отсрещната врата и я остави открехната. Ст. Чилингиров, ХНН, 156. — Ха! — бутна той вестника настрана и се изправи.
— Добре си ми дошъл, Лнго! Г. Караславов, Избр. съч. VI, 111. Беше рано сутрин и повечето от въстаниците бяха се струпали край реката, чуваше се оттатък викот и смях — някой бе паднал във водата или пък бяха го бутнали да се поразхлади. Д. Талев, И, 558. Старата още по-силно се разрева, очите му щеше да извади: „Остави ще бутнеш къщата, та сетне не ще има главите си къде да заврем. . .“ Г. Караславов, Тат., 197. По едно време някой го бутнал кротко по рамото. А. Каралийчев, ПС I, 61. Ганчо се огледа наоколо и като поостана назаде от колата, каза й тихо: „Аз ти рекох, че догде е жив кръстникът ти, ти няма да умреш и няма да те бутне никой.“ Ц. Гинчев, ГК, 128. При голяма нужда, преди да поиска от чужди хора, старият мислел, мълчал, каргоиче е имал пари, а не смеел да ги бутне. И. Йовков, ВАХ, 181. Той стана, .. , сетне бутна куфара под леглото. Д. Спространов, С, 11. — Не са, Иванко! Ти си достоен за цар и ти трябва да станеш цар. .. (бутва му в ръката едно писмо и бързеш-ком си отива). В. Друмев, И, 21. Ама не, бутнал е белким и него в пустия му протокол. Т. Влайков, Съч. III, 223. Вземи един-двама квартиранти, бутни им свободния наем и си карай кефа. А. Донски, ВН, 1960, бр. 2639, 4. Помазни им се малко, бутни нещо в ръцете им, и свършено. Не умрели плъхове, но и биволи да се търкалят по улицата, пак няма да ги видят. Ст. Чилингиров, ПЖ, 125. Гледам, че и Попчето се обажда: добре правиш, че си го бутнал да поработи, за да не плесеняса в своето бездействие. Ив. Вазов, НП, 118. Аз реших, преди да се отправя обратно, да бутна още тук-там за място. 3. Стоянов, ЗБВ V, 61. 2. Непрех. Диал. Спускам се в бяг; хуквам. Църноока девойкя / църно лози`е копала / и надоле гледала, / съгледала татаре. / Бутна мома да бега, / татаре й окаа. Нар. пес., СбНУ XLIII, 517. Чудила се Милена кралица, / спрегнала е каруца френгия, / па бутнала през широко поле. Нар. пес., СбНУ, XLIV, 103. бутвам се, бутна се I. Страд. от бутвам и от бутна в 1 знач. (към всички знач. на бутам ). Всички с нетърпение се из-връщахме към вратата, колчем тя се бутне от някого. Ив. Вазов, Съч. VIII, 136! ii. Възвр. от бутвам и от бутна в 1 знач. (към 3 и 4 знач. на бутам). — Току-що са дошли.
— Той се бутна по челото. — И пак забравих да ви питам кое е вашето село? П. Спасов, ХлХ, 53. бутва се, бутне се. бзл. от бутвам и от бутна в 1 знач. (към 9 и 11 знач. на бутам). Като се бутне тук-там, ще се намери по- добра работа.
БУТВАМ СЕ несв.\ бутна се св., непрех. Разг. 1. Внезапно, изведнъж се бутам (в 1 и 2 знач.). Тя влезе тогава с капела прихлупена над челото и се бутна в сватбарската навалица. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 140. Ян Бибиян,.., хвана се за ръба на бъчвата, повдигна се и се бутна в нея. Елин Пелин, ЯБ, 46. Делфинът изплю горчивата, солена вода, с която една вълна бе напълнила устата му, и се бутна под вода. А. Мандаджиев, ОШ, 35. Камионът се бутна в дървото. А В тъмното се бутна в масата и се удари доста силно.
2. Пренебр. Настанявам се да живея някъде при лоши, неподходящи условия. Търсиха дълго време квартира. Най-сетне се бутнаха временно в една малка и тъмна стаичка в края на града.
О Бутвам / бутна в глуха линия някого. Разг. Не давам възможност на някого да се прояви, да напредне служебно или обществено. Бутвам / бутна в затвора някого. Разг. Допринасям или съдействам, за да бъде затворен някой. Тия, дето бъркаха в меда, си облизаха пръстите и нищо им! А сиромаш-кия Ицо бутнаха невинен у затвора. Ст. Даскалов, СЛ, 456. Бутвам / бутна калпака някому. Разг. Обикн. в отриц. изр. Измамвам, ощетявам, онеправдавам някого. Бутвам / бутна под миндера някого, нещо. Разг. Пренебрегвам, изоставям някого, нещо. Бутвам / бутна пръст<а> в раната. Разг. Засягам най-болезненото, най-чувствителното място. Бутвам се / бутна се у шамарите. Разг. Сам си създавам неприятности, сам се поставям в неблагоприятно положение. Бутвам си / бутна си гагата (носа) някъде. Разг. Намесвам се там, където не трябва, или проявявам някакъв неоправдан, ненужен интерес към нещо. Не бутвам / бутна косъм от главата на някого. Разг. Оставям някого съвсем невредим, не му причинявам никакво зло. Не бутвам / бутна с пръст някого. Разг. Не правя нищо лошо на някого, не му причинявам никакво зло. А ето че и ти, и аз, и много други като нас сме живи и здрави и никой с пръст не ни е бутнал. М. Марчевски, П, 148.
БУТЕЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. За плод — изкуфял, гнил. Кого подхвърляте на глуми? /Кого вий псувате. Баща си? Тоз народ, — / вий на когото сте червив и бу-тел плод! П. П. Славейков, Събр. съч. III, 214. Подправените ястия, въвонените меса, бу телите вошки [овошки], разболяват человеците. П. Р. Славейков, ПЧ, 63. Бу-тел пъпеш. Бутела тиква. Бутела диня. Изхвърлих черешите, бяха бутели.
2. Прен. Който е лишен от съдържание, смисъл; безсъдържателен, празен.
3. Като същ. бутел м. Натъртено място на круша (Ст. Младенов, БТР).
— Друга форма: ботел.
БУТЕН, мн. няма, м. Хим. Бутилен.
БУТЕНОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от бутен.
БУТЕР прил. неизм. За сладкиш. 1. Мас
