4. Остар. Поемам течност; всмуквам. Скалите ся мокрят от дъжд и облаци, та впиват в шуплите си вода. Н. Геров, ИФ, 28. Гъбата впива и бистро, и мътно, и чисто, и мръсно. Ст. Младенов, БТР I, 339. Впи го като сюнгер. Н. Геров, РБЯ I, 149. ВПИВАМ СЕ несв.; впия се св., непрех. С предл. в. 1. За остър предмет — прониквам, навлизам навътре в нещо, забивам се в нещо. Както крещеше, тя пресегна и яките й нокти се впиха в Христовата буза. Ст. Марков, ДБ, 386. Прекоси [Стоян] непожъ-натата нива, слезе в низината и легна на гръб срещу слънце, нека да се запали и да изгори, щом Яна не го иска. Тъй му домъчня, че заби пръсти в сухата земя. Тръне се впиха в ръцете му, но той не ги усети. К. Петканов, СВ, 115. Остенът се впиваше в гърбовете на уплашения добитък. К. Петканов, ОБ, 142. Разкопча куртката и улови здраво тежката секира. Острието й свирна във въздуха и се впи алчно в дървесинената плът. П. Вежинов, ВР, 73. Брусът премина гръмко по стоманата и росата се впи с широк размах в тревата. И. Радичков, ГП, 54. • Обр. Кулите и зидовете на Царевец гордо се впиваха в синината на чистия въздух. Ив. Вазов, Съч. XIV, 83.
2. Силно се притискам в нещо или в някого, като обикн. забивам в него нещо остро (зъби, нокти, хобот и под.). Момчил се наведе над камъка. Преви се като лък и го обгърна, .. А соколът се впи с нокти върху извития му гръб. А. Дончев, ВР, 180. Когато наближиха шейната, единият [вълк] се хвърли към Чернявски, но той го повали с един изстрел. Вторият вълк се хвърли върху десния кон и се впи в крака му. Д. Га-бе, МГ, 61. И все пак комарите проникваха и през малките отвори, впиваха се в лицата, хапеха досадно и немилостиво. Г. Караславов, Избр. съч. I, 343. Пиявицата се впи в крака му. • Обр. Къпините от синора във мен се впиваха / със алени нокте. А. Раз-цветников, С, 80.
3. Силно, плътно се притискам в нещо. Бойците имаха чувство, че кепетата им се изправят върху настръхналите коси, ръцете се впиваха в пушките. П. Вежинов, НС, 41. Ленко скочи и се впи в опасното оръжие на своя противник. Г. Караславов, Избр. съч.
VI, 375. Зави се момку памет, свяст изчезна. / Устата впиват се до кръв в уста... К. Христов, Кр, 45. И младия сокол от коня се привожда, / и жадно впиват се устата во уста... П. П. Славейков, Събр. съч. III, 180. Аз чух възторжни устни да се впиват / по мойте бели свежи колена. Д. Дебелянов, С 1946, 36. // Силно, плътно се притискам в нещо, като се врязвам или вдълбавам в него. Четникът лежеше съвсем неподвижен, но въпреки това тънките върви, с които стрелците бяха опасали ръцете и краката му, все по-дълбоко се врязваха в подпухналите му меса... Така едно време въжето на бесилката беше се впило във врата му. О. Василев, 33, 95. Смилашев се катереше нагоре и краката му се впиваха жестоко в рохкавата влажна пръст. Г. Караславов, Избр. съч. I, 410. Разранени, ръцете се впиваха във всяка грапавина,.., краката търсеха и най-малката вдлъбнатинка. Ст. Дичев, ЗС I, 171. Те изблъскаха Пенко до дънера на черницата и го вързаха за нея с. едно голямо въже. . Въжето режеше тялото на малкия хлапак и се впиваше в изтръпналите му стави. П. Здравков, НД, 69-70.
4. За очи, поглед — спирам се върху някого или нещо много настойчиво и продължително; втренчвам се, впервам се, вторачвам се. Затрака тежка картечница. Цена рязко опъна тялото си.. Очите й се впиха във Валеш. В. Турийски, Д, 93. Той разбра, че е тоя миг стотици погледи ще се впият в него, за да разберат по изражението му доколко положението е сериозно. П. Вежинов, ВР, 111.
5. За тясно или неудобно облекло — плътно прилепвам към тялото и очертавам формата му. Дъщеря ми помни, че той носел много тесни панталони, които се впивали в месата му. Л. Стоянов, СбАСЕП, 307.
6. Прен. За вода, влага и под. — прониквам дълбоко в нещо. Смрачава се, безспирно дъжд ръми / и влагата до костите се впива... М. Петканова, С, 45. По цели дни мъгла лежи, не се раздига, / кога не е мъгла, то му-дно дъжд се лей, / .. / До мозъка в кости чак влагата се впива. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 52.
ВПИВАМ2, -аш, несв.; впия, впйеш, мин. св. впйх, прич. мин. страд. впйт, се., прех. Диал. Давам пари на булка, на годеница за даровете, с които ме е дарила; давам пив.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВПИВАМ СЕ, -аш се, несв.; впйя се, впйеш се, мин. св. впйх се, св., непрех. Диал. Пия спиртни питиета в голямо количество. Войводата им [на хайдутите] отговаря: / .. / „На вино се не впивайте, / на ракия не вдавайте, / че ще раним в понеделник, /.. / Бел Димитър дахванеме“. Нар. пес., СбВСт, 153.
ВПЙВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от впивам1 и от впивам се. Черният кон приклекна със задницата, но не се отмести, издържа връхлетялата срещу него сила. Той направи движение с шията, за да се освободи от впиването, сетне потърси с копито гърдите на нападателя, но безуспешно. И. Радичков, НД, 37. И после съзерцавах голямата червена буря на бранта: — плясъка на телени бичове, — кървавото впиване на чели-чни жегли. Н. Райнов, ВДБ, 108.
ВПИВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от впивам2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВПЙВАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от впивам се.
