тозчас. Десетина конници по разни посоки влизаха вече в село .. Кучетата залаяха по различни места из селото и тук-таме се появяваше и бързо изчезваше между къщите някой от тия конници. Й. Йовков, Разк. I, 108. Тая грандиозна сцена се яви и се изгуби бързо, като един сън. Ив. Вазов, Съч. XV, 68. Е, гиди Индже войводо, / къде си бързо да дойдеш? Нар. пес., Христов. ВВ II, 214. // Изведнъж, внезапно. Всичко това стана тъй бързо, че нямах възможност да се опомня. Кучетата минаха като вихрушка. Ем. Станев, ЯГ, 106. Зад пустата воденица бързо се мерна дългата фигура на полякът с обвесена през рамо пушка и изчезна. Елин Пелин, Съч. I, 17.
3. За изразяване на нетърпеливо желание, на заповед — без бавене, незабавно. — Докарай колата! Бързо! — Докторе, да вървим. Й. Йовков, ВАХ, 62. Ново свистене на крила ме накара да се обърна, две патици идваха право към мене — можеха да се блъснат отгоре ми. Бързо пушката! Й. Радичков, НД, 33. Генко измъкна Тинчовото яке от купчинката и бръкна в единия джоб. В него нямаше нищо .. — Няма я! — подвикна той на Тинчо. — Във вътрешния джоб — отвърна му Тинчо. — И по-бързо, че започваме! П. Проданов, С, 71.
4. Муз. Алегро, живо.
БЪ`РЗО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който се движи или върши нещо с голяма скорост, напр.: бързоподвижен, бързоходен, бързодействуващ.
2. Който става, осъществява се в много кратко време, напр.: бързогаснещ, бързогорящ, бързопротичащ и др.
БЪРЗОВА`Р, -ът, -а, мн. -и, м. Електрически уред за бързо загряване на вода, обикн. за домакински нужди, който се потапя непосредствено в съда. Имам малък австрийски бързовар за кафе. Г. Мишев, ЕП, 207.
БЪРЗОВА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Твърде бърз, пъргав, чевръст. Нали й бързовата Петранка, наготви гозби сякакви, / .. Гозби у ръце вземала, / право с Павяла отиде. Нар. пес., СбВСт, 18.
БЪРЗОДВИ`ЖЕЩ СЕ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се движи с голяма скорост. Бързодвижещи се радиоактивни частици.
БЪРЗОДЕ`ЙСТВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. За уред, машина — който работи, действа с голяма бързина, скорост. Бързодействащо реле. Бързодействащ самопрекъсвач.
2. Който оказва въздействие бързо, в кратък срок. Бързодействащо лекарство. Бързодействаща отрова.
БЪРЗОКО`НЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Сватбар на кон от страна на жениха. Гайдата пищеше все по-близо, .., глъчката на идващите сватбари растеше, наближаваше. И ето че притичаха няколко момци — бързоконците, — гръмнаха с пищов и заиграха луда ръченица. Ив. Венков, ХКН, 14. Кога наближат къщата на зетя, пущат другите двама бързоконци и отиват да известят за пристигането на сватбата. Тем., 1881, кн. 2, 12. Подир яздат бързоконци на два реда, а посреде им язди жених. Г. Раковски, П I,115.
БЪРЗОКРА`К, -а, -о, мн. -и, прил. Който тича, бяга бързо. Спряла се сред път Писана. А Врабчо назад се върнал, Шарка бързокрак намерил, на ухото му изцъркал: — Ставай, побратиме верен! Скоро в Лисината къща! Ран Босилек, ВП, 12.
БЪРЗОКРИ`Л, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който хвърчи, лети бързо. Ай вий птички бързокрили, / фъркайте, идете там, / от пределите ни мили / донесете вести нам. Ив. Вазов, HP, 77-78. Да посрещнем гостенките — / ластовички бързокрили, / .., / че ни водят пролетта. Елин Пелин, ПБ, 34 • Обр. Що е младост бързокрила / без възторг, без блян крила? Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 36.
БЪРЗОКРИЛА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Бързокрил. Пръпнаха невести млади, / .. / та хванаха гълъбица / и сокол бързокрилати. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 113.
БЪРЗОЛЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който лети бързо. Над тъмнозеления фон на езерото постоянно кръстосват бързолетните късокрили патици. Кр. Тулешков, НЗ, 59. Но той разполага с постиженията на съвременната техника и удобно настанен в бързолетен самолет, замина за Хонолулу. ОФ, 1950, бр. 1902, 4.
2. Който преминава бързо; мимолетен. Тя [Катя] и сега се огледа наоколо: танцуващи двойки, .. Млади съпруги, уморени от скуката на семейството, жадни за бързолетни наслади… М. Грубешлиева, ПП, 15. Спомняш ли си тия минути — дни бързолетни, когато пишеше своите чудно хубави песни, с биещо сърце, полугладен? Б, 1927, бр. 1896, 20.
БЪРЗОЛЕ`ТНО. Книж. Нареч. от бързолетен. „На тез две сенки, кои ведно там / във въздуха леки минават* бързолетно, / искал бих да говоря в тоя час, / желание ако туй не е суетно“. Казах поету. К. Величков, АД (превод), 46.
БЪ`РЗОМ нареч. Диал. Бързо, бързешком. — „Добър вечер, / невясто Ралко. Мала пък въхрушка!“ / Бързом издума старата, чембер / като отви и го от сняг отърси. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 96. — „Найдо, тънка Найдо, / Найдо откърши ми / пръчка ибришовка / конче да си шибна, / дано бързом тръгне. Нар. пес., СбВСт, 276.
