хранение, за да получавам лцхва. Какво мислиш... Банка е туй... Й. Йовков, 04, 78. Детски влог. Спестовен влог. Безсрочен влог. Срочен влог. Влог по текуща сметка.
2. Остар. Парична сума, вложена в търговия, индустрия и под.; капитал, вложение. Когато няколко души се сдружават за едно и също предприятие, съгласяват се въобще, щото частта от печалбата и загубата на всякой съдружник да бъде пропорци-онална на влога му. К. Кърджиев, А, 248. То било около 1763, що Кюгнот е направил първите опити за вървене на път с пара по обикновените друмове. Потребний влог за направата на машината му бил му дал саксонският войвода. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 28. Без приготовление, без никакъв си влог (фонд или капитал), ние са наехме да започнем издаването на това си повременно списание, което и нарекохме „Училище“.
У, 1870, бр. 3, 48.
3. Само ед. Прен. Книж. Ценен принос в науката, изкуството и т. н. Вдъхновената му лирика [на Христо Ботев] е наш национален влог в съкровищницата на общочовешката култура. Лит. X кл, 139. Каквито слабости и да откриваме днес в работата на Б. Ангелов като историк на литературата,.. — делото му в тази област остава като ценен влог в развитието на българската литературна история. Ив. Богоров, СП, 58.
ВЛОГОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до парични средства, предоставени на съхранение срещу лихва в кредитен институт (банка или спестовна каса). Търпеливо чакаше влоговата си книжка, над която се трудеха по това време чиновниците от счетоводството. А. Гуляшки, МТС, 50.
2. Остар. Който се отнася до парична сума, вложена в търговия, индустрия и под. Влогов капитал.
ВЛОГОНАБЙРАНБ, мн. няма, ср. Книж. Набиране на вложители и влогов капитал в кредитно учреждение. План по влогонабирането.
ВЛОГОНАБИРАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни прил. Книж. Който е свързан с, който се отнася до влогонабиране. Влогона-бирателно дело. Влогонабирателен институт.
ВЛОГОСЪБИРАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Влогонабирателен. Влогосъбирателен институт.
ВЛОЖА. Вж. влагам.
ВЛОЖЕНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Пари, средства, вложени в индустрия, строителство, търговия и под. За три години вложе-нията в индустрията нараснаха петкратно.
◇ Капитални вложения. Банк. Съвкупност от парични разходи за създаване на нови и реконструкция на съществуващите основни фондове с производствено и непроизводствено предназначение. В близките години за нейното [на мината] разработване ще бъдат отпуснати големи капитални вложения. РД, 1960, бр. 8, 1.
— Рус. вложение.
ВЛОЖЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което прави или има влог в кредитен институт (банка или спестовна каса). При една криза доста банки щяха да фалират. Вложителите щяха да изгубят влоговете си. П. Спасов, ХлХ, 21. Мнозина вложители искаха да изтеглят спестените си пари. Ст. Даскалов, СД, 360.
ВЛОЖЙТЕЛКА ж. Жена, която прави или има влог в кредитен институт (банка или спестовна каса).
ВЛОЖКА ж. 1. Специална твърда обвивка, в която се слага някакъв предмет (обикн. книга, тефтерче и под.), за да се запази. Найлонови вложки за учебници.
2. Електр. Част от бушон, която представлява кух порцеланов цилиндър, затворен от двете страни с метални пластинки, свързани помежду си със стопяема медна или сребърна жичка; патрон.
ВЛОЖНИЦА ж. Остар. Ножница. Аз преплещих голямата си сабя гола, тъй без вложница. Ал. Дювернуа, СБЯI, 252.
ВЛОША. Вж. влошавам.
ВЛОШАВАМ, -аш, несв/, влоша, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Правя или ставам причина някакво положение, състояние и др. да стане лошо или по-лошо. В продължение на една година мълчаливата свекърва успя да влоши толкова много живота на младоженците, че те започнаха почти всеки ден да се бият. К. Калчев, ЖП, 228. Когато се оженил, Ботев бил окончателно влошил отношенията си с Каравелов. Н. Ферман-джиев, РХ, 199. — Но вие го познавате, папа, какъв страхлив и нерешителен човек е той. Вместо да помогне, още повече ще влоши работата. В. Геновска, СГ, 524-525. Разузнавателната мисия на бившия бакалин в същност влошаваше тежкото настроение, в което беше изпаднал синът му Борис Желев, вместо да го успокои. К. Калчев, СТ, 247. влошавам се, влоша се страд. ВЛОШАВАМ СЕ несв.; влоша се св., непрех. За нещо — ставам лош или по-лош. Изведнъж времето се влоши още повече. П. Льочев, ПБП, 67. От тоя ден насетне отношенията между Катя Войновска и Венче Незнанова се влошиха извънредно много. Ст. Чилингиров, РК, 134. Положението на Тинка изведнаж се влоши. Повърна кръв и припадна й. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 307. С настъпването на зимата положението на Бенко и Манило продължаваше да се влошава. Малките им спестявания намаляваха от ден на ден, а за намиране на работа нямаше никакви изгледи. Ал. Бабек, МЕ, 241. // За болест — засилвам се, навлизам в по-
