зорче, високо под тавана на килията, проникваше слаба дневна светлина. Д. Ангелов, ЖС, 319.
2. Обикн. в съчет. с думи, които означават измерение — на определено разстояние от земната повърхност или от нещо в посока отдолу нагоре. Дъждът продължаваше да вали ситен, но гъст,.. Той падаше над главите ни от десетина метра високо, безшумно, мокреше, квасеше, без почивка, без милост. Ив. Вазов, Съч. XV, 142. Гласът му беше съвсем спокоен, спокойно беше и гладкото му лице с бяла брада, подстригана един пръст високо. А. Дончев, ВР, 31. От две страни въз стените имаше на ла-кет високо турени дъски. Св. Миларов, СЦТ, 10.
3. Над обикновеното равнище, над някаква граница в посока отдолу нагоре. Противоп. ниско. Той час по чад с% кланяше и високо дигаше бомбето си. И. Йовков, Разк. I, 170. Тревата растеше високо и мокреше не само копитата на коня, но и моите стъпала в стремената. А. Дончев, ВР, 136. Гърдите й се надигаха високо от вълнение. Ив. Вазов, Съч. XXII, 72. Отзад косата й [на Милена] беше подстригана високо и всеки би я взел за момче, ако не бяха нежните женствени черти на лицето й и тънкият й звънлив глас. К. Калчев, ЖП, 43. Високо извитите вежди и тъмните кръгове около очите издаваха живота на едно сърце, което посто-янно бие и е вечно топло. Д. Немиров, Б, 40. //За положение на главата или на горна-та част на тялото — изправено, повдигнато нагоре. Противоп. ниско. „Славна мома!“
— мислеше Стамен, като я изпращаше с очи през вратата и гледаше широките й
амене, високо вдигнатата й глава и твър-
ата й мъжка стъпка. Ем. Коралов, ДП, 134.
4. При гл. като казвам, говоря и под. С висок, силен глас; силно, ясно. Противоп. ниско. Тя говореше високо и се смееше със звънлив глас като мома. Елин Пелин, Съч. 1П, 13. Шибил пуща търговците да си вървят, изпраща ги до нейде и високо им заръчва да носят много здраве на Рада. Й. Йовков, СЛ, 11. Чудно високо издигаше гласът си певецът. Ив. Вазов, Съч. VIII, 44. Готвеха се да го [момчето] съдят. А изправят ли го пред съда, свършено е с него.. Жената проплака високо. Д. Ангелов, ЖС, 58.
5. Прен. В голяма степен, твърде много, извънредно много. Аз виждам пред себе си господин Крушкова, чиято интелигентност, честност и кавалерски характер всички високо ценим. Ив. Вазов, Съч. X, 78. Тяхното свято дело [на родолюбивите българки] ще хване голямо място сега и високо ще да се оцени от потомството. НБ,
1876, бр. 11, 44.
6. Прен. На голямо обществено положение, на голям пост. Противоп. ниско. Семейство Василеви владееше обширни земеделски имоти още преди Освобождението. Произхождаха от селски чорбаджии, издигнали се високо през турско време. П. Спасов, ХлХ, 45. Знаменитият революционер и памфле-тист разви тая си дарба до крайност, когато събитията го издигнаха високо. Ив. Вазов, Съч. XXV, 218.
7. Остар. На висок стил, с тържественост, риторичност. — Трябва много учен човек да е тоя г. Оджаков — говори един от „заслу-живающата уважение“ публика. — Много високо и учено говори — казва други. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 15.
О Бог (господ) високо, цар далеко. Разг. Употребява се за подчертаване, че някой е изпаднал в тежко, безизходно положение, при което не може да му се помогне. Държа високо знамето на нещо. Книж. Действам неотклонно, ратувам за осъществяването на нещо, боря се в името на нещо. В широката област на политиката и политическите борби .. нашият вестник ще държи високо и непоколебимо свещеното знаме на народ-ната свобода. Г. Кирков, Избр. пр I, 46. Държа главата си високо. Разг. 1. Горд съм, имам достойнство. 2. Отнасям се надменно, високомерно; надувам се. Фука се, държи главата си високо и на какво отгоре, като обективно с нищо не превъзхожда никого от нас. Издигам/издигна <високо> знамето на нещо. Книж. Повеждам борба в името на нещо. Летя (целя се) високо. Разг. Възприемам нереално действителността и надценявам възможностите си за изява. Високо лети наш Иван, от работилницата си фирма иска да направи. Нагоре високо, надолу дълбоко. Разг. За много лошо, безнадеждно положение, когато отникъде не може да се очаква помощ, подкрепа. Отговорът дойде сам на устата му: — Ще ида в четата .. — Нагоре високо, надолу дълбоко... Като дойде човек до там... Какво друго да правя. Д. Талев, И, 9. Не ще (няма да) литна по-ви-соко от боя си. Диал. Не мога да направя нещо повече от възможностите си. Влиза Авджиев и пристъпва важно към Гърджа-ла: Авджиев: Другарю председател.. Стойчо Марков.. Гърджала: Стига си се дул като пуяк. Прибери си опашката. Няма да литнеш по-високо от боя си. Най-много да се пукнеш. Н. Каралиева, СМ, 56. Стоя високо в очите на някого. Разг. Ценен съм много от някого, мнението му за мен е много хубаво. Целя се високо. Разг.; Меря високо. Диал. Имам голямо мнение за себе си, държа се надменно, високомерно; надувам се. С носа си круши брули (погов.) — за който мери високо. П. Р. Славейков* БП П,
140.
ВИСОКО- I. Първа съставна част на сложни думи — прилагателни и наречия, със значение: 1. Много, в много голяма степен или в голям брой, в голямо количество. Противоп. ниско-, напр.: високовъзпи-тателен, високовъзпитателно, високо-
