В момента тази страница е в процес на корекция.
Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат! Прегледайте историята на страницата, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по страницата, за която се отнася, моля премахнете шаблона!
по вакарелското възвишение, влакът спря на едно съвсем безлюдно място сред къра. Ив. Вазов, Съч. XIII, 17. Вакарел-ски селянки.
ВАКЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Вакъл. Обзаложи ся Дойна, Дойне ле, / обзаложи ся с брата си Юванча: /Ако отиде нощя в полунощ/през планина, Дойна в полугар, / да й подари брат й Юванчо / до девет ювна с превити рога, / десяти овен, ваклест овен. Г. С. Раковски, П I, 20. Ваклесто девойче.
ВАКЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. галъов. от вакъл. Вакличката му главичка [на агнето] с хубави кротки очен-ца бе неизразимо хубава. Н. Попфилипов, РЛ, 21. Кога отсеят брашното, ще накарат едно хубавичко и вакличко момченце да разбърка напред брашното със свирка. С. Бобчев, Н, 1883-1884, кн. 3-4, 356. Кога съм била мънинка, / мене ма мама къпала, / с прясно ма мляко къпала,.. / с черно ма грозде хранила. .. / Ют гроздето съм вак-личка. Нар. пес., СбНУ ХЬУИ, 120.
ВАКЛООК, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Черноок. Хубавичката му ваклоока жена хвана ръката му, но не успя да го задържи
— мъжът й рипна всред стаята, за да може свободно да размаха ръцете си. О. Василев, ЖБ, 111. Ваклоока хубавица.
ВАКЛОШАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Галъов. Обикн. за агне, овен. Който е доста вакъл. Отде се взеха дор два овна, / дор два овна ваклошати /..,/разблея се сиво стадо, / .. / разблея се, размърля се. Нар. пес., СбВСт., 44. Ваклошати агнета.
ВАКЛОША`ТКА ж. Диал. Галъов. Ваклуша.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВАКЛОША`ТЪК, -тка, -тко, мн. -тки, прил. Диал. Галъов. Умал. от ваклошат. Изгради чешма шарена, / сичкото село ще дойде / водица да си налейе: / ем чернойочки невести / и ваклошатки довици,/ ем Люля-нини другарки — белким Люляна ще дойде. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1,139-140.
ВАКЛУ`ША ж. Диал. Галъов. 1. Вакла овца (Ст. Младенов, БТР).
2. Жена с черни очи и вежди. Тодоро, вакла ваклушо, / що ноща не спиш? Нар. пес., СбНУХЬУП, 49.
ВАКЛУ`ШКА ж. Диал. Умал. гальов. от ваклуша. Той ще ходи често, ще носи то-кички и тасми, обнизани със зелени синци, и ще ги привързва на вратовете на най-лу-дите ваклушки. Г. Караславов, Избр. съч. I, 86. Кога ме мама родила,.. / на череша се подпрела, / та затова съм ваклушка. Нар. пес., СбНУ XIV, 28.
ВА`КСА ж. Разг. Боя за лъскане на обувки. Вътре бе топло,., миришеше при-ятно на войнишки ботуши, на прясна вакса. П. Вежинов, ЗЧР, 116. Обущата му са тези, с които работеше, но сега са поиз-чистени и намазани с вакса, та изглеждат празнични и нови. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 38. Предложи ми боя да лъсна черните си обувки. Аз ги лъснах и наоколо ми замириса на вакса. К. Калчев, ДНГ, 140. Кутии от вакса.
— От нем. АУасЬз ’восък’ през рус. вакса.
ВА`КСАДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до ваксаджия. Ваксад-жийско сандъче.
ВА`КСАДЖИЙСТВО, мн. няма, ср. Разг. Занятие на ваксаджия.
ВА`КСАДЖИЙЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от ваксаджия; момче ваксаджия. На всяка гара от последния вагон на предизборния влак слиза един усмихнат човек и вика черни ваксаджийчета да лъснат обущата му. Вн, 1960, бр. 2857, 4. Буцев .. сложи ботуша си. Ваксаджийчето се усмихна и четките заиграха по леко напрашените кончови. М. Яворски, ХСП, 317.
ВА`КСАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който си изкарва прехраната с почистване и лъскане на обувки. Ваксаджии чукаха с четките по своите ниски сандъче-та. Ст. Дичев, ЗС И, 396. Ваксаджиите цигани се караха пред кафене "Роял ". Ем. Станев, ТЦ, 118.
ВА`КСАМ. Вж. ваксвам.
ВА`КСВАМ, -аш, несв.\ ваксам, -аш, се., прех. Разг. Лъскам обувки с вакса. Носих на Стамболкова вода да се мие, ваксах му чизмите. Ив. Вазов, Съч. XIII, 8. Едно циганче ваксва обущата на артиста. П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 47. ваксвам се, ваксам се страд.
ВА`КСВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от ваксвам и от ваксвам се. Четка за ваксване.
ВА`КСЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до вакса. Ваксена кутийка.
ВАКСИ`НА ж. Мед. Препарат, получен от отслабени микроорганизми (бактерии, вируси и др.), причинители на заразни болести, който се използва за активна имунизация на хора и животни с профилактична или лечебна цел. Имаше и три клетки с морски свинчета .. — върху тия животни той правеше своите биологични опити, изследваше ваксини и серуми... Ст. Волев, МС, 22-23. Днес ние разполагаме с много ваксини: против едра шарка, бяс, жълта треска. Хр. Одисеев, ТН, 154. Предпазна ваксина. Лечебна ваксина. Противотуберкулозна ваксина.
— От фр. уассте. — Друга (остар.) форма: в а к ц й н а.
ВАКСИНА`ЦИЯ ж. Мед. Вкарване на ваксина в организма на човек или на животно; ваксиниране. Правеха ни ваксинация против заразните болести, които се сре
