миналото на народа и земята ни. М. Арнаудов, БКД, 216. За много произведения на старата писменост и за техните съставители нямаме никакви вести.
◇ Ни (нито) вест, ни (нито) кост от някого. Разг. Нищо не се знае за някого, който е заминал някъде, не е известно жив ли е или не. — Твоят Станой влезе под кожата на селяните и заедно с Коложега взеха не само на лов да ходят, ами и на грабеж по друмищата, .. Ала Обрад не изтърпя всичко това. Изгуби се от селото една нощ, .. и оттогава ни вест, ни кост от него. Ст. Загорчинов, ДП, 348. Но настъпиха смутни дни и най-напред Панча грабнаха. Отведоха го към града и… ни вест, ни кост до днес. Г. Караславов, Избр. съч. I, 95.
Скръбна вест. Писмено печатно съобщение за смъртта на някого; некролог.
ВЕСТА`ЛКА ж. Истор. У древните римляни — жрица в храма на богинята на домашното огнище Веста, която дава обет да остане вечно девствена и да поддържа постоянно свещения огън.
— От лат. Vestalis.
ВЕСТА`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до весталка.
ВЕ`СТВАМ СЕ, -аш се, несв.; ве`стна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Остар. Вестявам се внезапно, бързо или за кратко време; вясвам се. Се` тъй с мъка на хоро ще иде [Йонко], с мъка на извор ще се вестне и то, тъй набързо, колкото майчин хатър да не скърши. Ц. Церковски, Съч. III, 68. Дочула шума на мотора, баба Мария вече идеше насреща му по калдъръмената пътечка, .. — Хайде, бе майко, хайде, бе чедо! От кога не си се вестнал, изнадах ти се — занарежда тя. Ем. Манов, ДСР, 201. — Къде се губиш, Павле? — разпитваше Минко, .. — Откак отиде да работиш в кожарската фабрика, не се вестна в село… П. Славински, МСК, 69. — Да не бърза. Ще съберем за такса… Да не би сетне да ми рекат: „Твоята дъщеря, тъй и тъй, байраци развява — не ни трябва в училище!“ Тогаз — да не се вества пред очите ми. Чуваш ли ме, дъще? Д. Бозаков, ДС, 81.
ВЕ`СТВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от вествам се; вясване.
ВЕ`СТГОТИ мн. Истор. Западният клон на германското племе готи, обитавало през III и IV в. земите при Черно море и след Великото преселение на народите основало кралство в Югозападна Европа. Едни след други остготи (източни готи), вестготи (западни готи), франки и вандали нахлували в империята. Ист. VI кл, 4.
— От нем. Westgote.
ВЕ`СТГОТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до вестготи. През 410 г. .. вестготският владетел Аларих е поискал от отслабналия във военно отношение Рим контрибуция от 300 фунта черен пипер годишно. Л. Петров и др., БНК, 91. Арабите завладели Северна Африка; унищожили вестготската държава в Испания и навлезли във Франция. Ист. VI кл, 12.
ВЕСТИБУЛА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Анат. Който се отнася до органа, осигуряващ равновесието на тялото в покой и в движение у гръбначните животни. Упражненията за равновесие имат приложение при заболяването на централната нервна система, в изправителната гимнастика, при заболяването на вестибуларния апарат и др. Н. Манчев, ЛФ, 48. Вестибуларен анализатор. Чрез него се получават усещания за положението на тялото в пространството. Този анализатор функционира още преди раждането. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 57.
— От лат. vestibulum ’преддверие’ през рус. вестибулярный.
ВЕСТИБЮ`Л м. 1. Средищно обикн. не пряко осветено помещение в жилище, от което се влиза в околните стаи. В познатия ни зелен вестибюл е сложена дълга трапеза, край която са насядали все отбор юнаци. Св. Минков, РТК, 140. Моята стая и насреща — тяхната. Делеше ни само вестибюлът. Д. Калфов, Избр. разк., 299. Между спомените ми за тая къща, .., по-дълбоко се е врязъл споменът от работната стая на баща ми, за където водеше първата врата вдясно, като се влезеше във вестибюла. К. Георгиев, СбЦГМГ, 132. Квартирата на Домусчиев се оказа цяло апартаментче с вестибюл и голяма слънчева стая към улицата. То беше преградено от останалия етаж, за да може да се дава под наем като самостоятелно жилище. Ем. Станев, ИК I и II, 149.
2. Обширно преходно помещение, разположено между входа и вътрешните помещения в обществена сграда, дворец, театър и др.; хол. Помещението представляваше вестибюл с няколко бюра за по-дребните чиновници. Д. Димов, Т, 453. Това широко, затворено и душно помещение беше някаква паянтова пристройка на хотел „Будапеща“, съединено с вестибюла на първия етаж. М. Грубешлиева, ПП, 5.
— От лат. vestibulum ’преддверие’ през фр. vestibule.
ВЕСТИБЮ`ЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вестибюл (в 1 знач.). По тясната фасада на съпритежателския дом можеше да се съди, че апартаментите не са много големи. Къде тогава щеше да приеме толкова гости този нов богаташ? Сигурно в някое тясно вестибюлче със стари канапета и без директно осветление… Г. Караславов, Т, 10.
ВЕСТИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Човек, който носи и съобщава вести; вестоносец. Веднъж му донесъл някой известие за смъртта на един цар, с когото той имал бой. Правосъден е бог, правосъден е бог! —
