз топола е гледала. Нар. пес., СбНУ XIV, 28. „На ти, Стояне, таз китка, / дене я туряй вов пазва, /ноще я туряй воз глава, / да знаеш, маре Стояне, / азе ще да ся погода, / кога китката повехне.“ Нар. пес., СбБрМ,
186.
ВОЗ-. Остар. и диал. Въз-, напр.: возблагодарявам, возбранявам, воз-буждам, возвисявам, возвращам, воз-держание, воздихвам, воздишка, воз-дух, возлюбвам, вознаграждение, возсиявам, возголям и др.
ВОЗА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Возач. Ще почакам и после ще изляза на шосето,.. Все ще мине някой познат возар. Ив. Ха-джимарчев, ОК, 361. На мост мома стои и надолу гледа, / а оздоле идат винаре, воза-ре. — Винаре, возаре, превезете мене, / пре-везете мене и по мене войно. Нар. пес., СбВСтТ,643.
ВОЗА`Ч м. Остар. Човек, който превозва стока или пътници; возар. Днес ще возят снопи едному, утре другиму,.. Женската ра
