Page:RBE Tom2.djvu/384

От Читалие
Версия от 12:32, 27 октомври 2014 на Mister sou (беседа | приноси) (Ivaylo Djambazovm 12A)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена



ВОЕННОПЛЕ`ННИК, мн. -ци, м. Лице от въоръжените сили на една воюваща страна, попаднало в плен.


ВОЕННОПЛ`ЕННИЧЕСКИ, -а, -о, мн.

-и. Прил. от военнопленник. Военнопленни-чески лагер.


ВОЕННОПОЛЕВЙ`, -а, -о, мн. -й, прил. Който съществува, който се извършва или действа във военна обстановка, при бойни условия. Руските военнополеви пощи, създадени у нас през време на войната, са въвели употребата на пощенските кутии. ВН, 1960, бр. 2713, 4. Военнополеви съвет. Военнополеви съд. Военнополева хирургия.


ВОЕННО-ПОЛИТЙ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн.

-и, прил. Военен и политически. Военнополитически събития. Военно-политически групировки. Военно-политически съюз. Во-енно-политическа криза.


ВОЕ`ННО-ПОЛИ`ЦЕЙСКИ, -а, -о, мн.

-и, прил. Военен и полицейски. Военно-по-лицейска държава. II С изписване военнопо-лицейски. Който се отнася до военна полиция. Военнополицейски моторизирани части.


ВОЕННОПРЕДСТА`ВИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е представител на войската в някакво отношение. Военно-представителен ансамбъл. Военнопредста-вителен хор.


ВОЕННОПРЕСТЪ`ПНИК, мн. -ци, м. Лице, което е извършило престъпление против мира и човечеството или против законите и правилата на войната. След Втората световна война в Нюрнберг и Токио заседаваха специални международни военни съдилища, които произнесоха присъди над много германофашистки и японски военно-престъпници. КБЕ I, 544. По-интересна в това отношение е историята на така наречената „Малка крепост“, защото тя е правена като затвор за военнопрестъпни-ци. Г. Караславов, Избр. съч. Ш, 173.


ВОЕННОПРОМИ`ШЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до промишленост за военни цели. Военнопромишлен комплекс. Военнопромишлен център.


ВОЕННОРЕВОЛЮЦИO`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който е свързан с подготовка и провеждане на въоръжена революционна борба. Ние набързо конструирахме новия Врачански окръжен военнорево-люционен комитет. К. Митов, ПБ, 10з. Во-еннореволюционна област.


ВОЕННОСВЪРЗО`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е предназначен за установяване на връзка между военни части чрез телефон, радио и др. Аз бях отишъл в пощата, превърната сега във военносвързо-чен пост — телеграфен, телефонен и пощенски. К. Константинов, ППГ, 288.


ВОЕННОСЛУ`ЖЕЩ, -ият, -ия, мн. -и, м. Лице, което е на действителна военна служба; военен. Общото число на военнослужещите не може да надминава 20 хиляди души, включително офицерите и чиновете от допълнящите части. Борба, 1919, кн. 2, 33.


ВОЕННОСТРАТЕГЙ`ЧЕСКИ, -а, -о,

мн. -и, прил: Който е свързан с военна стратегия, който има стратегическо значение във военно отношение. Партизанските части нападали всекидневно пътища, воен-ностратегически и стопански обекти, вражески войски. Г. Караславов, Избр. съч. III, 301. Тоя мост е правен от турците току пред Балканската война (по веоннострате-гически съображения). П. Росен, ВПШ, 119. Военностратегически позиции. Военностра-тегически пътища. Военностратегическа база.


ВОЕННОСЪДЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който се отнася до военен съд, който е свързан с разглеждане и решаване на дела във военен съд. Военносъдебно право. Военносъбеден закон.


ВОЕННОУЧЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който е свързан с изучаване на военно дело. Военноучебно заведение. Военноучебни сборове. Военноучебен план.


ВОЕННОФАШЙ`СТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се осъществява, който се извършва от фашисти в съюз с войската. Вое-ннофашистки режим. Военнофашистки бунт. Военнофашистки преврат.


ВОЕННОФЕОДА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Истор. Който е свързан с военен феодализъм. Развитието на търговския обмен,., и упадъкът на турската военна мощ бързо подкопават основите на вое-ннофеодалната спахийска система. Ив. Унджиев, ВЛ, 10.


ВОЕ`НЩИНА, мн. няма, ж. Неодобр.


1. Събир. Военната върхушка на една държава, агресивно настроена и влияеща върху общественополитическия й живот.

2. Военен дух и военен начин на живот, отличаващ се със сурова дисциплина и ограниченост само в тесноспециални военни знания и интереси. Тоя човек, който бе напуснал офицерската си кариера — .. — поради омраза към военщината, запази .. печата на военщината .. до края на живота си. К. Константинов, ППГ, 320. Нека Банката види, че хората не се поддават вече на дреси-ровка. Нека види собственото си безсилие пред един колектив, отдавна скъсал у себе си с военщината... Д. Добревски, БКН, 40. Всяка сутрин преди уроците учениците се строяваха в четири редици. Всяка редица имаше свой десетник. Той излизаше и поздравяваше учителя.. — Нещо на военщина прилича тя! — клатеха глави селските първенци. Ст. Дичев, ЗСI, 359-360.