Page:RBE Tom2.djvu/146

От Читалие
Версия от 18:51, 15 декември 2013 на Ботьо (беседа | приноси) (Автоматични корекции)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена



ВЕХТЕЯ, -ееш, мин. св. вехтях, несв., непрех. Постепенно ставам вехт; овехтявам. Жена ми имаше лошия навик да се разхожда из къщи с износените си пеньоари и рокли, докато новите й дрехи тъй си и вехтееха в гардероба. П. Вежинов, Б, 40. Да, всичко в тоя свят бледней, вехтей: / картини, ша-рове, напеви, мисли. Ив. Вазов, Съч. III, 5.


ВЕХТИНА ж. Остар. и диал. 1. Само ед. Качество на вехт; вехтост. Той беше старо, излузено човече с дребно лице,.. Ина него тоя кир, и вехтина, и окаянство! Ив. Вазов, Съч. IX, 122-123.

2. Вехтория; вехтошина, ветошина, вехтар1, вехтарница (Н. Геров, РБЯ).

3. Старинна вещ (Н. Геров, РБЯ)!


ВЕХТИЧКО. Нареч. от вехтичък. И барем да се запази, да се облече по-вехтич-ко, а то нагиздила се, зрсмяла се, като че не е война, а сватба. И. Йовков, В АХ, 106.


ВЕХТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от вехт (в 1 знач.); до известна степен, сравнително вехт, износеничък, овехте-личък. — Що не си турила нещо вехтичко ? Делник е днес, все ново може ли? Й. Йовков, Б, 61. Мама ме огради с разни палтен-ца, обуща, ризки, все вехтички, все кърпе-нички, и започна да ме облича. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 32. Какъв поразителен контраст между вехтичките полуизгнили къщици и величествените отвесни скали, които се издигат над тях и девствените гори, които ги окръжават. Ал. Константинов, Съч. I, 101.


ВЕХТО. Нареч. от вехт. Те бяха с погрознели и груби лица, облечени вехто, в потури и елеци. Ив. Вазов, Съч. XXV, 118. Беше облечен вехто, целият смачкан, жалък! Ст. Даскалов, ЕС, 149.

О На вехто, купувам (продавам). След като нещо е употребявано, носено и обикн. е с намалена стойност (купувам, продавам); на старо. Дрехи и обуща си купувахме на вехто — от битпазар. А. Каралийчев, С, 206. Хлапаците, щом се върнеха от училище, захвърляха оръфаните си учебници, купени на вехто и минали през няколко ръце, и хукваха било към брега на Дунав, било из махалите по лудории. П. Здравков, НД, 89.


ВЕХТОЗАВЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който е от или е свързан със Стария завет. Неговият величествен образ, прям и упрям дух, носят първобитен печат, — печат на вехтозаветен пророк. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 372.

2. Прен. Който има вид на някого или нещо от стари времена; отдавнашен. Пред селко-опа в Граоево слязохме да се отърсим от росата и един случаен поглед наоколо е запечатал в паметта ми блеснали стъкла на прозорци,.., един вехтозаветен поп с избелял подрасник — някаква старинна атмосфера. Н. Тихолов, ДКД, 213. Взри се в картата на сегашна България. Тя не е отражение на старата с постна, парцалива земя, с кирпичени села и сънни, умиращи градчета, с вехтозаветни пътища. Ст. Станчев, ПЯС, 113.


ВЕХТОРЙЯ ж. Разг. 1. Стар, износен, овехтял предмет. Това бяха къщурките на последните бедняци и бездомници в града: просяци, хамали, събирачи и на всевъзможни вехтории по градските бунища. Д. Ангелов, ЖС, 15. Между вехториите се намираше и виенски стол с продънено седало. П. Славински, МСК, 24. Видях разхвърляни прашни вехтории: кошове, железа, една-две дамаджани, стари обуща. П. Стъпов, ЧОТ,

38. — Стига си стъргал тая вехтория... Хората се моторизират, а ние още стържем с ръждясали триони. Н. Хайтов, ПП, 53.

2. Събир. Обикн. ед. Много стари предмети заедно, струпани на едно място. По пътя от гората, през понтонния мост на Златния рог, картината съвсем се промени. Не остана и помен от крайбрежната вехтория. Пред нас блестят огромни корпуси на модерни жилища, хотели,., и учреждения. Ив. Мирски, ПДЗ, 135. Тук-там има останали от миналото престарели къщи, пълни със спомени и вехтория. СбЦГМГ, 419.


ВЕХТОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на вехт. „Но всички тия твърде интересни сгради са изпаднали в крайна вехтост; никой за тях не се погрижва“. Оф,

1960, бр. 4780, 4.

— Друга (остар.) форма: ветост.


ВЕХТОШАР, -ят, -я, мн. -и, м. Търговец на стари вещи. Плащаха малко, но все пак в джоба му подрънкваха монети, а това осигуряваше храна и някоя евтина дреха от вехтошарите. П. Стъпов, ЧОТ, 127. — Стари неща купувам! Младата жена погледнала през прозореца, видяла вехтошаря с голяма торба на рамо и се озърнала. Какво да му даде? А. Каралийчев, ТР, 137. Сред еврейското столично население можаха да се различат три групи:.. В третата група влизаха дребни търговци — дюкянджии, амбуланти, вехтошари и др. П. Мирчев, СЗ, 30.


ВЕХТОШАРКА ж. Рядко. Жена вехтошар.


ВЕХТОШАРНИЦА ж. Магазин, в който се продават стари вещи, обикн. дрехи, обувки и под. Ето я с вързоп в ръка във вехтошарницата влиза дама, облечена с дрехи и такива маниери на поведение, че с право групата млади работници — зидари, зидащи насрещното здание, при нейния вид се засмиват. Т, 1954, кн. 4, 43.

О Измъквам / измъкна от вехтошарницата. Разг. Възвръщам към живот нещо изоставено.