с какво да ги заменят. Можеше да се купи само на черна борса, но откъде толкова пари? Г. Караславов, Избр. съч. V, 176. В Париж се ширеше черната борса. На високи цени човек можеше да намери храна, която с нищо да не отстъпва от предвоенната. Г. Белев, КВА, 32. През време на последната война двамата бяха съдружници в едно търговско предприятие, което се занимаваше главно с черна борса на копринени и други тъкани. Ст. Марков, ДБ, 273.
— Ит. borsa.
БО`РСАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Неодобр. Човек, който търгува на борса или незаконно, и трупа големи печалби. — Ценович е човек търговец и борсаджия! Все сметки прави и парите си гледа! Ст. Дичев, ЗС II, 579. — Глупачка си ти с твоя тлъст борсаджия! Коремът му е натъпкан с банкноти! Т. Генов, Избр. съч., 68.
БОРСАЛИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Борсалинова шапка. Остар. Мъжка мека шапка от фин филц с голяма леко наведена периферия. Преобладаваха, както винаги, някогашните дами и господа от доброто общество — дамите, забрадени с шарени кърпи, а господата, нахлупили на главите си извехтели борсалинови шапки. Св. Минков, Избр. пр, 488-489.
— От ит. собств.
БО`РСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до борса. — Няма зала. Тук е борсата, .. Тук стават борсовите сделки. П. Спасов, ХлХ, 342. — За всеки случай ето ви моя адрес .. — Баща ми е борсов посредник в Ню Йорк, но аз убивам скуката си, като уреждам понякога любителски състезания по бокс. Ал. Бабек, МЕ, 43. Борсови спекулации. Борсов магнат. Борсов бюлетин.
◇ Борсова цена. Цена на някаква стока или ценни книжа, която се котира в определен момент на дадена борса.
БОРСУ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Язовец. И тогава зад купа с жито видях — .. едно сиво, живо нещо, като куче… Една ли, две ли минути съм го гледал, без да разбера какво е, докато познах, че е борсук, язовец. Н. Хайтов, ДР, 51. Но той [Косан] знаеше, че манастирът е напуснат, и само преди няколко деня, когато беше минал през него, борсуци и диви котки бяха се разбягали отпреде му. Й. Йовков, СЛ, 51. Прен. Презр. За мрачен, необщителен човек. Милюха ще му върне парите после, борсукът му с борсук ниедин! В. Пламенов, ПА, 116.
— От тур. porsuk. Друга форма: бърсу`к.
БОРСУ`КОВ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от борсук.
БОРСУ`ЧИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Борсушки. Борсуча кожа. Борсуча дупка.
БОРСУ`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е на борсук. Борсушка кожа. Борсушка яма.
2. Присъщ, свойствен на борсук; борсучи. Борсушка миризма.
БОРТ, бо`ртът, бо`рта, мн. бо`ртове, след числ. бо`рта, м. Остар. Борд. Докато се мъчехме да определим от къде идат, на борта на napaxoда се показаха и развиха бели кълба дим. Й. Йовков, Разк. II, 26. По някой път на хоризонта се покаже кораб, .. всички се спущат в каютите за биноклите си и, като увиснат на борта, гледат, гледат, като че кой знае какво зрелище. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 35.
— Рус. борт.
БО`РТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Бордов.
БОРУ`НА ж. Диал. Брана. Тук върволица волове — .. — бавно и тежко влачат плуг, там само чифт коне почти препускат с боруната. Й. Йовков, Ж, 1945, 77.
БО`РЦОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Борцова зала. Спорт. Зала, съоръжена за състезания по спортна брба и някои други близки дисциплини. Група младежи бързат към борцовата зала на физкултурната палата. ВН, 1964, бр. 3884, 3.
БОРЧ, бо`рчът, бо`рча, мн. бо`рчове, след числ. бо`рча, м. 1. Простонар. Паричен дълг. А пък борчове, борчове. На земеделската банка всички имаме да даваме и едва събираме за лихвите. П. Спасов, ХлХ, 61. Дядо Койчо имал борчове, та на имота му турнале ръка, и за челядта му остана само къщата и по някоя и друга нива и ливада. Т. Влайков, Съч. II, 219. Вчера проводил у дома момчето си — .., да му платя борча си. Имах да му давам десетина гроша от вино. П. Тодоров, Събр. пр II, 333-334. Един беден злочест става роб по няколко различни начини: или като падне на бой в ръцете на победителя, или като не може да изплати борча си на един заемодавец. С. Бобчев, ПОС (превод), 267. „Стар плет изгнива, стар борч — никога“ — казва пословицата. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 97. Борч неплатен, грях непростен. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 53. Правя борч. △ Потънал съм в борчове.
2. Остар. Морално задължение; дълг. Предавам момчето си Ивана на школата да се учи три години, .., и в тия три години имам борч да го пращам секи ден в школата, когато е отворена. П. Р. Славейков, ГУ, 30. Плащането на добро с добро е борч на секиго, ама за злото плаща с добро сал честният челяк. П. Р. Славейков, БП II, 51.
— Тур. borç.
БОРЧА`САМ.Вж. борчасвам.
БОРЧА`СВАМ, -аш, несв.; борча`сам, -аш, св., непрех. Диал. Задлъжнявам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОРЧА`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от борчасвам.
