животът да бъде пълен с отчаяни борби, .. Неговите бурни вълни всеки ден поглъщат безброй жертви, разбити в скалите му, уморени в буйствения кипеж на яростта му!… Ив. Вазов, Съч. IX, 218. Разлиствай лесове, дъбрави, / о край на буйствен праотец! Т. Траянов, ББ, 39.
БУ`ЙСТВО, мн. -а, ср. 1. Проява на буен нрав, темперамент. Но много ся не мина и конят в буйството си приклещи си и той кракът в една дупка и го счупи. П. Р. Славейков, ПИ, 13-14.
2. Неразумна проява на буен, невъздържан човек, изразена обикн. с викане, блъскане, чупене и под. Кръстан дигаше наистина много шум, ходеше от кръчма на кръчма, предвождан от цигулари, .., провикваше се, .., но всичките му буйства се свършиха с много изпотрошени шишета и чаши, или пък някой стол или някоя маса. Й. Йовков, ПК, 34. След женитбата си Гого Прангов поулегна, .. Преди странеше от Пиронев, .., дразнеше го непримиримата му строгост към всякакви кръчмарски буйства и авантюристически залитания. Г. Караславов, ОХ, IV, 391. // Необуздано държание на ненормален, луд човек. Работата е ясна. Напиши му едно медицинско за освобождаване от работа в продължение на пет дни. П. Незнакомов, СМ, 51.
БУ`ЙСТВУВАМ. Вж. буйствам.
БУ`ЙСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от буйствувам; буйстване. Като се видяха в пълна сигурност и безнаказаност, колибарите зафанаха да върлуват по един обезпокоителен начин… Трябваше да се тури край на това буйствуване. Ив. Вазов, Съч. XVI, 70.
БУ`ЙЧИЦИ мн., ед. (рядко) буйчица ж. Дет. Умал. от буйка.
БУК, бу`кът, бу`ка, мн. бу`кове, след числ. бу`ка, м. 1. Широколистно дърво със светлосива гладка кора и назъбени яйцевидни листа, чиято дървесина се използва в мебелната промишленост и др. Fagus. Слънцето грее хубаво от изясненото небе, но ние сме под сянката на зелената заслона на вековните белокожи букове. Ив. Вазов, Съч. XV, 17. Той беше се спрял под един стар бук и четеше знаците, които бяха начертани на кората му. Й. Йовков, СЛ, 189. Тъкмо сред поляната, два братя — / два бука — клони са разперили. П. П. Славейков, Събр. съч.,* III, 60. // Само ед. Събир. Такива дървета като гориво за отопление. Тази година горихме почти само бук. △ Докараха ни за зимата дърва, повечето от тях са бук.
2. Само ед. Дървен материал от това дърво. Коларите правят нови каруци с главини от осен и бряст, наплати от бук, дъбови спици и чамови сандъци. А. Каралийчев, С, 98.
БУ`КА1 ж. Отделно буково дърво; бук, букак. Тук-там, тук-там, обиколи цялата гора, мина дол, мина два, все по следите. Най-после пред него се изпречи стара бука с хралупат дънер. Елин Пелин, Съч. IV, 244. Вятър минава по върха на сухарите буки и листата им зашумяват. Й. Йовков*, СЛ, 147. Спи езерото; белостволи буки / над него свождат вити гранки, / и в тихите му тъмни глъбини / преплитат отразени сянки. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 34. Кукувица кука / на зелена бука. Нар. пес.
◇ От три буки, две вретена. Диал. Подигр. За човек, който не умее да изработи нещо и хаби напразно много материал.
БУ`КА2 ж Диал. Издълбано вътре дълго и дебело дърво, през което тече вода за каране на воденично колело; улей. Водата от улея на буката фучеше, .. кречеталката пееше монотонно, дорде те унесе в сън. Кр. Григоров, ТГ, 96. Там [при воденицата] приседнах на една полуодялана бука, види се тъкмена за нов улей. М. Георгиев, Избр. разк., 170.
БУКА`ВИЦА, обикн. мн. бука`вици, ж. Остар. Буква. Едно време, .. ний са учахме да четем на пинакиди, .. на които наставникът .. наречен даскал, ни записваше с ръка аз буки, .. Ученикът, като изучавал букавиците на пинакидата, захващал подир да учи псалтирът. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 1. Уча букавиците. Н. Геров, РБЯ I, 82.
БУКАГИ`И мн. Диал. Букаи. Но не бях още сключил тия две недели, когато Ферат бей, .., праща една вечер .. та ме хващат в смирената ми сламена стая и с букагии на краката, — мене и едного арбанасченина, .., отведоха ни, та ни запряха в тъмницата. П. Р. Славейков, БП I, IX, Тамо [у войводата] леже млади Стоян, / вързан, кован во желязо, / букагии на нодзето. Нар. пес., СбБрМ, 423.
БУКАИ` само мн. 1. Вериги за спъване на кон. Конете се връщаха към село, дрънкаха с букаите си и, .., бързаха да намерят под някоя сянка убежище от жегата и от мухите. Й. Йовков, Ж, 1945, 150. Конят пръхтеше, от време на време букаите издрънчаваха. Ем. Станев, ИК III-IV, 410.
2. Простонар. Окови. Грозно и оглушително дрънчаха букаите на краката ми, дордето са възкача по стълбите. З. Стоянов, ЗБВ III, 7. Някой мрачен дух в скалите / оковал ги бе отколя;… / Аз разбих им букаите, / пуснах бедните на воля. Ив. Вазов, Съч. III, 116-117.
— От тур. bukaği.
БУКА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Събир. Гъсто израсли букови дървета на едно място; букова гора. Отпред им се изпречваше само непроходим гъст букак. Ив. Вазов, Съч. XXII, 201. Те [партизаните] прехвърлиха срещното било и през гъста гора слязоха в дълбоко усое, врязано малко косо във вековен букак. Г. Караславов,
