да му забранят посещенията при майка му.
След закуска трябва да слезем долу. Ханс много се радва на това и се кани, вместо да остане както обикновено до вратата, да пресече улицата, за да отиде на двора, където често е наблюдавал да играят много момчета. Казвам му, че ще ми достави голямо удоволствие, ако пресече улицата, и използувайки случая, го питам защо се страхува, когато натоварените коли потеглят бързо от рампата (В).
Ханс: «Аз се страхувам, когато стоя до каруцата, а каруцата бързо тръгва, и аз стоя на нея, искам оттам да премина на дъските (рампата), но потеглям заедно с каруцата.»
Аз: «А когато каруцата не се движи, тогава не се ли страхуваш? Защо?»
Ханс: «Когато каруцата не се движи, аз бързо се качвам на нея и преминавам на дъските.»
(По такъв начин Ханс се кани да премине от колата на рампата и се страхува, че колата изведнъж ще тръгне, когато той е още на нея.)
Аз: «Може би се страхуваш, че когато заминеш с колата, няма повече да се върнеш у дома?»
Ханс: «О, не, аз винаги мога да се върна при мама с кола. Аз дори мога да дам на кочияша номера на къщата.»
Аз: «Тогава от какво се страхуваш?»
Ханс: «Не зная, но професорът ще разбере това.»
Аз: «Значи смяташ, че той ще узнае? Защо искаш да минеш от колата върху дъските?»
Ханс: «Защото още не съм ходил никога там горе, и знаеш ли защо? Защото искам да товаря и да разтоварвам денкове и да се катеря по тях. Много ми се иска да се катеря по денковете. А знаеш ли от кого се научих? Видях, че момчетата правят така, и аз също искам да го правя.»
Неговото желание не се осъществи, защото когато Ханс се реши да излезе от вратата, няколкото крачки по улицата предизвикаха у него твърде голямо съпротива, тъй като из двора през цялото време минаваха коли.»
