ВЪРЗАЛО, мн. -а, ср. Диал. Връв, обикн. пришита или нанизана, за да се завързва нещо (чувал, торба и под.); вързатка.
— Вържи го тук! Ей там има забити пирони. — Синджир немам, како.. — Имам тук един — смирено наклони глава циганинът,
— ама съм го купувал за осемдесет стотинки.. Така де, тука не е пазар. Специално вързало за кучета! Д. Цончев, ОТ, 131.
ВЪРЗАН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг.
1. Който е несръчен, непохватен. — Твоите другарки се научиха да плетат дантелки и манджи да готвят, а ти си остана вързана. К. Калчев, СТ, 84. — Дами канят! Моля един валс! Методи Никое скочи като уплашен.. Извини се, че по танците е "доста вързан", но тя махна сръка. М. Грубешлиева, ПП, 201.
2. Който не умее да се държи естествено, свободно или не умее да се защити, да се справи с дадено положение, да намери разрешение в своя полза поради стеснителност или неопитност; стеснителен, свит. — Аз съм бил виновен. Не съм знаял сигурно да се поставям, да се държа, бил съм свит, вързан, някаква отрепка! Д. Калфов, Избр. разк., 9. Имаше момчета, дето бяха по-вър-зани и по-страхливи, докато да излязат от казармата, все си сплитаха езиците. Г. Караславов, Избр. съч. И, 456. Бре човече — думах му, — бива ли да си такъв "вързан", такъв непрактичен — да дадеш двойно повече, отколкото се продава на обикновения пазар... Г. Караславов, ВН, 1961, бр. 3077, 4. О Вързан в езика. Разг. Който не умее да говори добре, не се изразява добре, свободно. Той е стеснителен и говори малко, вързан е в езика. Вързан в краката. Разг. Който не умее да танцува или да играе хоро. Вързан в ръцете. Разг. Който е непохватен, несръчен. — Пък аз съм страшно вързан в ръцете — не мога кола със сено да ударя! Елин Пелин, Съч. I, 217.
ВЪРЗАНАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. Пренебр. Вързан, непохватен, несръчен човек или животно. И си останахме без плочка. Една единствена не пренесе — барем ютията си да слагам върху нея, като му гладя залъсканите панталони. Върза-нак!... Тарас,СГ, 104. Кълве отлично, ала в крилете е вързанак и може да лети най-много за тройка. Г. Краев, Ч, 233.
ВЪРЗАНЙЦА ж. Диал. Вързани заедно неща на сноп или сплит; вързанка. Вързани-ца лук.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВЪРЗАНКА ж. 1. Диал. Вързаница (Ст. Младенов, БТР).
2. Диал. Връзка на обувка и под. Той [командирът] видя как момчето затягаше вързанките на спортните си обуща и се поколеба — не е ли по-добре да остане Борко тук заедно с неколцина партизани. М. Марчевски, ГБ, 238. Той се надигна и взе цър-вулчето от ръката на мама: — Вързанките не се връзват тъй, ами тъй! К. Калчев, ПИЖ, 109.
3. Остар. Вратовръзка; вързалка. Колко смешно са представлява на пътника, кога погледне японеца, облечен във фрак, с бяла жилетка и бяла вързанка, на когото лицето много по-приличаше в народното му облекло. Лет., 1876, 32.
ВЪРЗАТКА ж. Диал. Вързало.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪРЗАЧ м. Диал. Връзвач. Въз прого-лени стърнища лягат ракойка след ракой-ка, а по тях престъпват замашни вързачи и вържат тежките снопи. П. Тодоров, И I, 97. Вързачът хвърли едно въже,.., натрупа ръкои и върза първия сноп. А. Каралийчев, ЛС, 68. Гурковица реши да пожъне без мъжа си. Събра пет моми-жътварки. Ала вързан не найде. А. Каралийчев, СР, 96.
ВЪРЗАЧКА1 ж. Диал. Връзвачка1.
ВЪРЗАЧКА2 ж. Диал. Връзвачка2. Машината нарежда сноп до сноп, / .. / Тук жътвата е малко по-спокойна, — /.. / вър-зачката по буците дими / и дневните си норми тя догоня. Ламар, СГ, 58-59.
ВЪРЗОП м. 1. Предмети, увити и завързани заедно в платно, хартия и под.; бохча, пакет. Мама върза в една синя кърпа два големи хляба, захлупци,.., една баница.. Грабнах вързопа и тръгнах към гарата. А. Каралийчев, С, 293. Неговият човек бутна вратата и сложи сред стаята един не много голям вързоп, здраво пристегнат с въжета надлъж и нашир. Ст. Загорчинов, ДП, 480. Тъмничарят отвори вратата на неговия кауш и мълчаливо хвърли вътре един голям вързоп с постилки и завивки. Д. Талев, ПК, 680. След малко той се върна с вързоп, в който имаше хляб, месо и плодове. Г. Караславов, Избр. Съч. V, 295.
2. Вързани заедно обикн. еднородни предмети. Той вървеше по някакъв разкалян път и в двете си ръце носеше вързопи с книги. Сп. Кралевски, ВО, 112. Измъкна един тежък вързоп ключове, отвори големия шкаф. А. Гуляшки, ЗР, 144. Те [ловците] носеха по два заека и по един вързоп пъдпъдъчки, гълъби и гургулици. Ц. Гинчев, ГК, 324. Стоях сама край бързотечната река. / Наблизо млада скитница премина, / с вързоп дърва под гъвкава ръка. М. Петканова, КС, 57.
ВЪРЗОПЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вързоп. Работниците., вече излизаха на двора —.. — като размахваха в ръце празни съдини и вързопчета с онова, което бе останало от обяда им. Ем. Манов, ДСР, 133. Стените й [на стаичката] бяха отрупани със снопчета и вързопчета билки, които даскал Стефан щедро раздаваше на болни. Д. Немиров, Б, 54. "Ами дали имахме черен пи
