разголен, волен, вакханален,/но с черна маска — ти танцуваш безсмисления танец на скръбта. Г. Милев, Пл. 1999, кн. 3-4, 6.
ВАКХАНАЛИЯ ж. Книж. 1. Обикн. мн. Религиозни празненства в древна Гърция и в Рим в чест на древногръцкия бог на виното, лозарството и веселието Бакхус или на римския бог Дионис.
2. Прен. Разпуснато, необуздано веселие; оргия.
3. Прен. Безчинство, изстъпление. Хитлер заповяда на гестапо да изравни със земята чешкото село Лидице. След първото опом-няне от тая кървава вакханалия гестапо-то реши да ликвидира жилищата на всички затворници комунисти. В. Геновска, ПЮФ, 127. Ние, опозицията, сме пострадалите. Ние сме битите, осакатяваните, избиваните. Това прави още по-цинична новата вакханалия на насилие и смърт. П. Дертлиев, ДП, 329. Свещници, църковни книги, икони, хоругви, жезли, всичко било пуснато в действие и настанала вакханалия, достойна за големи мирски свади. Т. Жечев, БВ, 26. Той служеше за такива вакханалии на властта, които му напомняваха най-грозните времена на турското владичество... От тогава той бе вече половин човек. К. Христов, ПВ,
33.
— От гр. собств. през лат. ЪассЬапаНа и рус. вакханалия.
ВАКХАНАЛНО. Книж. Нареч. от вакханален; вакхически.
ВАКХАНКА ж. Книж. Участница в буйните тържества, устройвани в чест на Бакхус и Дионис. Корнизите и стените са напъстрени с фрески на богини и вакханки в най-сладострастни положения. Ив. Вазов, Съч. XVII, 133-134. По стените картини, фотографии — сантиментални главички до голи вакханки. Г. Стаматов, Разк. I, 88. Дионисий предвождаше шествие от вакханки. А. Гуляшки, ЗВ, 398.
Прен. Остар. За жена, която участва в разпуснато, необуздано веселие. Маскирана вакханка с волен смях / напреде ми се мярна. П. К. Яворов, Съч. I, 142. Налей, Джовани-но, / вакханко, наливай, / разпаляй ме с вино, / с очимеупивай. Ив. Вазов, Съч. II, 132.
ВАКХИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се отнася до Бакхус, който е присъщ на Бакхус; вакханален.
2. Прен. Който е буен, разпуснат, весел; вакханален.
ВАКХЙЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. вакхически; вакханално. Веселяха се вакхически.
ВАКЪЛ, -кла, -кло, мн. -кли, прил. Обикн. нар.-поет. 1. Обикн. за овца или овен — който е бял с черни петна около очите. Нойчо намери дядовата си воденица и остана смаян, когато до вратата на кошарата съзря Белуша и под нея ваклото й агне — лакомо суче. А. Каралийчев, ПС I, 122. Едно стадо овце с агнетата си, доста големички вече, пасяха край пътя. Все черни агънца, само ргук-таме някое съвсем бяло или вакло. И. Йовков, ПГ, 141. Вакли стада изведете, / на паша ги поведете,/ с меден кавал засвирете! Ран Босилек, Р, 34. Заскачаха ваклите шиленца / по ароматнитеросни полета. Л. Каравелов, Съч. 1,12.
2. За човек — който е с черни очи и с черни вежди; черноок. Сред поляната пасеше стадо. Стадо все от овчици белушки. Пасе ги вакъл овчар и подпрян на дрянов кривак свири. К. Петканов, Св, 45. Между слугините, които шетат на тоя хайдушки зия-фет, има и едно шестнадесетгодишно вакло гъркинче. Н. Хайтов, X, 269. // За очи, вежди — черен. Всеки ден стоеше до прозореца в собата и гледаше даскал Генча как минава пъргаво покрай нас и отива на училище. Тънък, висок, с вакли вежди. К. Калчев, ПИЖ, 104. Примамили я бяха со дене / на Ива Бойкин ваклите очи. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 91.
— От рум. оасЬе§.
ВАКЪФ м. Истор. В Османската империя — неотчуждаем и освободен от данък недвижим имот, обикн. земя, подарявана на мохамеданско религиозно учреждение, доходите от който били предназначени за благотворителна цел. А защо дойдохме ние при юруците да дирим село? Защото султанът беше дал родопските земи на своите военачалници, а те .. дадоха ги на турските джамии или ги направиха вакъф. А. Дончев, ВР, 95. Някога тук са били тучни ливади, на тях са пасли и играли хергелетата на везира, който при идването си в своя вакъф е разпъвал великолепни шатри. Т. Жечев, БВ, 433.
— От араб. през тур. уак#. — Друга (остар.) форма: вакуф.
ВАКЪФСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до вакъф. Пред очите им се ширнаха бейски и вакъфски земи, а между тях се гушеха малки правоъгълни ниви — бедняшки имот. Ст. Дичев, ЗСI, 68. Тогавашният турски комисар при вакъф-ската комисия Нихад паша претендирал официално, че софийските минерални бани принадлежат на вакъфа „Султан Мурад“ и че съветът незаконно присвоява баните. ВН, 1964, бр. 3878, 2. В отделни махали струели вакъфски (дарени на града от богати мюсюлмани) чешми. П. Мирчев, К,
109. Вакъфски имоти.
— Друга (остар.) форма: вакуфски.
ВАЛ1, валът, вала, мн. валове, след числ. вала, м. Дълъг насип, обикн. край изкоп, с различна височина, направен с укрепителна или защитна цел. На втория ден навлязоха във Велинградското жупанство. На всяка крачка се срещаха укрепителни валове и цялс^ мрежа от бойни и наблюдателни кули. И. Вълчев, СКН, 334. По рав-
