БРА`ТИМСТВО, мн. -а, ср. Диал. Побратимство, братство. Още на третия ден Паун дойде пак в кръчмата и сам поиска от Марка да се помирят! А когато пийна, той стана и предложи на момчето побратимяване .. — Притрябвало му е братимството му! Г. Райчев, ЗК, 236-Z37. Отдалеч ги [хайдутите] мома братимила, / вси приели братимството, / Милош хайдук братимство не прие. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 205.
БРАТИМЯ`1 -и`ш, мин. св. -и`х, несв. 1. Прех. Правя двама души побратими помежду си; побратимявам; братимявам. Отдалеч ги [хайдутите] мома братимила, / отблизо им ръка целивала. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 205.
2. Непрех. Рядко. Братимя се. Вълкан Гошана, старий / съратник и другар, от давни още дни / с Младена братимил, делил и добрини / и зло със него вред, където ги съдбата подгоня. П. П. Славейков, Мис., 1906, кн. 3, 169. братимя се страд. от братимя в 1 знач.
БРАТИМЯ` СЕ несв., непрех. Ставам побратим с някого; побратимявам се; братимявам се, братимя. До късно свири гайдарят, до късно се братимиха хайдутите с народа, ля се вино, песни се пяха. П. Спасов, ГЛЗЗ, 21. — Що си навел глава, Войхна .. — Сякаш не ти е по сърце побратимяването. Ти братими ли се? Ст. Загорчинов, ДП, 331. — Много ти треба господине, да се братимиш с вълк и да хващаш мечка за кръстница! .. С тези думи бае Гето ме остави без никакви по-нататъшни обяснения… М. Георгиев, Избр. разк., 174.
БРАТИМЯ`2, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., непрех. За растение — пускам от едно семе или от един корен няколко стъбла или стръка; братя1, братявам, братясвам. Ръжта братими.
БРАТИМЯ`ВАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Братимя1; побратимявам. братимявам се страд.
БРАТИМЯ`ВАМ СЕ несв., непрех. Братимя се, побратимявам се.
БРАТИМЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от братимявам и от братимявам се; братимене1; побратимяване; братимене1.
БРА`ТИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Братов. А Яничар Драгана питаше: / „Що има на братина глава.“ / Брат ми има от сабя белег, / че е посечен на люта войска.“ Нар. пес., СбБрМ, 125.
БРАТИ`Н, зват. -о, м. Диал..Брат (в 1 и 4 знач.). — Хей, братино, ха добър ви ден и хайрлия работа — извика Царчето. — Както виждаш, и тука те намерих. К. Григоров, ТГ, 69. Той свали карабината от рамото, зареди я и махна с ръка нагоре към скалите. — Давай, братино! Н. Хайтов, ПП, 24. Братино ми дойде.
БРАТИ`ЧЕВЦИ мн. Истор. Славянско племе от българската група, населявало земите между реките Тимок и Морава.
БРАТЛЕ`, мн. -та, ср. 1. Умал. от брат (в 1 знач.); малък брат, братче. — Зарад тебе ми е драго, мойто братле. Каква хубава булчица ни доведе ти! Й. Йовков, Б, 73. Вървим си ние с братлето по булеварда, потънали всеки в своите грижи. Чудомир, Избр. пр, 56.
2. Разг. Гальов. или ирон. Интимно обръщение към близък човек или към приятел, другар; братче, братленце. — Е, казвай сега, братле, какво има там по вас в голямото село? К. Калчев, ЖП, 71. — Хей, другарчета, къде сте хукнали? — запита той [капитанът] високо и весело. — Натам, братлета, няма немци, .. Немците са зад гърба ви. П. Вежинов, ЗЧР, 150.
БРАТЛЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. 1. Умал. гальов. от братле (в 1 знач.); братченце, братец. Пет козленца, / пет братленца! / Всички дружно си помагат, / никога от труд не бягат! В. Паспалеева, МСС, 7.
2. Разг. Гальов. или ирон. Интимно обръщение към близък човек или приятел, другар; братле, братче. Какво ме гледате така бе, братленца! Радвайте се. Т. Влайков, Съч. III, 148. — Забравих, Кириле, забравих, братленцето ми! Щукнало ми е из ума и хич не се досетих да дода. Ст. Марков, ДБ, 26.
БРА`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на брата, който се отнася до брат (в 1 знач.). Притисна страна до братовата си ръка и се загледа в светлата вратичка на печката. К. Петканов, В, 116. Стрина Радовица съгледа Цанка, братовото си момче. Т. Влайков, Съч. II, 148. В къщи той завари цялото си братово семейство — дошла бе Мировица да го посрещне с всичките си деца. Д. Талев, ПК, 113. Когато погледна пак от поляната, той видя, че братовите му волове пасяха по синура около нивата. Елин Пелин, Съч. III, 157. В неделя след обед им дойде на гости Иван. Отдавна, много отдавна не беше стъпял той в братовата си къща, освен на помени и погребения. Г. Караславов, С., 243. Според нейните понятия бе недостойно сестра да доверява братовите си чувства. Нима Костадин не можеше сам да стори това? Ем. Станев, ИК I-II, 165-166.
2. Като същ. братови мн. Домът и семейството на брата. Докторът видя, че отсреща се зададе Поделковата женена сестра, която бе видяла, че излиза от братови й. Ив. Вазов, Съч. IX, 78.
БРА`ТОВИЦА ж. Диал. Братова жена; снаха. Щом си дойде, толкоз му беше приказката — да попита за братовица си. Й. Йовков, ЖС, 145.
БРА`ТОВЧЕ, мн. -та, ср. Диал. 1. Братовчедче. — „Йордане, комшо, Йордане, / ..
