с вдъхновени лекции. А. Каралийчев, С, 192. В селската кръчма не стъпваше, но веднъж или два пъти в седмицата непременно се отбиваше в черквата, където отец Анастаси възнасяше със сладкозвучния си глас вдъхновени химни към Бога. А. Гуляшки, ЗР, 25. Вдъхновена реч.
3. Който изразява вдъхновение. Такава горещина у всекиго другиго би се показала подозрителна, но у Кандова тя беше искрена и това ясно се познаваше по безпокойния огън на погледа му и по нервозния трепет, който играеше по вдъхновеното му сега лице. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 15. Платон, стар с бяла брада, с вдъхновен поглед, държи в лявата си ръка книга и издига дясната си ръка към небето, като че сочи идеала, към който е била устремена всичката му деятелност. К. Величков, ПССъч. III, 190. // Който е предизвикан, породен от вдъхновение. Споменът за далечното отечество .. извикваше вдъхновен пламък в черните му очи. Ив. Вазов, Съч. XII, 183. Лицето му беше изгубило всичката си кръв, но в очите му гореше пламъкът на вдъхновена смелост. Д. Ангелов, ЖС, 486. И ето, моят лодкар подхвана песен. Загорялото му лице доби някакъв вдъхновен израз. С. Кралевски, ВО, 24. Той заговори сега на своя език нещо неразбрано и дълго, в очите му се запали някакъв вдъхновен огън, лицето му се проясни и той се обръщаше или към свещеника, или продължително гледаше момичето. Й. Йовков, Разк. I, 209.
ВДЪХНОВЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Състояние на душевен подем, свързано с желание за творческа дейност, за действие. Има мигове, когато вдъхновение обладава душата, сърцето тръпне в предчувствие за нещо загадъчно и непонятно. Г. Райчев, Избр. съч. II, 36. Всички [разкази] нямат еднаква художествена стойност .. Те всички обаче са излезли от едно искрено и топло вдъхновение и всички носят отпечатък от силен творчески талант. К. Величков, ПССъч. VIII, 204. Душата ми, жена, душата ми бе храм / на смелите мечти и светли вдъхновения. П. К. Яворов, Съч. I, 132. На земята пролетния злак /ме изпълва с живо вдъхновение. Мл. Исаев, ЯД, 54. Говоря с вдъхновение. △ Пиша с вдъхновение. △ Творческо вдъхновение. // Прен. Мисъл, чувство, образ и под., които предизвикват това психическо състояние. Език свещен на моите деди, / .. / ох, аз ще зема черния ти срам / и той ще стане мойто вдъхновение. Ив. Вазов, Съч. II, 47.
2. Остар. Книж. Въздействие, влияние върху някого. Ил. Михайловски успял .. да огласи в народно съзнание и да кали в народно чувство тези свои съотечественици и съученици, които в качеството си на гърци били дошли да свършат гръцкото учение и да станат съвършени гърци, а по негово вдъхновение излезли съвършени българи и добри патриоти. Лет., 1876, 36. В продължение на това време детето требува да се възпитава. Това първо възпитание требува да състои от нравствени вдъхновения, от религиозни впечатления, от полезни обучения. Ч, 1874, бр. 2, 19.
ВДЪХНОВЕ`НО. Нареч. от вдъхновен; с вдъхновение. Тия редове бяха написани вдъхновено. Ив. Вазов, Съч. XI, 145. Стрина Геновица издълбоко въздъхва, а мама все тъй вдъхновено продължава своя разказ… Т. Влайков, Пр I, 173. Старият певец вдъхновено започна да пее партизански песни, които сам беше съчинил. А. Каралийчев, С, 187.
ВДЪХНОВЕ`НОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от вдъхновен. Остава ни само да общуваме с природата .., да търсим опора в нея, вдъхновеност и утешение. Й. Радичков, СР, 74.
ВДЪХНОВИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Човек, който вдъхновява, предизвиква вдъхновение. През това лято в Пловдив ставаше доста силна агитация за повдигане македонско въстание, вдъхновител и главатар на която беше доктор Догански. Ив. Вазов, Съч. XXV, 124. Като пиша тия редове, в главата ми възникват редица спомени за тия идилични някогашни времена, когато Т. Г. Влайков беше в разцвета на своите сили .. и .. беше крепител и вдъхновител на млади, начинаещи и проявени вече литературни сили… Хр. Цанков, СбЦГМГ, 394. За себе си спокойно мога да кажа: народът ме напъти, той бе най-добрият ми учител и вдъхновител. Ив. Димов, АИДЖ, 107.
2. Разш. Човек, който подтиква, подстрекава към злостни, престъпни действия. В управлението научи, че рано тая сутрин Панталеев си подал оставката и заминал… Жалко е все пак, че сега не го заловиха, защото той е главният виновник, той е вдъхновителят, а Станев е само едно жалко оръдие, маша… Ив. Мартинов, М, 48-49. Около полунощ минава само едно подозрително лице — куцият учител по история от мъжката гимназия. За него всички знаят, че е задкулисният вдъхновител на местните фашистки организации. Др. Асенов, ТКНП, 166-167. • Когато се разкрили зверствата, извършени от турската армия, всички прогресивни хора обвинили английското правителство като вдъхновител на турските палачи. Ист. VII кл, 81.
ВДЪХНОВИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Който вдъхновява. От колко хубости би се лишил кръгозорът й [на София] от юг, хубости, каквито са натрупани сега във Витоша! От каква наслада за очите, от какви могъщи линии и багри за художника и вдъхновителни картини за поета…! Ив. Вазов, Съч. XVII, 4. Вдъхновителни идеи.
